Решение по т.д. №2992/13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е №74 гр. София,26.05.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 13 май , две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Л. З. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2992/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №63 от 08.04.2013 г. на Окръжен съд-Ямбол по в. гр. д. №77/2013г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №786/21.12.12 по гр.д. № 2705/11 на РС- Ямбол В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че дължи на [фирма]-София сумите от: 9 705,80 евро- главница- дължима по договор за лизинг № 003348-001/08.04.2008 г. , 1472,66 евро-договорна лихва за периода 10.07.2009 г.-10.01.2010 г., 653,94 евро- неустойка за забава от 05.11.2009 до 31.01.2010 г., 613,55 евро-разходи по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-10.06.2011 г. до окончателното плащане. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен. Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. С определение №44/05.02.2014 на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание вероятност обжалваното решение да е недопустимо, т.е. произнесено по нередовна, поради липса на прецизно изложени факти относно спорното право, искова молба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, съдът е приел, че между страните по спора е бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът-лизингодател е предал на ответника като лизингополучател седлови влекач модел”DAF CF 85 430”-предмет на договора за лизинг срещу задължението на последния да заплаща съответните лизингови вноски по приложен погасителен план-част от самия договор, включващи разсрочена част от лизинговата стойност на автомобила и съответната лихва, уговорена в договора. Налице е и неустойка за забава в плащанията на определените по падеж и размер лизингови вноски съответно в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден. Договорът е бил прекратен едностранно от лизингодателя с писмо до насрещната страна на 11.01.2010 г., с оглед неизпълнение на задълженията на последния за заплащане на лизинговите вноски/ т.15.1 от ОУ/. Съдът е счел исковете за доказани по основание и размер като се е позовал на приложените към исковата молба фактури/оспорени от ответника в отговора на ИМ/ и изготвеното на тяхна база заключение на СИЕ. Обосновал се е с това, че в доказателствена тежест на длъжника-лизингополучател по договора е установяването на изпълнение на задълженията му за плащане на лизинговите вноски. Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение като произнесено при нередовна искова молба, с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК в т.5 се приема, че освен за случаите на нередовна ИМ, поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, във всички останали хипотези на нередовност на исковата молба продължава да е актуално разрешението в в т.4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, представляващо задължителна практика, както за съдилищата, така и за ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. В настоящият случай, след като в самата ИМ от страна на ищеца не е посочено конкретно, кои лизингови вноски претендира за плащане и неустойките за забава по размер и период върху всяка една просрочена вноска, въззивният съд е следвало да остави без движение исковата молба до отстраняване на нейната нередовност, а не да се произнася по същество при нередовно сезиране като уважава иска само на база представените едностранно съставени от него фактури, които са и съответно спорени от ответната страна в самата искова молба. Това е така, доколкото спорните вземания произтичат от съответното договорно неизпълнение на задълженията за заплащане на конкретните лизинговите вноски, а не от съставянето на фактурите. Възражение за нередовност на исковата молба, поради липсата на съответното изложение на правопораждащите твърдените вземания в нея е наведено още в отговора на исковата молба, но е игнорирано от първоинстанционния съд. При това положение задължение на въззивния съд е било при служебна проверка /чл.269 ГПК/ за допустимост на произнасянето от първоинстанционния съд в обжалваната част да констатира нередовността на сезирането с непълна ИМ и да предприеме действия по отстраняването им/ така е според цитираното по-горе ТР/. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се обезсили в обжалваната част и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на допълнителни процесуални действия по отстраняване нередовността на исковата молба , след което да се произнесе повторно с решение по същество. По отношение на разноските : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №63 от 08.04.2013 г. на Окръжен съд-Ямбол по в. гр. д. №77/2013г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №786/21.12.12 по гр.д. № 2705/11 на РС- Ямбол В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че дължи на [фирма]-София сумите от: 9 705,80 евро- главница- дължима по договор за лизинг № 003348-001/08.04.2008 г. , 1472,66 евро-договорна лихва за периода 10.07.2009 г.-10.01.2010 г., 653,94 евро- неустойка за забава от 05.11.2009 до 31.01.2010 г., 613,55 евро-разходи по договора ВРЪЩА делото на ОС-Ямбол съд за повторно произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.