5 Р Е Ш Е Н И Е № 361 София, 06 октимври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДИЕВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1792/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Окръжна прокуратура – Д. против новата въззивна присъда № 2/19.04.2011 г., постановена по ВНОХД № 57/2011 г. от Окръжен съд – Добрич. В протеста се счита, че новата присъда е неправилна, а доказателствата, събрани в двете фази на процеса, водят до категоричен извод за извършено престъпление по чл. 215 от НК от подсъдимите Т. И. И. и А. Б. А.. Направено е искане да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която двамата подсъдими да бъдат осъдени по чл. 215 от НК. Протестът се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура по съображенията, изложени в него. В касационното производство участва подсъдимият А., който лично и чрез процесуален представител, явяващ се и за подсъдимия И., поддържат становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 48/25.11.2010 г. по НОХД № 109/2007 г. по описа на Районен съд – Балчик подсъдимите са били признати за виновни в това, че на 05 срещу 06 януари 2007 г. в съучастие, като съизвършители и с цел да набавят за себе си имотна облага са спомогнали да бъдат отчуждени 20 метра четирижилен кабел на стойност 1321,20 лв., собственост на [фирма] – [населено място], за който са предполагали, че е придобит от Д. М. чрез кражба – престъпление по чл. 215, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложените наказания са от по една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Със същата присъда е ангажирана отговорността на Д. М. за това, че в периода 30.12.2006 г. - 05 срещу 06 януари 2007г. и при условията на продължавано престъпление е извършил квалифицирана кражба по чл. 195, ал.1, т. 4 от НК на чужди вещи - 40, 60 метра четирижилен кабел, собственост на “ВиК” – Б., както и престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на тримата подсъдими, които са осъдени да заплатят на [фирма] – Б. сумата от 2682, 04 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Присъдата е била обжалвана от подсъдимите Тедор И. и А. А.. С въззивния съдебен акт първонистнационната присъда е отменена частично и вместо нея на основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК е постановено : - подсъдимите И. и А. са признати за невинни в това, че на 05 срещу 06 януари 2007 г. в съучастие, като съизвършители и с цел да набавят за себе си имотна облага са спомогнали да бъдат отчуждени 20 метра четирижилен кабел на стойност 1321,20 лв., собственост на [фирма] – [населено място], за който са предполагали, че е придобит от Д. М. чрез кражба, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по обвинението по чл. 215, ал.1 от НК. Присъдата е отменена и в гражданско -осъдителната част спрямо подсъдимите И. и А., като гражданският иск е отхвърлен. ІІ. Преди всичко следва да се отбележи, че отправеното искане с касационния протест – за постановяване на осъдителна присъда от касационната инстанция, е несъвместимо с правомощията й, очертани в чл. 354 от НПК. От кратките съображения, съдържими се в протеста, може да се направи извод, че се възразява срещу оценката на доказателствата, направена от въззивната инстанция. Твърденията за превратна интерпретация на събраните и проверени доказателства и игнориране на част от тях, са неоснователни. Същественият момент върху, който се акцентира в тази връзка е, че установените “обстоятелства, при които подсъдимите И. и А. са оказали помощ на М. да пренесе процесния четирижилен кабел, недвусмислено водят до извод, че у подсъдимите неминуемо би възникнало съмнение, че същият най-вероятно е придобит от М. чрез престъпление..”, като именно това не е обсъдено от втората инстанция. Подобно пренебрегване на обстоятелства не се констатира при касационната проверка и затова е достатъчно да се препрати към мотивите на проверявания съдебен акт. Въззивният съд подробно е анализирал цялата доказателствена наличност (допълвана и при въззивното съдебно следствие), при което е намерил, че посочените обстоятелства са недостатъчни да обосноват нужното за състава “предположение” за неправомерния произход на вещта (от престъпление или друго общественоопасно деяние). В тази връзка, са коментирани не само обясненията на подсъдимите, така както се твърди в протеста, но и обективните данни по делото – че местоположението на укрития от М. кабел е различно от мястото на отнемането му и липсата на пряка видимост между тях; че в района на същото е сформирано нерегламентирано строително сметище, както и че в същия район има и изоставени кабели; вида на процесния кабел – стар, захабен, нарязан и прочие. Срещу тези съображения на съда липсват възражения в протеста и това е съвсем обяснимо. Тук е мястото да се посочи, че съдът не е надценил обясненията на тримата подсъдими М., А. и И. по съществения за изхода на делото въпрос. Напротив, съдът е отчел двойствения характер на самите обяснения – като източник на доказателства и израз на защитни тези и е обсъдил същите в контекста на данните, изводими и от другите доказателствени средства. В допълнение може да се посочи и още, че вещното укривателство е умишлено престъпление (пряк умисъл) и деецът трябва да съзнава всички елементи от обективната страна на посегателството, един от които е и неправомерния произход на вещта, предмет на укривателството. Вярно е, че деецът може само да предполага този произход, но това не оказва влияние върху формата на вината, нито пък доказването й може да почива на предположения. Отделно, от казаното въззивният съд с основание е заключил, че вещното укривателство е користно престъпление – преследва се користна цел, която също следва да бъде доказана, както и че изпълнително деяние, прието с обвинителния акт,(спомагане да бъдат отчуждени чужди движими вещи), не държи сметка за проявленията на тази форма на изпълнително деяние. С оглед на казаното, окръжният съд не е допуснал и нарушение на закона, след като по същество е констатирал липсата на съставомерни признаци и поради това е оправдал подсъдимите И. и А.. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 2/19.04.2011 г., постановена по ВНОХД № 57/2011 г. от Окръжен съд – Добрич. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.