Р Е Ш Е Н И Е № 255 гр.София, 08 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 524/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдената Р. Д. П. за възобновяване на въззивно нохд № 806/2014 год. на Софийския градски съд и изменение на решение № 525/27.05.2014 год. на наказателно отделение, 17 въззивен състав на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че наложеното наказание лишаване от свобода е завишено и не отговаря на целите по чл.36 НК. Молбата е за определяне на наказание в справедлив размер и за преценка дали деянието е квалифицирано правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Поддържа, че няма нарушение на закона при квалифициране на деянието, а наказанието съответства на извършеното и на личността на подсъдимата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка на подаденото в срока по чл.421, ал.3 НПК искане и намира: Софийският градски съд с решението по въззивно нохд № 806/2014 год. потвърдил присъдата от 07.11.2013 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 101 състав, с която признал подсъдимата П. за виновна в това, че за времето от 05.03. до 05.04.2012 год. в [населено място] чрез използване на техническо средство извършила кражба на лично имущество от владението на Т. А. на обща стойност 8 015,70 лева. На основание чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.58а НК я осъдил на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определили при условията на чл.61. т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено с влязлата в сила присъда по нохд № 4966/2007 год. и определил изтърпяването му при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 2 134 лева, които подсъдимата П. следва да заплати на гражданската ищца А. със законните последици. Произнесъл се по въпросите за приложение на чл.59, ал.1 НК, за размера на дължимите разноски и на държавната такса. Първоинстанционният съд е образувал делото по внесен обвинителен акт с обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК. Производството е проведено по реда на Глава 27 НПК. Подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения според изискванията по чл.372 НПК. Констатирал е, че самопризнанието е направено в присъствието на защитник доброволно, без никакви данни за принуда, подкрепя се от събраните на досъдебното производство по предвидения процесуален ред и в достатъчен обем доказателства и е постановил осъдителна присъда. Въззивният съд е извършил проверка според правомощията си и е констатирал, че процесуалната дейност е проведена в съответствие с предвидените предпоставки за проведената диференцирана процедура и че квалификацията на деянието съответства на фактите по обвинителния акт. В настоящото производство няма процесуална възможност да се реши делото въз основа на различни от приетите за установени фактически положения, които съответстват на очертаните в рамките на обвинителния акт факти. Затова, а не поради липса на мотиви към молбата за проверка на законосъобразността на приложения закон, деянието не може да бъде квалифицирано по друг състав от НК. Възражението, че наложеното наказание в размер на 3 години и 4 месеца е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК е неоснователно. Въззивният съд подробно е обсъдил поддържаните и пред него съображения за наличието на многобройни смекчаващи или изключителни обстоятелства за определянето му под предвидения минимум. Мотивирал е съгласието си с решението на първоинстанционния съд по този въпрос. Подложил е на задълбочен анализ всички релевантни обстоятелства за индивидуализиране на личността на подсъдимата и на извършеното деяние и подробно е обосновал извода, че указват на висока степен на обществена опасност и че няма основание да се приложи предвидената като изключение правна възможност по чл.55 НК. Заявил е съгласие с изложените съображения, че направеното признание трябва да бъде отчетено при определяне на наказанието по реда на чл.58А, ал.1 НК, а от определения размер от 5 години подсъдимата следва да изтърпи с оглед редукцията с една трета наказание в размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Не са нарушени правилата за индивидуализация. Няма индивидуализиращи обстоятелства от установените за личността, деянието, подбудите, резултата, които да не са отчетени с оглед действителния им смисъл или да са оценени едностранно в нейна вреда. Доколкото по делото е установено поведение, изразяващо се в оказване на съдействие при разследването и за възстановяване на част от вещите, инстанциите по същество са го включили в съвкупността от обстоятелства и правилно са го оценили като смекчаващо, но без основание да му се придаде по-голяма тежест и значимост за намаляване на отговорността. В съдебното заседание служебният защитник поддържа и доводи за постановяване на съдебните актове при наличието на непосочено в искането касационно основание – по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В производството по Глава тридесет и трета от НПК съгласно чл.426 НПК се прилагат правилата за касационното производство, доколкото не са предвидени особени правила. Съгласно чл.351, ал.3 НПК и постоянната съдебна практика допълнение към искането може да се направи не само в определения срок – до даване ход на делото, но и само по отношение на основанията от предвидените в чл.348, ал.1 НПК, които са посочени в искането. Според характера на твърдението, че е допуснато съществено нарушение, което има значение на безусловно основание за отмяна, настоящият състав направи проверка и констатира, че действително в диспозитива на присъдата е допусната техническа грешка като е посочен адрес по местоизвършване на деянието [улица]вместо [улица], пренесена и в описателната част на въззивното решение. С оглед данните по делото не може да се породи съмнение за липса на съответствие между повдигнатото обвинение с посочените за установени факти и волята на съдебните състави да постановят актовете си за тези факти. Процесуалното нарушение е съществено само когато е довело до постановяване на неправилна присъда, какъвто не е настоящият случай. Посочената грешка не е дала отражение върху законността и обосноваността на съдебните актове и не е довела до ограничаване на процесуалните права на страна в наказателното производство. Отмяна на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е възможна, но ако действително при проверка на процесуалната дейност, извършена в наказателното производство, се констатира допуснато процесуално нарушение, което според естеството си води винаги до отмяна на съдебния акт. Предвид изложеното, че няма допуснати нарушения от поддържаните, които да са основание по смисъла на чл.348, ал.1 НПК за отмяна или за изменение на въззивното решение по реда на възобновяването, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Р. Д. П. за възобновяване на въззивно нохд № 806/2014 год. на Софийския градски съд и изменение на решение № 525/27.05.2014 год. на наказателно отделение, 17 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: