О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347/27.04.2021 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Зоя Атанасова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 140 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260 013/ 25.09.2020 г. по гр.д. № 338/ 2020 г., с което Апелативен съд - Пловдив, потвърждавайки решение № 229/ 19.02.2020 г. по гр.д. № 2726/ 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив: · е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на Б. П. Кантарев на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД сумата 15 040 лв. – неустойка в обезщетение на неимуществени вреди от прекъсването на електрозахранването в дома на Кантарев в периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 11.11.2016 г., а на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 1 141.11 лв. – законните лихви върху неустойката в периода 12.02.2016 г. – 10.11.2016 г. · е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД (преди „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД) да заплати на Б. П. К. на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 48, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа сумата 30 070.00 лв. – неустойка в обезщетение неимуществени вреди от прекъсване на електрозахранването в дома на К. в периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 11.11.2016 г., а на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 2 281.48 лв. – законните лихви върху неустойката в периода 12.02.2016 г – 10.11.2016 г. Решението се обжалва от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (обща и допълнителна) по материалноправния въпрос: Има ли право електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването в обекта, когато вземането за цена е оспорено от клиента, включително по съдебен ред – в аспекта на чл. 123 ЗЕ (приложимата редакция на текста, вкл. изм. и доп. ДВ бр. 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) и чл. 31 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване и твърди, че е решен в противоречие с решение № 266/ 17.12.2019 г. по гр.д. № 2046/ 2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение. Решението се обжалва и от „Електроразпределение Юг“ ЕАД с искане за допускане до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (обща и допълнителна) по следния материалноправен въпрос: Когато клауза за неустойка за вредите от неправомерно преустановяване на електрозахранването има и в Общите условия на оператора на електропреносната мрежа, и в Общите условия на крайния снабдител (на доставчика), длъжен ли е съдът да изследва по чия инициатива е било прекъснато електрозахранването в обекта или фактът е без значение (не е правопораждащ) за иска за неустойката на клиента срещу мрежовия оператор? И този касатор счита въпроса в предмета на обжалване, а от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. И двамата се оплакват, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 123 ЗЕ, вр. предвиденото в Общите им условия). Първият касатор претендира разноските по делото. „Застрахователна компания Уника“ АД, конституирана като помагач на ответниците, е на становище, че жалбите са основателни. От ответника по касация Б. П. К. не е постъпил отговор по тях. Настоящият състав на Върховния касационен съд ги намира с допустим предмет (решението е въззивно по гражданско дело с цена на кумулативно съединените субективни искове над 5 000 лв.), при надлежна процесуална легитимация (касатори са ответниците), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост, а въпросите имат претендираното значение. Съображенията са следните: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че: 1) в периода 11.11.2013 г. – 04.12.2015 г. електрозахранването в обекта, където е домът на ищеца Б. Кантарев, е било преустановено; 2) ищецът е „битов клиент“ по смисъла на чл. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ, доколкото обектът е присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответниците; 3) ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е лицензираният краен снабдител, а ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД (преди „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД) е лицензираният мрежов оператор за обекта и 4) в чл. 25, вр. чл. 24, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на първия ответник е предвидена неустойка за неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електроснабдяването – по 20 лв. за всеки 24 часа, а в чл. 48, вр. чл. 47, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на втория ответник също е предвидена неустойка за вредите от неправомерно прекъсване на електроснабдяването – по 30 лв. за първите 24 часа от полученото уведомление от клиента и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Въззивният съд е намерил също, че чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от Общите условия на крайния снабдител (на първия ответник) и чл. 59, ал. 1 и ал. 5 от Общите условия на мрежовия оператор (на втория ответник) предвиждат право на прекъсване на електроснабдяването, респ. на преноса на електрическа енергия в случай, че клиентът забави плащането на дължимите суми с повече от 10 дни, но при възражение срещу претенцията ответниците са длъжни да извършат проверка, а за периода на проверката нямат право да прекъсват електрозахранването на обекта. Приел е също, че това право не съществува и когато клиентът по съдебен ред е оспорил претенцията на крайния снабдител (чл. 31, ал. 4 от Общите условия на първия ответник, а чл. 59, ал. 4 от Общите условия на втория ответник“. За да заключи, че в релевантния период електроснабдяването в обекта е прекъснато неправомерно, въззивният съд е приел, че ищецът Б. К. е възразил по дължимостта на сумите по издадени от първия ответник фактури, отнесъл е спора в съда, като отрицателният му установителен иск срещу крайния снабдител е уважен с решение, влязло в сила на 07.04.2015 г. Въззивният съд е приел, че възражението и съдебното оспорване изключва правото на прекъсване на електроснабдяването и за крайния снабдител, и за мрежовия оператор, а исковете за неустойка в обезщетение на неимуществените вреди, понесени от клиента поради неправомерното прекъсване, са изцяло основателни. Въззивният съд не е обсъждал обстоятелството, че прекъснатото електроснабдяване в обекта е по инициатива на крайния снабдител (на първия ответник), възприемайки фактът без значение за изхода на правния спор по иска за неустойка срещу мрежовия оператор (срещу втория ответник). Настоящият състав приема, че първият повдигнат въпрос е в основанието на иска за неустойка на ищеца (клиента) срещу първия ответник (крайния снабдител/ доставчика), който въззивният съд е уважил. Осъществена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По въпроса е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а не по ал. 1 ГПК, на което касаторът се е позовал. С решение № 266/ 17.12.2019 г. по гр.д. № 2046/2019 г. ВКС, IV-то ГО материалноправният въпрос за правото на крайния снабдител да прекъсне временно електрозахранването е бил разгледан в аспекта на същата редакция на чл. 123, ал. 1 ЗЕ, но според предвиденото в чл. 42 и 43 от Общите условия за продажба на ЧЕЗ Електро България“ ЕАД. Те са различни с обсъдените от въззивния съд. Материалноправният въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на приложените от въззивния съд Общи условия – на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Вторият въпрос е в основанието на иска за неустойка срещу втория ответник (срещу мрежовия оператор), който въззивният съд също е уважил изцяло. Следователно и по него е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По него на настоящия състав не е известно да има практика на Върховния касационен съд. Налице е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол и по него. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260 013/ 25.09.2020 г. по гр.д. № 338/ 2020 г. на Апелативен съд – Пловдив. УКАЗВА в 1-седемичен срок от съобщението касаторът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати в полза на Върховен касационен съд държавна такса от 323.62 лв., а касаторът „Електроразпределение Юг“ ЕАД – от 647.03 лв. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване и на „Застрахователна компания Уника“ АД (помагач на касаторите) или за връщане на касационната жалба - в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.