4
Р Е Ш Е Н И Е
32
гр.София, 20.02. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 29 януари 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2699 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. срещу решение № 2248 от 6.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3704 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав, с което е потвърдено разпореждане № 771 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 316 по описа за 2013 г. на Шуменския окръжен съд за признаване и допускане до изпълнение на решение № 34Р/85/2006-200 от 29.11.2010 г. на Окръжен съд-гр. Тренчин, Словашка република, потвърдено с второинстанционно решение № 5 Со/30/2011-288 от 12.07.2011 г. на Областен съд-гр. Тренчин, Словашка република, срещу В. И. В., по силата на което тя е била задължена да заплаща издръжка на И.К. Н. по сто лева месечно от 1.08.2006 г. до 31.08.2007 г и по двеста лева месечно от 1.09.2007 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение.
Ответникът по жалбата И. К. Н. я оспорва.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1025 от 8.10.2014 г. по въпроса какви са основанията за искане на отказ или спиране на изпълнението на съдебни решения въз основа на Регламент/ЕО/ № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка. В чл.16 от глава ІV „Признаване, изпълняемост и изпълнение на решенията” е предвидено, че раздел 1 от тази глава се отнася до решения, постановени в държава-членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., а раздел 2 се отнася до решения, постановени в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г. Основанията за отказ или спиране на изпълнението в производството по раздел І са посочени в чл.21, а тези в производството по раздел ІІ са формулирани в чл.24 от Регламента. Според Преходните разпоредби на чл.75, параграф първи регламентът се прилага само към вече открити производства, одобрени или сключени съдебни спогодби, както и към автентични документи, съставени след датата на неговото влизане в сила, при спазване на параграфи 2 и 3. Параграф втори гласи, че раздели 2 и 3 от глава ІV се прилагат към:
а/ решения, постановени в държавите членки преди датата на прилагане на настоящия регламент, за които след тази дата е поискано признаване и декларация за изпълняемост и
б/ решения, постановени след датата на прилагане на регламента в резултат на открити преди тази дата производства, доколкото тези решения попадат в приложното поле на Регламент/ЕО/ № 44/2001 г. за целите на признаването и изпълнението.
Съгласно чл.76, ал.1 Регламентът влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз/публикуван на 18.12.2008 г., в сила от 30.01.2009 г./. Според ал.3 на чл.76 Регламентът се прилага, с изключение на разпоредбите, посочени във втора алинея, считано от 18 юни 2011 г., при условие че Хагският протокол от 2007 г е приложим в Общността от тази дата.
Хагският протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка е одобрен с Решение на Съвета на Европейския съюз от 30 ноември 2009 г./2009/941/ЕО/. Съгласно чл.3 от Решението държавите-членки са обвързани от протокола по силата на сключването му от Европейската общност. В чл.4 от Решението е прието, че в рамките на Общността нормите на протокола се прилагат временно, считано от 18 юни 2011 г., датата на прилагане на Регламент/ЕО/ № 4.
При този отговор на въпроса следва да се изясни дали в настоящата хипотеза се прилагат основанията за отказ или спиране на изпълнението в производството по раздел І, посочени в чл.21, или основанията за отказ в раздел ІІ, чл.24 от Регламента. Искрен Н. е поискал с молба от 7.5.2013 г. признаване и изпълнение на решение за издръжка, постановено на 29 ноември 2010 г. от Окръжен съд в Словакия, влязло в сила на 12 юли 2011 г. В този случай следва да се приложи чл.75, параграф 2, б.”а” от Регламента, тъй като решението е постановено след влизане в сила/30.01.2009 г./, но преди датата на прилагане на Регламента/18 юни 2011 г./ и процедурата е тази, която е предвидена в глава ІV, раздел ІІ от Регламента, както се сочи и в самата молба. Следователно основанията за отказ от признаване на изпълнението са тези, които са посочени в чл.24 от Регламента. Във въззивната си жалба В. В. се е позовала именно на основанията за отказ по чл.24, букви „б” и „в” от Регламента, тъй като е заявила, че актът за образуване на производството или равностоен документ не и е връчен или съобщен и разпореждането е несъвместимо с решение на българските съдилища. В обжалваното решение въззивният съд погрешно е стигнал до извода, че приложимата правна норма е чл.21 от Регламента, поради което е отказал да обсъди посочените във въззивната жалба основания за отказ по чл.24 от Регламента. Допуснатото процесуално нарушение обаче не е довело до постановяване на неправилно решение, тъй като повдигнатите от касатора възражения не са основания за отказ от изпълнение. Оплакванията на В. В. се основават на обстоятелството, че българските съдилища са и предоставили родителските права по отношение на И. Н., но словашките власти не са изпълнили българските съдебни решения. Действително, ако тя бе упражнявала родителските права, не би дължала парична издръжка. Това обаче не означава, че решението, с което е осъдена да заплаща издръжка на непълнолетното си дете противоречи на обществения ред в Република България, нито води до несъвместимост между решенията на българските съдилища за определяне на родителските права и на словашките съдилища за присъждане на издръжка. След като решенията за предоставяне на родителски права на майката не са изпълнени, тя фактически не се е грижила за непълнолетното дете и не е изразходвала средства за издръжка. Необходимостта да се полагат грижи и да се дават средства за издръжка на непълнолетните деца е правно и морално задължение, включено в обществения ред на всяка цивилизована държава. Това задължение произтича от безусловната нужда детето фактически да получава средства за съществуване, следователно родителят не може да се освободи от него заради неизпълнението на съдебно решение за предоставяне на родителски права. Ето защо признаването на словашкото съдебно решение за присъждане на издръжка не противоречи на обществения ред в Република България и това решение не е несъвместимо с постановените от българските съдилища решения.
Не е налице и основанието за отказ от изпълнение по чл.24, б. „б” от Регламента. По делото наистина няма данни касаторът да е получил препис от исковата молба или друг равностоен документ, въз основа на който се е образувало производството. В разпоредбата обаче е посочено също, че няма основание за отказ, ако ответникът не е упражнил правото си да оспори решението, въпреки че е имал възможност да стори това. Ето защо, по аргумент от тази разпоредба трябва да се приеме, че няма основание за отказ от изпълнение на съдебното решение и когато ответникът е упражнил правото си да оспори решението. Настоящият случай е точно такъв. От мотивите на второинстанционното решение на Окръжен съд-гр. Тренчин е видно, че касаторът е обжалвал първоинстанционното решение. Затова няма основание за отказ от изпълнение на съдебното решение, тъй като евентуалното процесуално нарушение, състоящо се в невръчването на препис от исковата молба или друг равностоен документ, е санирано от упражняването на правото на жалба пред второинстанционния съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът дължи на Националното бюро за правна помощ разноските за служебен адвокат на ответника по жалбата в размер на 618,75 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2248 от 6.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3704 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав.
ОСЪЖДА В. И. В., [ЕГН], да заплати на Националното бюро за правна помощ 618,75/шестотин и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|