Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр. София, 11 април 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 92 по описа за 2022 г Касационното производство е образувано по протест на Русенска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда на Русенски окръжен съд № 26 от 18.11.2021 г, по ВНОХД № 454/21, с която е отменена присъда на Русенски районен съд № 260036 от 25.02.2021 г, по НОХД № 764/20 в осъдителната й част, касаеща подсъдимия Д. Б. Б., и посоченият подсъдим е признат за невинен в това, че на 20.08.2017 г в /държава/, на паркинг за почивка Я., посока от /държава/за /населено място/, в съучастие като помагач с две неустановени лица, едното от които извършител, а другото помагач, е отнел чужди движими вещи: паричната сума 2 800 евро, с левова равностойност 5 476, 32 лв, от владението на А. Ф., без негово съгласие, с намерение притовозаконно да ги происвои, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият Д. Б. Б. е признат за виновен в това, че на 20.08.2017 г в /държава/, на паркинг за почивка Я., посока от /държава/ за /населено място/, в съучастие като помагач с две неустановени лица, едното от които извършител, а другото помагач, е отнел чужди движими вещи: паричната сума 2 800 евро, с левова равностойност 5 476, 32 лв, от владението на А. Ф., без негово съгласие, с намерение притовозаконно да ги происвои, с оглед на което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години. Подсъдимата М. Н. Б. е призната за невиновна в това, че на 20.08.2017 г в /държава/, на паркинг за почивка Я., посока от /държава/ за/населено място/,в съучастие като помагач с подсъдимата И. С. И., действала като извършител, и в съучастие с подсъдимия Д. Б. Б., действал като помагач, е отнела чужди движими вещи: паричната сума 2 800 евро, с левова равностойност 5 476, 32 лв, от владението на А. Ф., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги происвои, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК. Подсъдимата И. С. И. е призната за невиновна в това, че на 20.08.2017 г в /държава/, на паркинг за почивка Я., посока от 8държава/ за /населено място/, в съучастие като извършител с подсъдимите И. С. И. и Д. Б. Б., действали като помагачи, е отнела чужди движими вещи: паричната сума 2 800 евро, с левова равностойност 5 476, 32 лв, от владението на А. Ф., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги происвои, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. С протеста, насочен срещу целия въззивен акт, включително и срещу потвърденото оправдаване на подсъдимите Б. и И., се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Въззивният съд е постановил своя съдебен акт, без да стори необходимото за разкриване на обективната истина. Прокуратурата е поискала да бъде допусната Допълнителна лицево-идентификационна експертиза във въззивното производство, а отказът на съда да уважи това доказателствено искане е довело до погрешни изводи относно липсата на съпричастност на подсъдимите в извършването на престъплението, предмет на наказателното производство. При решаване на изхода от делото не са взети предвид доказателствата, събрани от компетентите органи на /държава/, където е било започнато наказателното производство. Въззивният съд не е проявил необходимата процесуална активност, за да бъде установена идентичността на лицата, заснети от охранителните камери на бензиностнацията, където е извършено инкриминираното деяние, а се е задоволил да посочи, че събраните доказателства са недостатъчни, за да бъде възприета обвинителната теза. Допуснатите във въззивното производство съществени процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. При условие, че окръжният съд е изпълнил процесуалните си задължения да изясни делото обективно, всестранно и пълно, би достигнал до правен извод, че тримата подсъдими са извършили инкриминираното деяние и същите следва да понесат наказателна отговорност. С протеста се прави искане да бъде отменена изцяло въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за уважаването му. Подсъдимите Б., Б. и И., както и техните защитници, не участват в касационното производство и не изразят становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е допустим само в частта, която касае произнасянето по отношение на подсъдимия Б., а в другата му част, която касае произнасянето по отношение на подсъдимите И. и Б., е недопустим. Това е така, защото въззивният съд е оправдал подсъдимия Б., осъден от първата инстанция, а е потвърдил оправдателната присъда на районния съд относно оправдаването на подсъдимите И. и Б.. При това положение, частта на въззивния акт, която се отнася до подсъдимия Б., има характер на нова присъда, постановена от окръжен съд като въззивна инстанция, а частта на въззивният акт, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимите И. и Б., има характер на решение. На касационна проверка подлежи само частта от въззвния акт, която се отнася до оправдаването на подсъдимия Б. / чл. 346, т. 2 НПК /, откъдето следва, че протестът е допустим само в тази част. В частта, с която се оспорва произнасянето на въззивната инстанция относно отговорността на другите двама подсъдими / И. и Б. /, протестът е недопустим и в тази част следва да бъде оставен без разглеждане. Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд, че е налице доказателствен дефицит, който е пречка да бъде реализирана наказателната отговорност на подсъдимия Б.. В тази насока, правилно е взето предвид, че при липсата на доказателства за самоличността на извършителя / неустановено лице от женски пол / и липсата на доказателства, че той е действал в съучастие с други лица, не може да бъде изведен извод, че подсъдимият Б., който по време на деянието се е намирал на същото място, е подпомогнал извършителя да отнеме от пострадалия инкриминираното имущество. За да бъде реализирана наказателната отговорност на подсъдимия Б., че е подпомогнал извършителя: неустановено лице от женски пол, следва да е установено, че между извършителя и помагача е имало съгласие за съвместно осъщестяване на престъплението и уговорка за разпределение на техните роли, тоест, следва да е доказано наличието на обективна и субективна връзка между съучастниците. По настоящето дело, не са събрани убедителни доказателства, че подсъдимият Б. е познавал неустановеното лице от женски пол, действало като извършител, нито е установено, че между тях е имало уговорка за съвместно осъществяване на инкриминираното деяние като извършител и помагач. Ето защо, при тази доказателствена съвкупност, друг извод, касаещ отговорността на подсъдимия Б., извън този, изведен от окръжния съд, не може да бъде направен, тъй като би се стигнало до нарушаване на стандарта по чл. 303, ал. 1 и 2 НПК, което е в разрез с изискванията на процесуалния закон. Що се отнася до аргумента на прокурора, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да назначи Допълнителна лицево-идентификационна експертиза, следва да се посочи следното: Съгласно Лицево-идентификационната експертиза, приета по делото, лицето от мъжки пол, което се е намирало на местопрестъплението, е подсъдимият Б.. В същата експертиза е посочено, че е вероятно двете заснети лица от женски пол да са идентични с подсъдимите И. и Б., но на този въпрос не може да бъде даден категоричен отговор. Доводът на прокурора относно отказа да бъде изслушана и приета Допълнителна лицево-идентификационна експертиза цели да бъде пререшен въпроса дали е налице идентичност на двете лица от женски пол, заснети от видеофайла, с оправданите подсъдими И. и Б., което е относимо към частта от въззивния акт, която не подлежи на касационен контрол. Ето защо, този довод се явява недопустим и като такъв не би могъл да бъде обсъден от настоящата инстанция. С оглед на изложеното, ВКС намери, че липсват релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, касаещи произнасянето по отношение на подсъдимия Б., а протестът срещу неговото оправдаване от въззивната инстанция не може да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда на Русенски окръжен съд № 26 от 18.11.2021 г, по ВНОХД № 454/21, В ЧАСТТА, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия Д. Б. Б.. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста в частта, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимата И. С. И. и подсъдимата М. Н. Б.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: