Ключови фрази
условно осъждане * набедяване в престъпление пред орган на власт

Р Е Ш Е Н И Е

                           Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                               № 356

 

 

                 гр.София, 26 септември 2009 год.

 

                   В       ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на   осемнадесети септември две хиляди и девета година

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРОНИКА ИМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:  БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ

                                                       ФИДАНКА ПЕНЕВА

 

При участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ

секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа

докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело №368 /2009 год.

 

Делото е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Ш. срещу въззивна присъда от 18.05.09 год. по внохд№248/09 год. на Окръжен съд гр. Ш..

С присъда №472/ от 25.03.2009 по нохд№341/09 год. на Шуменския районен съд подсъдимият Ю. С. Р. е признат за виновен за престъпление по чл. 286, ал.1 от НК и във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца "лишаване от свобода", с отлагане изпълнението на наказанието по чл.66 НК за срок от три години/ от влизане в сила на присъдата и на обществено порицание. В производство пред Шуменския ОС по жалба от подсъдимия срещу тази присъда, с въззивна присъда от 18.05.09 год. по внохд№248/09 год. на Окръжен съд гр. Ш., подс.Ю. С. Р. е признат за невиновен за това, на 26.01.2009 год. в град Ш., пред надлежен орган на властта - Районния прокурор при Районна прокуратура гр. Ш., да е набедил Р. Д. П. в извършване на самоуправство - престъпление по чл.323, ал.1 от НК, като е знаел че е невинен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.286, ал.1 НК.

В протеста се навежда касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК- нарушение на закона. Съгласно чл.354, ал.1,т.4 НПК се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и правилно приложение на закона. В мотивите на протеста се изразява несъгласие с новите констатации на въззивния съд по обстоятелствата от предмета на доказване. Счита се че доказателствата са ценени не според техния действителен смисъл, а установените фактически констатации за деянието и дееца са намерили неправилна правна оценка за несъставомерност по обвинението по чл.286 НК. Според прокурора от ОП гр. Ш. деянието и авторството на подсъдимия са установени от доказателствата по делото. Изложеното в жалбата на подс. Р. от 26.01.09 год. пред ШРП не съответства на действителното фактическо положение към тази дата за състоянието на оградната мрежа на имота му , която не е била разградена с багер, нито коловете и са били счупени или съборени , следователно посочените самоуправни действия от с. на П. не са извършени. Съдът не се е съобразил с данните, че свид. Парлакчиев не е разграждал или разрушавал оградата в имота на подсъдимия след датата 28.07.08 год., когато последиците от действията на свидетеля са били отстранени окончателно от самия него.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста на ОП гр. Ш.. Твърди, че въззивният съд правилно е приел липсата на престъпен състав, при установените фактически данни, след новата цялостна оценка на доказателствените източници.

Подсъдимият Р. не се явява, редовно призован за съдебното заседание пред ВКС. Не се явява и упълномощеният от него з. - а. С, която в приобщеното към делото от съда писмено становище, излага доводи за неоснователност на протеста и моли да се остави в сила въззивната присъда като законосъобразна.

Върховният касационен съд, в рамките на правомощията си, след проверка на данните по делото , становищата и доводите на страните, прие следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

Присъдата на въззивната инстанция е постановена при цялостна проверка и оценка на доказателствата, извършена съгласно чл.107 НПК. Правният анализ на установените фактически обстоятелства от предмета на доказване е довел до правилни правни изводи . Приетите за установени констатации по фактите, очертани от обвинението, не сочат на състав на престъпление по чл.286, ал.1 от НК, нито на друго престъпно деяние, извършено от подсъдимия Р, по повод подадената от него и Г. Р. / негова баба/ жалба до РС гр. Ш.,вх. №234/26.01.09 год., с която те са поискали проверка и намеса на РП за възстановяване щети на оградата в имота им, причинени при извършването на строителни работи от фирмата на свид. Парлакчиев.

При новата оценка на доказателствените източници, въззивният съд е проверил достоверността на обясненията на подсъдимия Р с показанията и на свидетелките Д. Х. и К. Г. , които споделят собствените си възприятия от повредите по оградата на Р. , видяни от тях на 24.01.09 год..

Въззивният съд е установил, че на посочената дата в жалба вх. №234/26.01.09 год. до Ш. районна прокуратура, подсъдимият Р е твърдял, че „строителният предприемач Р. П. е разградил с багер цялата ни мрежа, заедно с коловете ни, от горната с. на ул.”Порек” до долната с. на ул.”Поп Андрей”№2…” , което , след проверка и анализ на доказателствените източници, е приел че е достоверно и подсъдимият не е осъществил състава на престъпното набедяване. От гласните доказателствени средства - показанията на свидетелките Х. и Г. и обясненията на подсъдимия, както и от кредитираните два броя снимки, приложени към протокола за оглед на местопроизшествието, проведен един месец по-късно от датата 25.01.09 год . на посоченото в жалбата увреждане на имота /спр. протоколът за оглед е от 26.02.09 год./, съдът е приел за установено, че в случая е без значение, че Р. е посочил като последица от действията на строителния предприемач унищожаване, вместо фактически обективно установеното увреждане на оградната мрежа и коловете по нея в имота му. Съдът се е аргументирал защо е отхвърлил като недостоверно доказателствено средство протокола за оглед / л.25 от досъдебното производство/,приобщен по чл.283 НПК, според който в противоречие с данните от снимките към него и от показанията на двете свидетелки, е отразено, че "оградата е намерена в цялост и не са открити следи от машини, повреди, накъсвания”, а „ в близост до мрежата няма следи по почвата от багери, фадроми, и други тежки машини". Не се споделят доводите в протеста, че изложените фактически данни в жалбата са неверни, след като по делото е прието за установено, че дори и месец по-късно, на 26.02.09 год./ спр. л.27 от досъд.произв./ от датата на жалбата на Р. , която е от 26.01.09 год. , оградата е била повредена и се е намирала в състояние , че част от коловете й са били наклонени, а мрежата е била деформирана като до нея са установени и следи от грайферите на гумите на тежки машини/спр. снимките към протокола за оглед/.

Твърдението в протеста, че въззивният съд неправилно е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед, поради което отразеното в жалбата не отговаряло на истината, основателно не е споделено от въззивният съд. Не може да бъде споделено и от ВКС. След като е констатирал противоречивото му съдържание, с това на приложените към него фото-снимки на процесната ограда на подс. Р. , направени по време на огледа, които са самостоятелно писмено доказателство, съдът аргументирано не го е ценил като източник на доказателствени факти. Приетите от въззивният съд за установени данни, изведени от съдържанието на фотоснимките от същата дата 26.02.09 год, са за увреждания по оградните колове и мрежата на оградата в имота на подс. Р. , установено от свидетелките Х. и Г. , и от обясненията на подсъдимия.

Констатациите на въззивния съд, че данните в жалбата са отговаряли на обективните данни за разкривяването на оградните колове и оградната мрежа, както и за наличието на следите от тежки машини в близост до оградата, деляща имота на подсъдимия с имота на извършваните строителни работи, правилно са интерпретирани в правните изводи за липса на набедяване от с. на жалбоподателя Р. спрямо свидетеля П. От правна с. изводите на съда не са обвързани от начина по който подсъдимият е квалифицирал обективните данни в сигнала си до РП, отразяващи увереността му, че оградата е увредена от механични въздействия при строителството в съседния имот. Собствената оценка на подсъдимия, при вярното отразяване на чуждите действия, не е престъпление по чл.286 НК. Набедяването е умишлено престъпление.ведомяването на органа на властта се извършва със съзнанието на дееца, че изложените от него обстоятелства са неверни, че лицето не е извършило деянието в което е уличено. По делото е безспорно установено, че през лятото на 2008 год., оградата е била повреждана от същите действия и по жалби на Р. , свид. Парлакчиев е бил предупреден по реда на ЗМВР и ЗСВ да възстанови нарушеното фактическо положение в имота на Р. Тогава оградата в имота му е била повредена от строителните машини. Повторният сигнал за увреждане на същата в началото на 2009 година, както е установено по делото , не се основава на неистински твърдения на Р. , за да е налице набедяване.

Упражняването на правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени , не е набедяване. В противен случай, всяко обръщане на гражданите към органите на властта за установяване или изясняване на престъпни, или позорни обстоятелства, или за обстоятелства сочещи на деликвентно поведение, би се оказало престъпление, ако се установи след проверка, че тези данни не сочат на неправомерно поведение на трети лица.

Предвид тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1т.1 НПК, ВКС на РБ

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 18.05.09 год. по внохд№248/09 год. на Окръжен съд гр. Ш..

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :