Ключови фрази
Установителен иск * електроенергия * общи условия * корекция на сметка


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
С., 15.07. 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 15.02.2010 година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА


при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 225 /2010година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.С. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 430 от 09.11.2009 год., по в.гр.д.№ 1243/ 2009 год., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 05.08.2009 год., по гр.д.№ 8368/2008 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК срещу [фирма], [населено място] за сумата 21 177.67 лв., представляваща стойност на приета за доставена и употребена електрическа енергия от обект хотел „Т.” в к.к. ”Чайка” в периода 01.07.2008 год.-15.0.2008 год. по констативен протокол от експертиза на електромер № 290-09-Ел./23.09.2008 год. на БИМ - регионален отдел на ГД ”М.” В. и справка за корекция по чл.38, ал.2, т.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С определение № 647 от 20.10.2010 год., касационно обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е прието, че по отношение на значимите за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право: за произтичащите от ОУ за продажба на електрическа енергия правни последици, при отсъствие на сключен индивидуален договор с конкретния потребител и за наличието на законова възможност при установено отсъствие на външно вмешателства неблагоприятните правни последици, разпоредени от ОУ за неточно отчитане на доставената ел. енергия да бъдат приложени към абоната,т.е. - за тълкуване ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, съществува противоречие в практиката на съдилищата.
Като израз на визираното противоречие са посочени и приложени решение на Великотърновския апелативен съд №264/2008, по в.гр.д.№ 458/2008 и решенията на ВКС, ТК: № 108/2008, по т.д.№ 657/2007 год.; № 641/ 2008, по т.д.№ 287/2008 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1ГПК е възразила срещу основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, при изискването на чл.291, т.1 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано, при въведената доказателствена тежест по предявения отрицателен установителен иск, основанието за коригиране на доставеното и потребено от ищеца, като абонат, количество електрическа енергия за изминал период, предвидено в чл.37, т.1 и т.4 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното ТД, одобрени от ДКЕР с решение от 07.11.2007 год., позовавайки се на съставения и подписан без възражения от наемателя на обект – хотел „Т.”, констативен протокол от 15.08.2009 год. за съществуваща грешка при отчитането, осъществено от конкретния измервателен уред.
Изложени са съображения, че констатираната грешка при измерване на използваната от същия, като потребител, ел. енергия е обективирана и в протокол № 290-09-Ел./23.09.2009 год. на независима ел. лаборатория, поради което е налице установено по несъмнен начин отклонение при процесната отчетена ел. енергия, над допустимите граници, което е достатъчно, за да бъде извършена корекция на сметките, съгласно чл.37, т.4, във вр. с т.1 и чл.38 от ОУ, към което основание липсата на достъп от страна на абоната и отсъствие на извършено от него неправомерно външно вмешателство или въздействие са правно ирелевантни и не могат да обосноват запазване на така отчетените стойности.
Решението е неправилно.
Съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по поставените от касатора материалноправни въпроси е преодоляно, след допускане на касационното обжалване, с постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК от състав на ІІ-ро т.о. на ВКС решение № 104 от 05. 07. 2010 год., по т.д.№ 885/2009 год., застъпеното становище в което настоящият съдебен състав изцяло споделя.
Според възприето в него разберане продажбата на електрическа енергия на потребители, макар и да е сделка при Общи условия / ОУ/ по см. на чл.298 ТЗ, предпоставките по чл.98 ЗЕ/ отм./, при които последните стават задължителни за потребителите на електрическа енергия съществено се отклоняват от общите правила за търговските сделки при ОУ – арг. от чл.98, ал.4 ЗЕ/ отм./.
Следователно обстоятелството, че ответника - ЮЛ, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявения отрицателен установетелен иск, не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, влизането в сила на представените Общите условия на договорите за продажба на електирческа енергия/ ОУ/, на които се позовава, предпоставка за което е публикуването им най- малко в един централен и в един местен всекидневник и изтичане на 30 дни, след първото публикуване, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите, всякога изключва приложимостта на същите към отделния случай, тъй като този факт не може да бъде възприет за общоизвестен по см. на чл.155 ГПК.
От изложеното и задължителния характер на цитиринато по- горе съдебно решение, се налага правен извод, че отсъствието на произнасяне във въззивното решение, относно влизане в сила на приложените по делото ОУ на ответника, изключва основателността на твърдяната от последния и възприета от решаващия съд приложимост на същите към договора за продажба на електрическа енергия за процесния имот на ищеца, което само по себе си е достатъчно, за да се счете за недължимо оспореното от ищеца вземане, поради което и исковата претенция се явява основателна.
Що се касае до наличието или не на съществуваща възможност за едностранна корекция на сметките на дължимите от потребителя на електрическа енергия суми от дружеството доставчик на електрическа енергия, то следва да бъде съобразено даденото с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на второ т.о. на ВКС № 165/19.11.2009 год., по т.д.№ 103/2009 год., имащо задължителен за съдилищата в страната характер,/ т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС / разрешение, според което липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на такава корекции за минал период, изключва възможността тя да е допустима, както при действието на издадената на осн. чл.91, ал.2 ЗЕЕЕ / отм/ - НППРЕМРР /отм./, така и при Наредба № 6/09.06.2004 год., издадена на осн. чл.116, ал.7ЗЕ/ отм./, която е била приложима и към настоящето дело.
С оглед задължителния характер на цитираните по- горе съдебни актове следва да бъдат възприети и постановките в първото посочено решение на ВКС, относно основанията за съставяне на констативните протоколи по ЗЕ и по ОУ, както и за произтичащите от съдържащите се в тях констатации правни последици за потребителите, независимо от оспорването им, или не от последните.
В тази вр. единствено следва да се посочи, че дори и проверено съдържанието им относно наличето на грешка при отчитане на консумираната електроенергия, то това обстоятелство е правно ирелевантно, доколкото законодателят не е предвидил нито методика, нито възможност за едностранна корекция в сметките на потребителите за потребената електрическа енергия за минал период, вкл. въз основа на съставени по реда на чл.80 ЗЕ/ отм./ официални свидетелстващи документи, както това изрично е посочено и в решение № 104/05.07.2010 год., по т.д.№ 885/2009 год. на ІІ—ро т.о на ВКС.
Отделен в тази вр. е въпросът, че констатациите в тях могат да бъдат оборвани с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
При наличието на задължитерлна съдебна практика за настоящия съдебен състав отсъства основание за приложението на чл.291, т.1 ГПК, поради което той не дължи произнасяне по този ред.
Поради неправилното приложение на закона обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
Обстоятелството, че ответникът не е доказал, че за процесния имот на ищеца в посочения в исковата молба период ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия са били приложими, като твърдян от него източник на вземането му спрямо потребителя на електоренергия, прави недължимо същото, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.
На ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, се следват и своевременно претендираните деловодни разноски за всички инстанции, доказани с приложените по делото платежни документи и адвокатски хонорар, платен договор за правна защита и съдействие за адв. Т. и М., но дължим, само за един адвокат.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.93, ал.1 ГПК
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 430 от 09.11.2009 год., по в.гр.д.№ 1243/ 2009 год., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 05.08.2009 год., по гр.д.№ 8368/2008 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [фирма], гр.С. не дължи сумата 21 177.67 лв., представляваща стойност на служебно начислени количества доставена и употребена електрическа енергия от обект хотел „Т.” в к.к. ”Чайка” в периода 01. 07.2008 год.- 15.0.2008 год., по констативен протокол от експертиза на електромер № 290-09-Ел./23.09.2008 год. на БИМ- регионален отдел на ГД ”М.” В. и справка за корекция по чл.38, ал.2, т.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия .
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], гр.С. сумата 2 791.55 лв./ две хиляди седемстотин деветдесет и един лев и петдесет и пет ст./, направени деловодни разноски за всички инстанции, с вкл. адвокатски хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: