Р Е Ш Е Н И Е № 32 С о ф и я, 20 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 я н у а р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 3015/2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане от осъдения С. Х. В. от Н., в момента в затвора П., на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 381/27.10.2011 г., постановено по ВЧНД № 613/2011 г. от окръжен съд-Плевен, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Иска се изменяване на съдебния акт с чувствително намаляване на размера на наказанието на В.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият лично и чрез процесуалния си представител адв.П.Г. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425, ал.1 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 42 от 05.05.2011 г., постановено по НЧД № 1111/2011 г. на районен съд-Никопол са групирани на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК наказанията, наложени на осъдения С. Х. В. от Н., в момента в затвора П., по 17 наказателни дела, като извън неподлежащите на корекция три съвкупности от престъпления, са сформирани още две множества от престъпления, за които са му наложени съответно 1 година и 6 месеца и 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, приложена е разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на двете най-тежки за съвкупностите наказания, като те са завишени съответно с 6 месеца при първата и с 1 година при втората, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като от първата съвкупност е приспадната изтърпяна част от наказанията, включени в нея, а на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено отделното изтърпяване и 3 месеца и 22 дни лишаване от свобода, от което осъденият е бил условно предсрочно освободен. Определението е било обжалвано от осъдения с оплакване за явна несправедливост на наложените му и завишени наказания за последните две съвкупности от престъпления с искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК, но с въззивното решение то е потвърдено изцяло, с констатацията за неправилното приложение вместо чл.70, ал.7 от НК разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, но при верен краен резултат и като необжалваемо по касационен ред е влязло в законна сила на 27.10.2011 г. В искането на осъдения В. от 14.11.2011 г. се навежда като основание за възобновяване на наказателното дело явната несправедливост на наложените му наказания, като се прави искане за чувствително намаляване на размера на същите, които сумарно счита като наложено му за последните осъществени от него престъпления общо наказание в размер на 5 години и 9 месеца лишаване от свобода, считайки го завишено и претендира намаляването му. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не по изложените в него съображения. Определението на районен съд-Никопол е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – не „в съдебно заседание” и форма, както законът изисква – да е изготвено в писмена форма и постановено в съдебното заседание на 18.04.2011 г., за което в протокола е отбелязано, че съдът „ще се произнесе с определение в срок”. Че това е така личи и от следните констатации: първоинстанционният съдебен акт – определение № 42 носи дата 05.05.2011 г., обявленията до страните за „изготвянето” му са от 11.05.с.г., съответно връченото на осъдения е на 26.05.2011 г., докато въззивната му жалба срещу приложението на чл.24 от НК е от 21.04.2011 г., приета на същата дата в деловодството на съда и като подадена „в срок”, макар и с резолюция на съдията-докладчик от 01.06.2011 г. Въпросите, които могат да се решат по реда на чл.306, ал.1-3 от НПК, поначало следва да бъдат решени с присъдата, съгласно чл.301, ал.1, т.т.3, 8, 9, 11 и 12 от НПК, което обаче не се е случило било поради пропуск, било поради липса на достатъчно данни за произнасянето на съда. Доколкото обаче определянето на общо наказание по правилата на чл.25, чл.27 от НК, на първоначалния режим на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, прилагането на чл.53, особено на чл.68, чл.69, чл.69а, чл.70, ал.7 и чл.68, ал.3, изр.2-ро от НК е от съществено значение за наказателната съдба и имуществото на осъдения, законодателят е предпоставил ред за произнасяне на съда с определение в съдебно заседание с призоваване на осъдения, с всички процесуални гаранции за осигуряване на правото му на защита, както при постановяване на присъда. Безспорно е, че съдебният акт следва да бъде в писмена форма, със съответните реквизити, съобразителна част и диспозитив, като определението може да бъде атакувано по реда на глава 21 от НПК и не може да бъде коригирано от съда, за разлика от определението за произнасяне по веществените доказателства и разноските по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, което може да се жали по реда на глава 22 от НПК, т.е. може да бъде отменяно или изменяно от постановилия го съд, съгласно чл.344 от НПК. Неспазването в случая на установения процесуален ред за постановяване на определението за групиране на наказанията злепоставя правото на защита на осъдения, тъй като де факто в съдебното заседание няма изготвено такова, макар от жалбата му от 21.04.2011 г. да става ясно, че някакво становище на съда е било изложено пред него и от което той е останал недоволен. Въззивният съд е следвало да констатира допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение и да отмени обжалваното определение, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, което не е сторил, като по този начин на свой ред е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и решението му подлежи на отмяна на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.3, т.1 и 2 вр.ал.1, т.2 от НПК, като делото бъде върнато на съда, накърнил по този начин правото на защита на осъдения В., а именно на районен съд-Никопол. С оглед констатираното съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК ВКС не дължи отговор на заявените от осъдения доводи за друго основание за неправилност на инстанционните съдебни актове. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 381/27.10.2011 г., постановено по ВЧНД № 613/2011 г. от окръжен съд-Плевен и потвърденото с него определение № 42 от 05.05.2011 г. по ЧНД № 1111/2011 г. на районен съд-Никопол и ВРЪЩА ДЕЛОТО на районен съд-Никопол за ново разглеждане от друг негов състав за произнасяне по предложението на районна прокуратура-Никопол за групиране на наказанията на осъдения С. Х. В. от Н., от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :