Р Е Ш Е Н И Е   №  749 София, 05.12. 2008 година   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 07.11.2008 година, в състав:      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                  ЧЛЕНОВЕ:           ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                   МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                     при участието на секретаря Л. Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 387/ 2008 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Х. Б. от гр. С. против въззивно решение № 256 от 21.01.2008 год., постановено по гр.д. № 1751/2006 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 12.07.2006 год. по гр.д. № 886/2004 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу З. ”Б”, гр. С. иск по чл.407 ТЗ/ отм./ за разликата над сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на същия, в резултат на настъпило на 16.06.2003 год. пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди, до пълния предявен размер от 112 500 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и съдопроизводствените правила, касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК и данните по делото, намира: С определение № 25 от 15.08.2008 год., постановено по т.д. № 387/ 2008 год. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му, предмет на касационната жалба на Р. Х. Б. от гр. С., въз основа на въведения с чл.280, ал.1,т.3 ГПК селективен критерий. Счетено е, че по процесуалноправният съществен за делото въпрос- възможността в производството по чл.407, ал.1 ТЗ да бъде % определена трайната загуба на работоспособността на пострадалия от осъществен деликт, въз основа на изслушана съдебно медицинска експертиза и той да разграничена от признатия с ЕР на ТЕЛК % инвалидизация на същия отсъства категорично произнасяне в практиката на ВКС, а същият е значим за точното прилагане на закона, предвид настъпилата законодателна промяна по отношение характер на актовете на ТЕЛК и НЕЛК, техния контрол и стабилитет. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От изложеното в обстоятелствената част на същата следва, че единственият поддържан между страните спор по предявения от касатора иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ в настоящето касационно производство се свежда до размера на присъденото за възмездяване на причинените на ищеца, в резултат на настъпилото на 16.06.2003 пътно- транспортно произшествие неимуществени вреди, обезщетение, при определянето на който, според последния, е допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.157, ал.3 ГПК и принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД. Изразеното оплакване не намира опора в събраните по делото доказателства, преценени от въззивния съд при спазване на процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК и в закона, поради което не следва да бъде споделено. Практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, относима и към разглежданата хипотеза, поради обусловеността на отговорността на застрахователя от деликтната отговорност на виновния причинител на щетата- страна по сключения договор за застраховка „гражданска отговорност”, е последователна. Справедливо обезщетяване по см. на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките,страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице , което въззивната инстанция е съобразила. Обстоятелството, че при определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за понесените от него в резултат на настъпилото по вина на водача на л.а.”Ф” с ДК№ С* пътно транспортно произшествие, болки и страдания Софийски апелативен съд е съобразил травматичните увреждания, посочени в неоспореното и прието заключение на изслушаната пред първата инстанция съдебно –медицинска експертиза- посттравматични дискова херния на ниво Л-5 Ес-1 и лумбало-сакрален радикулит, както и разкъсно-контузна рана на гърба на дясната ръка, лезия на мускул разгъвач на пети пръст на дясната ръка, съвпадащи изцяло с медицинската документация, чиято доказателствена сила не е била оборена в процеса по установения в ГПК ред, като е игнорирана тази, която и противоречи и няма официален характер, предвид установената вкл. със заключение на графологическа експертиза неистинност на издадените документи, обосновават правен извод за отсъствие на твърдяното от касатора нарушение на закона и процесуалните правила. Критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава и като е съобразил горното въззивният съд правилно е приложил закона. Обосновано, при отсъствие на категорични доказателства, че останалите заболявания на ищеца, извън посочените по- горе са пряка и непосредствена последица именно от процесното ПТП и не го предхождат, както и различна от приетата продължителност на проведеното лечение и възстановителния период на същия, решаващата инстанция е отрекла основателността на претендираното обезщетение над сумата 10 000 лева. Що се касае до % призната трайна неработоспособността на пострадалия в представеното по делото ЕР на ТЕЛК от 19.09.2003 год., то правилно е разбирането на въззивния съд, че в негова тежест, съгласно процесуалното правило на чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ е било да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства твърдяното съотношението между включените в акта сериозни заболявания от общ характер, предхождащи настъпилото ПТП и отразени в предходно решение на ТЕЛК № 4150/ 2001 год. , с тези намиращи се в причинна връзка с осъществения деликт. От своя страна обстоятелството, че експертизата на трайната неработоспособност, съгласно чл.101 и сл. ЗЗ/ ДВ бр.70/2004 год./ и действащата към релевантния за този спор момент Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /ДВ бр.47/2005 год./ е възложена на конкретно оправомощени от законодателя органи, актовете на които подлежат на издаване и изричен контрол, съобразно Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинските експертизи на работоспособността и регионалните картотеки на медицинските експертизи / ДВ бр.47/2005 год./, с произтичащата от това удостоверителна сила на официален документ, изключва наличието на правна възможност в хода на делото да бъде установен от вещото лице конкретният % инвалидизация на пострадалия от деликт. Отделен в тази вр. остава въпросът, че при причиняване на трайна нетрудоспособност, независимо от определения % настъпват имуществени, а не неимуществени вреди за пострадалия, състоящи се в отражението, което загубената трудоспособност дава върху имуществото на последния, каквито не са били претендирани в настоящия процес. Доколкото от този юридически факт- трайната неработоспособност на увредения, биха могли да произтекат за него и неимуществени вреди, с оглед нарушения му душевен комфорт и социална ангажираност, то те също подлежат на доказване в процеса, а не са предполагат и като е съобразил горното Софийски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да остане в сила. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал. ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 256 от 21.01.2008 год., постановено по въз. гр. д. № 1751/ 2006 год. по описа на с.с.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: