1 6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60333 гр. София, 06.10.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1224 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу определение № 831 от 22. 03. 2021 г. по ч. гр. д. № 3539/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, седми състав, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 268590/5. 10. 2020 г. на „КТБ“ АД /н./ срещу определение от 4. 09. 2020 г. по гр. д. № 14351/2019 г. на Софийски градски съд, І ГО, пети състав, с което е прекратено производството по делото. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие със закона и необоснованост. Излага доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че производството по предявените искове по чл. 135 ЗЗД подлежи на прекратяване с оглед неспазване на преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Твърди, че предявените искове са за прогласяване на недействителни по отношение на банката на прехвърлителни сделки, извършени от длъжник на банката в полза на трето лице и от това трето лице, които увреждат банката, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, отнасяща се до действия и сделки на длъжник – търговско дружество, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност. Моли обжалваното определение и потвърденото с него определение на СГС съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател поставя следните правни въпроси: „1. Прилага ли се преклузивният срок за предявяване на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, установен в нормата на чл. 649 ТЗ, респ. чл. 62 ЗБН, по отношение на действие или сделка, извършена между длъжник на банка в несъстоятелност и трето лице?; 2. В какъв срок следва да бъде предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, когато кредиторът е банка в несъстоятелност, а разпоредителната сделка е извършена от длъжник и трето лице?“. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на определение № 75 от 12. 02. 2021 г. по ч. т. д. № 221/2021 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че в настоящия случай не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 62 ЗБН. Същевременно твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевира и доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касационен жалбоподател, прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ поради подаване на исковата молба след изтичане на преклузивния едногодишен срок по цитираната разпоредба на ТЗ с обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че производството по т. д. № 14351/2019 г. на СГС е образувано по искове по чл. 135 ЗЗД на „КТБ“ АД /н./ срещу Ж. Е. А., В. Ж. А. и „Вити Девелопмънт“ ЕООД за обявяване за недействителни на: 1. дарение от 17. 11. 2014 г. от Ж. Е. А. на В. Ж. А. на идеални части от недвижими имоти, обективирано в нотариален акт № 184, том I, рег.№ 5548, дело № 163/2014 г. на нотариус Св. К.; 2. дарение от 17. 11. 2014 г. от Ж. Е. А. на В. Ж. А. на недвижими имоти, обективирано в нотариален акт № 185, том I, рег.№ 5551, дело № 164/2014 г. на нотариус Св. К. и 3. учредителен акт на „Вити Девелопмънт“ ЕООД, вписан в Служба по вписванията с рег. № 8779/23.02.2015 г., акт № 5, дело № 6170/23.02.2014 г., с който В. Ж. А. е апортирала дарените й недвижими имоти. Посочил е, че в исковата молба се твърди, че банката е кредитор на Ж. А., който с двете дарения се е разпоредил със свои недвижими имоти и е попречил на банката да се удовлетвори по принудителен ред, а В. А. е извършила последваща увреждаща сделка като е апортила в капитала на ответното търговско дружество дарените й имоти. Въззивният съд е споделил извода на СГС за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, считано от откриване производството по несъстоятелност на банката-ищец на 22. 04. 2015 г. Намерил е за неоснователно възражението на жалбоподателя – „КТБ“ АД /н./, че поради изменението на чл. 62, ал. 1 ЗБН със ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г. искът може да бъде предявен в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, като е изтъкнал, че процесуалните срокове, включително тези за предявяване на иск, текат занапред, от момента на определянето им. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Частта от първия въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора, която се отнася до това кои действия и сделки попадат в приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ има обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато по уточнения по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС релевантен въпрос относно приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед служебно известната на настоящия състав практика на ВКС по смисъла на посочената разпоредба, а именно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 344 от 24. 01. 2019 г. по т. д. № 38/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. Останалата част на първи въпрос, както и вторият въпрос от изложението на частния касационен жалбоподател не са обусловили правните изводи на въззивния съд, поради което не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По правния въпрос, по който настоящият състав извърши преценка, че следва да се допусне касационен контрол, в решение № 344 от 24. 01. 2019 г. по т. д. № 38/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че с § 10 на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013 г., е изменена разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ като е уредена изрично активна легитимация за синдика да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Заглавието на чл. 649 ТЗ „Предявяване на отменителен иск“, употребеният в текста на чл. 649, ал. 1 ТЗ израз „свързан с производството по несъстоятелност“ и началният момент на срока за предявяване на иска указват, че в приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ попадат разпоредителни действия и сделки на длъжник, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност. Предявяването на иска от синдика предпоставя действията/сделките да са извършени в някоя от хипотезите на чл. 135 ЗЗД и да накърняват масата на несъстоятелността, увреждайки по този начин всички кредитори в производството по несъстоятелност. При упражняване на правомощието по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД синдикът действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността, а целта на водения от него иск е признаване на извършените от длъжника действия/сделки за недействителни по отношение на кредиторите. Активна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството на несъстоятелност, е призната с чл. 649, ал. 1 ТЗ и на кредиторите на несъстоятелността за случаите, в които въпреки наличието на предпоставки по чл. 135 ЗЗД синдикът бездейства и не предявява иска, като чл. 649, ал. 3 ТЗ постановява, че когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. Предметът на спора се определя с исковата молба на кредитора, която освен твърдения за елементите от фактическите състави на чл. 135 ЗЗД, трябва да съдържа и твърдения за увреждащ характер на оспорваната сделка по отношение масата на несъстоятелността. Възприетото в посоченото решение на ВКС разрешение относно приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ се споделя и от настоящия състав на ВКС. По основателността на частната касационна жалба: Предвид отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. В конкретния случай в исковата молба ищецът „КТБ“ АД /н./ е навел твърдения, че е кредитор на ответника Ж. А. и че договорите за дарение, с които този ответник е прехвърлил на ответницата В. А. собствените си недвижими имоти, го увреждат, като е налице увреждащ характер и на извършения от ответницата последващ апорт на дарените й недвижими имоти в капитала на ответното търговско дружество „Вити Девелопмънт“ ЕООД. Въз основа на тези твърдения ищецът е поискал съдът да обяви договорите за дарение и извършването на непаричната вноска за недействителни по отношение на него. Касае се до упражнено от банката в несъстоятелност нейно субективно потестативно право да иска обявяване за недействителни по отношение на себе си на увреждащи я сделки, по които тя не е страна, съответно до конститувни искове по чл. 135 ЗЗД, които с оглед отговора на поставения правен въпрос не могат да се квалифицират като искове по чл. 135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 649, ал. 1 ТЗ. След като искът не е предявен в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ не може да се приеме, че правото на иск на ищеца може да бъде обусловено от преклузивния срок по тази разпоредба. Същевременно, следва да се отбележи, че производството по несъстоятелност на банкова институция е специално по отношение на общата уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ и следователно последната не се прилага, когато в отделен закон е предвидено друго – чл. 612, ал. 2 ТЗ. В глава четвърта, раздел ІІІ на Закона за банковата несъстоятелност е уредено попълването на масата на несъстоятелността на банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, поради което нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ не би могла въобще да намери приложение в хипотезата на предявен от банка в несъстоятелност иск по чл. 135 ЗЗД. В тази връзка настоящият състав напълно споделя и извода, направен в определение № 75 от 12. 02. 2021 г. по ч. т. д. № 221/2021 г. на ВКС, І т. о., с което е отменено определението на въззивния съд за спиране на производството по частната жалба срещу акта на СГС за прекратяване на производството по предявените от ищеца искове по чл. 135 ЗЗД, че в случая не намира приложение и нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН, отнасяща се до специалното производство по банкова несъстоятелност. Както е посочено в определението по ч. т. д. № 221/2021 г. на ВКС, І т. о. и в цитираната в него последователна практика на ВКС, искът по чл. 135 ЗЗД попада в обхвата на чл. 62 ЗБН, само когато е предявен от лицата по чл. 60, ал. 3 ЗБН /временния синдик, синдика или фонда при бездействие на временния синдик или синдика/ или от кредитор на банката за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на банката в несъстоятелност на сделки или действия с участие на банката, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите на банката. Извън посочената хипотеза е предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД от синдиците в изпълнение на правомощията им по чл. 31, ал. 1, т. 7 ЗБН като представляващи банка в несъстоятелност, чиято цел е попълване масата на несъстоятелността чрез обявяване за относително недействителни по отношение на самата банка – ищец на сделки или действия, сключени от длъжниците на банката в несъстоятелност, с които те я увреждат като кредитор. По отношение предявяването на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД в последния случай законът не установява преклузивен срок. По изложените съображения настоящият състав приема, че производството по делото неправилно е било прекратено поради недопустимост на предявените искове по чл. 135 ЗЗД, поради което обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да се върне първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 831 от 22. 03. 2021 г. по ч. гр. д. № 3539/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, седми състав и потвърденото с него определение № 14120 от 4. 09. 2020 г. по гр. д. № 14351/2019 г. на Софийски градски съд, І ГО, пети състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.