1 Р Е Ш Е Н И Е № 786 гр. София, 18.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 14 декември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №729/09 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Х. И. / починала и заместена от наследници по закон Д. К., С. К. и П. Г./ срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №748/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че съществени за спора и точното прилагане на закона при осъществяване на исковата защита са процесуалният въпрос за броя и вида на предявените искове и за допустимите за установяване на твърденията по всеки от тях доказателства, както и материалноправният въпрос за основанието и квалификацията им. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба И. Н. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторката срещу ответницата с пр. осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД – за признаване нищожността на договор за продажба на апартамент от ищцата на ответницата, скл. с нот. акт №180/4.11.05 г., като привиден, прикриващ договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Прието е, че договорът за продажба материализира съгласието на страните за сключването му, а доказателства за симулация не са представени, при отчитане на ограничението по чл.134, ал.2 от ГПК, отм. Ищецът посочва обстоятелствата, на които се основава претенцията му, както и в какво се изразява искането му – чл.98, ал.1,б.”г” и „д” от ГПК, отм. При установителен иск за разкриване привидност на договор между страните св. показания се допускат, ако по делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган / вкл. съд/, които да правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Практиката приема, че непълното признание на другата страна чрез изявление в процеса – вкл. по реда на чл.114 от ГПК, може да послужи за допускане на свидетели - Р №106/68 г. на ОСГК, Р №2197/66 г. Ограничението по чл.134, ал.2 от ГПК, отм. не важи при установяване на други пороци на договора, съставляващи основания за нищожността или унищожаемостта му в уредените от закона хипотези /чл.26 и сл. от ЗЗД/. В случая с исковата молба се твърди и се иска установяване нищожността на продажбения договор като привиден, прикриващ договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Там, в първото по делото заседание при уточняване на обстоятелствата по иска и в молба на л.29 се излагат твърдения и за измамливи действия на ответницата с цел сключване на договора. За установяване на твърденията за привидността и измамата / те се съдържат и във въззивната жалба/ е поискано допускането на свидетел – адвокатката, изготвила нотариалния акт за сделката. ГС не е допуснал свидетеля поради ограничението на чл.134, ал.2 от ГПК, отм. Договорът за продажба от 4.11.05 г. е сключен месец, след като самотно живеещата ищца, род. през 1928 г. с призната 90 % инвалидност от няколко тежки и хронични заболявания, претърпяла поредното болнично лечение / л.8 и 32 от делото на ГС/. Имотът – апартамент в София, к-с „Л.” с площ от 43 кв.м. е продаден по данъчна оценка, като в нот. акт е удостоверено, че ищцата е получила цялата продажна цена. По делото твърди обратното – че цена не е плащана поради привидност на договарянето й и при действителна уговорка за прехвърляне имота срещу издръжка и гледане; сочи още, че ответницата и адвокатът й я въвели в заблуда за договора и насрещната престация, така че ответницата получила имота без да даде или формално се обвърже за такава и даже благодарила на ищцата за „подаръка”, който й направила. Ответницата Н. в съд. з. на 13.12.06 г. е заявила по реда на чл.114 от ГПК, че действителната воля на страните при сключване на договора е за продажба на имота. Цената от 10 хил. лв. платила в брой на на ищцата, плащането било извършено в гарсониерата й, насаме между страните. Живяла заедно с ищцата в продадения апартамент два месеца след договора, дала на ищцата 120 лв. за ремонти и 150 лв. за общата им храна. Това изявление в процеса на другата страна сочи на отношения като по договор за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане – заживяване на приобретателя с прехвърлителя, поемане на разходи за ремонт и консумативи и е непълно признание, което прави вероятно твърдението за привидност на договора за продажба. То, както и доказаната нужда на ищцата от алеаторната престация, при възрастта и състоянието й и целта й – да прикрие с продажба алеаторния договор от наследниците си, са относими към твърдяната с иска привидност и е допустимо да се изяснят със свидетелски показания. Това налага отмяна на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила – на чл.134, ал.2 от ГПК, отм., и връщане на делото на този съд за допускане, събиране и обсъждане на свидетелски показания за разкриване на симулацията. Пред инстанцията по същество следва да се уточни и поддържат ли ищците евентуалното твърдение за измама, с какво искане и при какви доказателства; за установяването на този порок на волята при договарянето ограничението на чл.134, ал.2 от ГПК, отм. не се отнася. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 748/07 г. от 29.02.08 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: