РЕШЕНИЕ
№ 515
гр.София, 05 декември 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
с участието на прокурора от ВКП ЮЛИЯНА ПЕТКОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело №1738/2012г., по описа на ВКС, ІІІ, н.о.
Производството е образувано по искане на осъдения М. С. Р. на нчд № 106/2010 г., по описа на Окръжен съд гр.Монтана по което с определение от 27.09.2010 год. е постановена замяна на наложеното на осъдения Р. наказание „пробация” по нохд № 1154/07г. на PC Петрич, с наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален „общ режим" в затворническо общежитие от” закрит” тип.
Искането е с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. От съдържанието на искането се извежда твърдението, че в наказателното производство по реда на чл. 451, ал. 1, т. 2 НПК, по което присъствието на осъдения в съдебното заседание е задължително, съдът е разгледал делото в нарушение на процедурата за призоваването му и неправилно е даден е ход на делото на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, при нередовно призоваване на осъдения, без да е извършено щателно издирване на неговото местонахождение. Именно поради разглеждане на делото в негово отсъствие е ограничено правото му на лично участие в процеса, поради което се иска отмяна по реда на възобновяването на определението на Окръжен съд гр.Монтана и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, за отстраняване на посоченото в искането процесуално нарушение.
Пред касационната инстанция осъденият се явява лично, ведно с назначеният от ВКС за служебен защитник адвокат Л. К. от САК. Осъденият и защитата му поддържат искането за възобновяване и излагат съображения за отмяна на атакувания съдебен акт.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
В последната си дума искателят моли да се уважи искането му, за да упражни правото си на лично участие в атакуваното производство.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩЕТО И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
Искането Е ДОПУСТИМО, тъй като е подадено от легитимирана страна, в шестмесечния срок, съгласно чл. 421, ал. 3, предл. второ НПК. Той е започнал да тече от узнаване от осъдения за влязлото в сила определение по чл. 452, ал. 1 НПК, с което е извършена замяната на наложеното му наказание „пробация”, с наказание „лишаване от свобода”. От данните по делото се изяснява, че узнаването от Р. на съдебния акт относно тази замяна е настъпило най-рано на 21.07.2012 год., когато е датата на привеждане в Затвора гр.Враца, в изпълнение предходно наложено му наказание- лишаване от свобода по нохд№30075/10 г. на РС Монтана, след предаването му на българските власти от съдебните власти на Р. Гърция на 19.07.2012 год. на основание ЕЗА, издадена от Районна прокуратура тр.Берковица..
Разгледано по същество, искането Е ОСНОВАТЕЛНО.
От данните по делото е видно, че по нохд №1154/07г. на PC, гр.Петрич, М. С. Р. е признат за виновен за две престъпления по чл. 279, ал. 1 НК и за две престъпления по чл. 316, вр. чл. 308 НК, като за всяко едно от тях, вр. чл. 55, ал. 1,т. 2, б.”б” НК е осъден на наказание „пробация” по чл. 42а, ал. 2,т. т. 1, 2 , 3 и по т. 5 НК. Съгласно чл. 23, ал. 1 НК, от определените наказания „пробация” за всяко от тези престъпления поотделно, на Р. е наложено едно общо най-тежко наказание, състоящо се от следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на по 320 часа за една календарна година, в продължение на три години.
Присъдата е била приведена в изпълнение на 24.04.2008 г. като от събраните по делото доказателства е видно (л.16 от чнд№106/10 г. на Окр.съд Монтана), че на същата дата осъденият М. С. Р. се е явил пред пробационен служител лично и е подписал протокол, с който са му били предявени задълженията относно изпълнението на наказанието „пробация”. Бил е предупреден за последиците от неизпълнението на пробационните мерки. Пак от данните по делото ( спр.л.18-л.23 от данните по делото ) е видно, че Р. е започнал първоначално да изпълнява пробационните мерки (спр. Отчетна книжка за адресна регистрация, График за периодични срещи с пробационен служител). Започнало е и изпълнението на наказанието “безвъзмезден труд в полза на обществото”, видно от заповед и декларация, подписани от Р. и от пробационният служител (л.28 и л.29 от данните по делото). Данните сочат, че междувременно, на 24.06.2008г. осъденият Р. е бил приведен в Затвора гр.Враца за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, наложено му по друго дело, а на 28.07.2008г. изтърпяването на наказанието е прекъснато за срок от три месеца като през този период е продължило изпълнението на наказанието „пробация”. От 29.10.2008 г. Р. е преустановил изтърпяването на това наказание ,тъй като е изпаднал в неизвестност, след което е издирен и отново е бил приведен в Затвора, гр.Враца за изтърпяване друго по вид наказание - „лишаване от свобода” по друго наказателно дело, през който период обективно е спряно и не е изпълнявано наказанието „пробация”, наложено с присъдата по нохд №1154/07 г. на PC, гр.Петрич.
По предложение на председателя на Пробационния съвет на територията на РС, гр.Берковица, на основание чл. 451- чл. 452, ал. 1 НПК, вр. чл. 43а, т. 2 НК е образувано на 09.08.2010 год. чнд №106/10 г. на Окръжен съд гр.Монтана за замяната на наложеното му наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода”. В предложението е изтъкнато, че осъденият по нохд №1154/07 г. на PC гр.Петрич на „пробация” М. Стефанов Р. системно не е изпълнявал наложените му пробационни мерки, периодично е изпадал в неизвестност, с неустановено местонахождение и въпреки издирването не е бил откриван от пробационните служители на адреса по регистрация или по местонахождение. С определение от 27.09.2010 год., по чнд № 106/2010 год. на Окръжен съд гр.Монтана предложението е уважено като в отсъствието на осъдения е постановена замяна на наложеното наказание „пробация” по нохд №1154/07г. на PC Петрич с наказание „лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да се изтърпи при първоначален „общ режим" в затворническо общежитие от” закрит” тип. Производството е разгледано без участието на осъдения, при условията на чл. 269, ал. 3 НПК. Определението не е обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила на 05.10.2010 год. Препис от това предложение не е бил връчен на осъдения Р.. Той е бил нередовно призован за съдебното заседание на 27.09.10 год., когато предложението е било разгледано по същество. С дата 09.09.2010 год. върху бланката на върнатата в цялост призовка за причина за невръчване на преписа от предложението, ведно с призовката за съдебното заседание на 27.09.10 год. е записано сведението на съсед на Р., че “той не живее на адреса , а се е намира в затвора”. Този факт е бил проверен от съда, на който е отговорено от Затвора –гр.Враца, че Р. е освободен от затвора на 21.04.2010 год. При тази информация съдът не е продължил издирването на местонахождението на Р., за да бъде призован по делото.Липсват каквито и да било данни за усилия на съда по издирването и намирането му в страната или извън нея. При нередовна процедура по призоваването на осъдения и нещателна проверка от съда за актуалния му адрес, е направен незаконосъобразен извод за разглеждане на делото по реда на чл. 269, ал. 3 НПК. Още повече, без да е изяснено при коя от възможните три хипотези на неизвестно местоживеене на лицето в страната или в чужбина се провежда процеса. Следователно, нарушени са чл. 269, ал. 3 НПК и чл. 452, ал.2 НПК.
Настоящият състав намира, че нередовното призоваване на осъдения го е лишило от основното му процесуално право да участва в производството по чл. 451 НПК, да прави възражения и да представя доказателства, както и да се защитава срещу искането за замяна на по-лекото наказание с по-тежко. Тези обстоятелства са довели до съществено ограничаване на правата му като страна в процеса, респ. до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Това налага първоинстанционното определение да бъде отменено по реда на възобновяването, а делото да се върне на Монтанския окръжен съд, за ново разглеждане от друг състав, при което да се отстранят процесуалните нарушения, посочени по-горе.
На основание чл. 420, ал. 3 НПК следва да се допусне спиране на изпълнението на на определението от 27.09.2010 год., постановено по ЧНД №106/2010 год.на Окръжен съд гр.Монтана.
Поради изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нчд №106/2010 г. на Окръжен съд гр.Монтана и ОТМЕНЯВА постановеното по това дело определение от 27.09.2010 год.
ВРЪЩА делото на първостепенния съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на призоваване на осъдения М. С. Р. и връчване на същия предложението по чл. 451 - чл. 452 НПК.
СПИРА изпълнението на определението от 27.09.2010 год., постановено по нчд № 106/2010 год. на Окръжен съд гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: