Р Е Ш Е Н И Е N 81 София, 05.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети март.................................... две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Р. И.....................….….................................................... в присъствието на прокурора ..............……........................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 380/2011 година. Производство по чл.290 ГПК. „Б. М. Е. Б.”, ЕАД, София, чрез пълномощника си адв. Л. Г. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение от 01.11.2010г. по гр.д. N 768/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 21.10.09 г. по гр.д. № 19875/09 г. на районен съд – София, 54 състав и вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на П. М. А. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност и отмяна на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за възстановяване на заеманата преди това длъжност “продавач-консултант” в офиса в [населено място] - искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Развити са подробни оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Съображенията са свързани с неправилно приложение на чл.329 КТ. Ответницата П. М. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Я. от АК-Х., оспорва касационната жалба с писмен отговор. Моли да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените разноски за касационната инстанция. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 1137 от 24.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, свързани с критериите за подбор и тяхната оценка, както и за това подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя, извършена чрез нарочна комисия, относно изпълнението на работата на включените в подбора лица. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива практика, като е съобразено и обстоятелството, че е налице висящо производство за издаване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, което ще засегне разглежданата проблематика. При отговора на поставения въпрос трябва да се съобрази задължителната сила на постановеното вече ТР №3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК. С него се прие, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на работата. В мотивите на решението е изяснено, че работодателят трябва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяването на правото си по чл.329 КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да са относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329, ал.1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. За да отмени първоинстанционното решение и постанови друго по съществото на правния спор, с което да приеме процесното уволнение за незаконно и да отмени заповедта, с която то е извършено, както и да възстанови служителката на работа, съставът на въззивния съд е приел, че като се изхожда от законоустановеността на критериите за подбор, които намират проява в конкретни показатели за оценка, в предмета на съдебния контрол е съответствието на оценката на работодателя с действителните качества на работника или служителя. Възприета е десетобална система за оценяване по четири обособени критерия без да е обективиран в протокола за подбор механизма на оценяване с посочване на конкретни факти, мотивирали членовете й да формират дадената от тях оценка. Обективността на подбора, извършена от ответника, е разколебана и от разпитаните пред въззивния съд свидетели, които възпроизвеждат свои впечатления, че ищцата е изпълнявала точно задълженията си. Решението на въззивния съд е правилно с оглед дадения по-горе отговор на разгледаните въпроси. Щом критериите по чл.329 КТ са изцяло обективни и съдът осъществява пълен контрол за законосъобразност на подбора - както в частта за квалификацията, така и за нивото на изпълнение на работа, безусловно е, че съблюдаването им от страна на работодателя, съответно оспорването на това обстоятелство от работника или служителя, е основен въпрос в процеса, който ще се реши по пътя на доказването. Допустими са всички доказателствени средства, но доказателствената тежест пада върху работодателя и негово е задължението да установи, че законосъобразно е осъществил правото, съответно задължението за подбор. В случая той не се е справил с доказателствената тежест, тъй като както представените протоколи от заседанията на комисията за подбора, така и другите писмени доказателства /докладни записки/ и разпита на свидетели, не са били достатъчни да убедят съдът, че с извършения подбор е постигната целта на закона - да останат на работа тези работници или служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. Доказателствените усилия на ищцата са разколебали оценката на работодателя за начина на формиране на критериите за подбор и тяхната относителна тежест, както и конкретната преценка на качествата на ищцата в конкуренцията й с другите участници в подбора, които, разбира се, са могли да бъдат и лица, заемащи различни длъжности от съкращаваната. Изложеното налага извод за незаконност на уволнението поради нарушаване на императивните изисквания на чл.329 КТ, съответно за правилност на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 01.11.2010г. по гр.д. N 768/2010 г. на Софийски градски съд в частта, предмет на касационно разглеждане – по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. ОСЪЖДА „Б. М. Е. Б.”, ЕАД, София, ДА ЗАПЛАТИ на П. М. А. от [населено място] сумата 200 лева /двеста лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.