Р Е Ш Е Н И Е № 456 гр. София, 30.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1378/2012 година. Касационното производство е образувано по жалби на подс. Е. В. П. от гр. Лом, лично и чрез неговия служебен защитник – адвокат С. Ж., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 100/2012 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 76/20.06.2012 г., постановено по внохд № 100/2012 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 29/12.03.2012 г., постановена по нохд № 1747/2011 г., на Окръжен съд Варна, с която подс. Е. В. П., е били признат за виновен в извършено на 26/27.04.2011 г., в гр.Варна, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на седем години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затвор. Присъдил е и направените по делото разноски. По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Варненският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните възможност за лични искания и възражения, и устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подсъдимият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции – пред първата от служебен защитник, а пред втората лично и със защитник, да прави искания и възражения в подкрепа на твърденията си. В хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Възражения в същия смисъл за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата подробно в мотивите си, в съответствие с данните по делото е посочила, защо не ги възприема. Изложените съображения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях, събрал е и нови такива – разпит на подсъдимия, на пострадалия – св. Р. и е извършил очна ставка между тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, така както са изискванията на чл. 303 НПК, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи и събрал допълнителни доказателства, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия и че в тази връзка са били допуснати съществени процесуални нарушения. И настоящата инстанция счита, че не са били нарушени по никакъв начин процесуалните права на подс. П. с отказа да бъде постановена оправдателна присъда, въз основа на събраните доказателства. Право на въззивната инстанция е да прецени на кои да бъде дадена вяра, на кои не и защо, и тя е сторила именно това. Точни са изводите досежно валидността на част от доказателствените средства, подробно описани в мотивите към решението. Също така нейно право е и да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Видно от определения: № 73/25.04.2012 г., № 74/02.05.2012 г. и от 11.05.2012 г.- постановено по време на съдебното следствие, въззивният съд е обсъдил направените искания по доказателствата и се е произнесъл по тях, поради което не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК в тази инстанция по принцип се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото за преценка, кога и в какви случаи да бъдат допуснати. В случая, второинстанционният съд се е позовал на събраните гласни и писмени такива и е приел, че исканите няма да са от съществено значение за правилното решаване на делото, затова като го не е уважил съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подс. П., също не съставлява нарушение на този закон. Версията му е обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от събраните други доказателства. Обясненията му са доказателствени средства – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е . законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в светлината на всички останали данни от доказателствените средства и инстанционните съдилища са сторили точно това. Същите са направили в мотивите си вярната констатация, че събраните изобличават еднозначно подсъдимия, като извършител на деянието. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по ал. 3, т. 1 - 4 на чл. 348 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Основното възражение, което се прави в жалбите и поддържа в съдебно заседание от служебният защитник, е че подсъдимият не е извършил инкриминираното с обвинението деяние и че няма събрани доказателства за това. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Е. П. е осъществил състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните по делото доказателства – гласни, писмени и експертни заключения. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на предходните инстанции, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства, на тяхното съпоставяне помежду им. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението е осъществен от подсъдимия. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ, защо отхвърля възраженията на подсъдимия и неговата защита – л. 74 – 79 от мотивите. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои не и защо и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимия. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите и на този съд в тази насока, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си, както бе посочено и по – горе, подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на данните от посочените по – горе доказателствени средства. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тази връзка, законосъобразно е било прието, че на обясненията на подс. П., отричащи поставянето от него в чашата на пострадалия лекарствено средство, досежно твърденията за тлф. „Нокия Е 52”, не следва да бъде дадена вяра, като изолирани и противоречащи с останалата доказателствена съвкупност. Все в подкрепа на направения извод за законосъобразността на постановената първоинстанционна присъда, въззивната инстанция е обсъдила подробно и възраженията на защитата за привеждането в „безпомощно състояние” на пострадалия, за безсъзнателното състояние, за противоречия в показанията на св. Р., за СИМ картите на телефона, за консумирания алкохол от последния и в тази връзка за експертното заключение на в. л. Хаджидечева, за допуснатата техническа грешка в мотивите. От всичко изложено е видно, че има преки – св. Р. и косвени доказателства подкрепящи обвинителната теза, като те са от такова естество и вид, че могат да формират изискваната последователност и логична верига, която да води до единствено възможния и категоричен извод за авторството на деянието. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. П. е извършили престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо, касационните жалби на подс. П. и неговия служебен защитник, се явяват изцяло неоснователни, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 76/ 20.06.2012 г., постановено по внохд № 100/2012 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: