2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 457 София, 20.07.2022 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1918/2021г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“, [населено място] срещу решение № 197 от 25.05.2021 г. по в. гр. д. № 593/2020 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Великотърновски районен съд решение № 614 от 30.12.2019 г. по гр. д. № 1745/2019 г., с която е уважен предявеният от П. Н. Т. от [населено място], общ. Полски Т. срещу дружеството-касатор частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата 20 000 лв. (част от обща сума 80 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Я. Е., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.10.2017 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че в случая не са недоказани предпоставките за уважаване претенцията на ищцата като лице, което, съгласно разясненията в цитирания тълкувателен акт, по изключение може да бъде обезщетено, а именно – особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния внук, както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, различни от нормално възприетите в обществото. Освен това, поддържа становище, че евентуално обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 5000 лв. съгласно чл. 493а, ал. 4 КЗ във връзка с § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ (ДВ бр. 101 от 2018 г.). Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в самата касационна жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За кръга на лицата, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък; 2. Следва ли решаващият съд, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от значение за приложение на чл. 52 ЗЗД, да заяви мотиви относно обществено възприеманото разбиране за понятието обичайни характеристики на житейските и емоционални връзки между роднини, съответно – да извърши съпоставка спрямо съдържанието, вложено от решаващия съд в разбирането за понятието „особени“ обстоятелства и кои се определят като такива, като задължителна предпоставка за формиране на определящия извод относно наличие на право на обезщетение; 3. Следва ли дадената оценка да се основава на само на установени конкретни факти и обстоятелства, обсъдени при преценка на строго въведени от нормата критерии за това, и допустимо ли е даденото обсъждане да се основава на общи оценъчни понятия, с оглед определяне на вложеното съдържание, за да се приеме наличие на право на обезщетение и спрямо отделните критерии за приложение на чл. 52 ЗЗД; 4. Дали с оглед правилното приложение на материалния закон е допустимо при формиране на правните изводи относно изхода на спора и относно обема на спорното право, съдът може да обоснове определянето на обезщетение за неимуществени вреди, съответно – конкретното им съдържание и проявление, с оглед прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД върху разбирането на фактите по допускане“. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, а за последния въпрос – в противоречие с ППВС № 4/68 г. За въпроси № 2 и № 3 е заявено бланкетно основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението за липса на съдебна практика. Ответницата по касация – П. Н. Т. от [населено място], общ. Полски Т. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 08.09.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 311/2018 г. на Великотърновски окръжен съд, е приел, че на 13.10.2017 г., по вина на А. А. И., застрахован при Застрахователна компания „Лев Инс“ по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътно-транспортно произшествие, вследствие на което, на 17.10.2017 г., е настъпила смъртта на лицето К. Я. Е. – внук на ищцата П. Н. Т.. По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение в качеството й на баба на починалия, решаващият състав е счел, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид показанията на разпитаните по делото свидетелки – С. Н. и Н. П., въззивният съд е приел, че в настоящата хипотеза тези предпоставки са доказани и поради това ищцата следва да бъде възмездена за болките и страданията от загубата на своя внук по реда на чл. 52 ЗЗД в приетия от първостепенния съд размер от 20 000 лв., преценен като справедливо за случая обезщетение. Този извод е направен при съобразяване на: възрастта на ищцата; обстоятелството, че неимуществените вреди, причинени от смърт, имат много дълго проявление във времето и че болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, грижи и внимание; икономическите условия в страната и нивото на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент (месец октомври 2017 г.). Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция и по другия спорен по делото въпрос, касаещ приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като подробно е аргументирал становището, че посочената разпоредба противоречи на общностното право и поради това не може да бъде приложена. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия от поставените от касатора въпроси, който настоящият състав, с оглед правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, конкретизира в следния смисъл: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“. По отношение на този въпрос е изпълнено изискването да е обусловил изхода на конкретното дело с оглед уважаването на предявения иск. Налице и поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Останалите въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол. Въпроси № 2 и № 3 са фомулирани абстрактно и неясно, а освен това заявеното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно и неаргументирано (при това е заявено и ненадлежно – чрез поддържане само на едната от формиращите го две кумулативни предпоставки). Що се отнася до последния въпрос, касаещ размера на обезщетението за неимуществени вреди констатацията за противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по въпроса за активната материалноправна легитимация на ищцата и допускането на въззивното решение до касационен контрол в тази му част, автоматично изключва възможността за допускане на касационното обжалване по този въпрос. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 197 от 25.05.2021 г. по в. гр. д. № 593/2020 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Великотърновски районен съд решение № 614 от 30.12.2019 г. по гр. д. № 1745/2019 г., с която е уважен предявеният от П. Н. Т. от [населено място], общ. Полски Т. срещу Застрахователна компания „Лев Инс“, [населено място] частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Я. Е., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 13.10.2017 г. УКАЗВА на Застрахователна компания „Лев Инс“, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 400 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: