Р Е Ш Е Н И Е № 571 гр. София, 16 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение в съдебно заседание на 14 декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2793/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по жалба на подс. Х. К. Т. от гр. Пловдив, чрез неговия защитник – адвокат С. З., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 276/2011 г. Посочени са доводи за нарушение на материалния закон поради неправилна квалификация, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Исканията са за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и за намаляване размера на санкцията. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна поради което не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 96/28.07.2011 г., Пловдивският апелативен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 39/11.04.2011 г., постановена по нохд № 2972/2010 г., на Пловдивския окръжен съд, с която подс. Х. К. Т. е бил признат за виновен и осъден за извършено на 19/20.06.2010 г., в гр. Пловдив, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, на осем години лишаване от свобода, при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 58 б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, определен „строг” първоначален режим и затвор или затворническо общежитие от закрит тип, по реда на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, зачетено предварителното задържане по реда на чл. 59 НК, уважен предявеният граждански иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и присъдени направените по делото разноски. По довода в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон: Направените възражения за нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се свеждат до твърдението, че деянието е неправилно квалифицирано от инстанциите по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК, вместо по чл. 131, ал. 1, т. 9, НК. Съставът на Върховния касационен съд счита, че този довод не се подкрепят от данните по делото и е изцяло неоснователен. При установените и от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, несъмнено подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, както от обективна така и от субективна страна. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият със своите действия умишлено, с особена жестокост е направил опит да умъртви – Т. Н. Д., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини. Тези изводи се подкрепят от самопризнанието на подс. Т., дадено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложените писмени и веществени доказателства и експертни заключения. Подкрепят се и от обективните данни по делото за причинените на пострадалата наранявания – контузия на главата и тялото, обширни кръвонасядания по главата, горните и долни крайници, счупвания на шесто дясно ребро отзад, на пета дланова кост, на дясната голямопищялна кост, на дясната ладиевидна кост, порезни рани по главата и лявата половина на шията. Законосъобразни са направените изводи с оглед на броя, силата и интензитета на ударите – не по малко от 55 – доп. СМЕ, тяхната насока и локализация върху човешкото тяло – в жизнено важни органи, използуваното оръдие – тояга, брадва и юмруци, както и конкретните обстоятелства предшестващи и съпътстващи изпълнителното деяние, което обективно и закономерно води до причиняване на смърт, ако не е била спешната медицинска намеса, че умисълът му е надхвърлял възможността за причиняване на телесни повреди, а е искал да лиши от живот пострадалата. Поради това точно е било прието, че деянието покрива всички признаци на състава, на посоченото престъплението. Вътрешното убеждение на съда в тази връзка, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства. Второинстанционният съд, във връзка с направените пред него също такива възражения по квалификацията на деянието, е изложил в мотивите си – л. 7 – 9, убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствения материал, защо счита че извършеното деяние следва да бъде квалифицирано по този текст от НК. Касационната инстанция споделя този извод и счита, че мотивите на въззивната инстанция в негова подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Направените възражения и искания в жалбата, относно квалификацията на деянието във връзка с този довод, както бе посочено и по – горе, са напълно идентични и с поддържаните пред въззивния съд. Същият подробно се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението, с искането за преквалифициране на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 9 НК и е направил законосъобразни изводи, че възраженията са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изложените в тази връзка съображения в мотивите са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани по делото доказателства, поради което се споделят и от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. В подкрепа на тези изводи следва да се отбележи, че подс. Т. е осъществил активни, с голям интензитет действия изразяващи се в множество удари в жизненоважни органи на тялото с тояга, брадва и юмруци. Поради това и може да се направи точен извод, че е съзнавал и искал, извършвайки описаните действия, да причини смъртта й, т. е. да настъпят обществено опасните последици. Прекият умисъл правилно е бил изведен от обективните действия на подсъдимия, подробно описани по – горе. Друго представно съдържание у подсъдимия не може да има в предвид установените обективни данни, с които той се е съгласил. С оглед на извода, че липсва допуснато нарушение на материалния закон от въззивния съд, този довод следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По довода в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание: Неоснователен и довода за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивния съд, е изложил убедителни съображения, за справедливостта на санкцията при определения вид и размер. При индивидуализацията й, са били подложени на преценка всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца. С оглед наличните доказателства за извършеното престъпно деяние и данните за личността на подсъдимия и настоящата инстанция счита, че определеното по размер наказание от осем години лишаване от свобода, е справедливо, съобразено с принципите за индивидуализацията и ще способства в най-пълна степен, за постигане на посочените в чл. 36 НК цели на наказателната репресия. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че жалбата се явява изцяло неоснователна, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 96/28.07.2011 г., постановено по внохд № 276/2011 г., на Пловдивския апелативен съд, наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: