Ключови фрази
Документна измама в големи размери или представляваща опасен рецидив * граждански иск в наказателното производство


Р Е Ш Е Н И Е
№ 77 София, 22 февруари 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА

при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 155 по описа за 2013 година.


С присъда по нохд № 820/11 г. Районният съд – гр. София осъдил подсъдимия А. С. В. на основание чл.212, ал.4, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на две години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на [фирма] сумата 127 075 лева, ведно със законната лихва от 28.03.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Отговорността на подс.В. е ангажирана за направените по делото разноски и държавна такса.
По внохд № 4339/12 г., образувано по жалба на подсъдимия, Софийският градски съд отменил присъдата на СРС, с която подс.В. е признат за виновен в престъпление по чл.212, ал.4, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 НК и с която е уважен предявения от [фирма] граждански иск, като вместо това постановил нова присъда № 358 от 26.11.2012 г., с която оправдал подс.В. по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал.4, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 НК и отхвърлил предявения на основание чл.45 ЗЗД иск от [фирма] против подс.В. за присъждане на сумата от 127 075 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2008 г. до изплащането й, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на документната измама, като неоснователен.
Срещу новата присъда на СГС е постъпила касационна жалба от гражданския ищец М. Й. М., в качеството му на управител на [фирма], с която е заявено недоволство от отхвърлянето на гражданската претенция, основана на чл.45 ЗЗД, като се твърди, че СГС е нарушил закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС е направено допълнение по реда на чл.351, ал.3 НПК, което ведно с жалбата се поддържа от поверениците на жалбоподателя.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитата му не намира основания за касационна намеса.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Изводимо от иницииралия образуването на настоящото производство, пределите на проверка са ограничени само до гражданската част на оспорения съдебен акт.

Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните:

Изложеното в касационната жалба и допълнението, по реда на чл.351, ал.3 НПК, е относимо към въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия, които обаче са разрешени от въззивния съд, а на страната, която иска преразглеждането им – гражданския ищец, не е предоставена такава възможност. В наказателната част оспорената присъда е влязла в сила и в тази част тя може да бъде проверена от касационния съд само по реда на глава тридесет и трета от НПК, ако е надлежно сезиран за това.
Що се отнася до оспорването, свързано с документното престъпление, следва да се отбележи, че то не може да повлияе на изхода на делото, защото не това престъпление е в основата на претендирания от гражданския ищец деликт. Документното престъпление е формално, а не резултатно и не то уврежда имуществото на жалбоподателя.
На основата на казаното, в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, обобщено, че не е настъпила вреда в имуществото на [фирма], тъй като разпореждането с инкриминираните суми е извършено при знанието и със съгласието на М., като подсъдимият е действал въз основа на устна договорка с последния, правилно СГС е приел, че не се разкрива фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, извод предопределил отхвърлянето на гражданската претенция като неоснователна.
Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 358 от 26.11.2012 г., постановена по внохд № 4339/12 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл.45 ЗЗД иск от [фирма] против А. С. В. за присъждане на сумата от 127 075 лева, заедно със законната лихва от 28.03.2008 г. до изплащането й, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на документна измама.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: