РЕШЕНИЕ № 91 София, 04. април 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3595 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 79/04.07.2018 на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 73/2018, с което е потвърдено решение № 109/09.03.2018 на Търговищкия районен съд по гр. д. № 911/2017, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на пълномощно поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и за обявяване на сключения без представителна власт договор за продажба като недействителен по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото. По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че задълженията на първоинстанционния и въззивния съд във връзка с доклада по делото следва да бъдат разбирани във връзка с основните начала на гражданския процес и по-специално с уреденото в чл. 7, ал. 1 изр. 2 ГПК основно тяхно задължение да съдействат на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. В доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения (реплики, дуплики и т.н.) от страните – т.нар. списък на правно релевантните факти. Това не е списък на фактите и обстоятелствата, които се твърдят в основанието на исковата молба, тъй като тя може да съдържа и твърдения за осъществяването или неосъществяването на правно ирелевантни факти. Задължение на първоинстанционния съд е да изключи от предмета на доказване право ирелевантните факти. Задълженията на първоинстанционния съд обаче не се ограничават до посочването в доклада на тази част от правно релевантните факти, твърдения за които има в основанието на исковата молба и в обстоятелствената част на отговора, тъй като те може да са непълни. Законът задължава съда да посочи всички правно релевантни факти, от които произтичат претендираните права и направените възражения, тъй като страната може да не осъзнава, че определени факти, по които тя не е взела становище, са правно релевантни. Когато запозналият се с тази част от доклада ищец не допълни исковата молба съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК и съдът констатира, че някое от претендираните права или някое от направените възражения (реплики или дуплики) произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора, той е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Заинтересована е страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от този факт и чиято е тежестта да го докаже или опровергае. Когато заинтересованата страна заяви становището си по факта (осъществил се е или не се е осъществил), съдът записва нейното изявление в протокола и дава съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Ако съдът е включил определен факт в списъка по чл. 146, ал. 1, т., това означава, че този факт е правно релевантен, подлежи на доказване и съответната страна ще черпи правните последици от неговото осъществяване или неосъществяване. Страната не е длъжна да знае правното значение на този факт, тъй като не е длъжна да квалифицира исковете и възраженията си. Дори страната да е посочила някаква правна квалификация на иска или възражението си, служебно задължение на съда съгласно чл. 146, т. 2 ТПК е да посочи в доклада правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада. Посочването в доклада на правно релевантните факти (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и разпределянето на доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) са задължения на първоинстанционния съд по доклада. С това обаче не се изчерпват служебните му задължения, законът изрично задължава първоинстанционния съд, преди да направи доклада да изясни със страните делото от фактическа и правна страна, а след като направи доклада по делото да укаже на всяка от страните (чл. 146, ал. 2 ГПК) за кои факти, които са в нейна тежест да докаже или опровергае, не са посочени и представени доказателства. Неизясняването на делото от фактическа и правна страна, неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и недаването на указания, както и непълнотите и грешките в тях имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Погрешната правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не прави доклад по делото. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци на извършените процесуални действия е поискано да бъдат отстранени, съответно – кои процесуални действия следва да бъдат извършени във въззивното производство. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и правилността на обжалваното решение, но не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. Служебно въззивният съд може да промени правната квалификация като приложи императивна разпоредба на закона. В този случай той дава указания на страната за доказателствената тежест (доколкото променената правна квалификация променя и нея), както и указания, че с въззивната жалба страната не сочи или не представя доказателствата, които счита, че неправилно не са допуснати или е била лишена от възможност да посочи и представи поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстнционното производство. С въззивната жалба може да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за правно релевантни факти и обстоятелства: 1) които не са включени в доклада по чл. 145, ал. 1, т 1 ГПК, без значение кой ги твърди и кого ползват, 2) за които в доклада не са дадени указания по чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани, указанията са погрешни или са дадени и на двете страни, без значение дали съдът е включил фактите в списъка на правнорелевантните факти по т. 1, или е пропуснал да ги включи и 3) за които не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че страната не сочи нито представа доказателства за тях. Тези нови доказателства са допустими, доколкото имат значение за установяване на правно релевантни факти по делото според преценката на въззивния съд. Приетият доклад по делото обвързва първоинстанциянния съд, тъй като той определя еднозначно рамката на съдебното решение. Първоинстанционно решение, което не изпълва или излиза вън от рамката на доклада е неправилно. Ако в хода на делото първоинстанционният съд установи, че в него има пропуски или грешки, той може да направи нов доклад, да го съобщи на страните, да вземе становището им, да им даде нови указания и им предостави възможност да ги изпълнят. Едва след това новият доклад става задължителен за първоинстанционния съд. Въззивният съд проверява служебно единствено правната квалификация на претендираните от страните права и на направените възражения, реплики и дуплики, като определя действителната правна квалификаця според приложимата императивна правна норма. За други пропуски и грешки в доклада той следи по оплакване във въззивната жалба (освен ако следи служебно за интереса на някоя от страните или на трети лица, които не участват производството). Когато във въззивната жалба се съдържа оплакване, че за включени в доклада факти и обстоятелства не са допуснати доказателства, събраните не са обсъдени или в решението е прието, че тези факти и обстоятелства нямат значение за основателността на предявения иск или направеното възражение – правно ирелевантни са; това е оплакване за противоречие в съдържанието на доклада по чл. 146, т. 1 и 2 ГПК. Такова противоречие, ако е налице, опорочава първоинстанционното решение и задължава въззивния съд да поправи нарушението. Той може, като вземе предвид друга правна квалификация и приложи законовата норма, която урежда правните последици от осъществяването или неосъществяването на посочените факти: 1) да обсъди доказателствата, ако те са брани; 2) да допусне несъбраните доказателства; 3) ако такива не са поискани и не са събрани поради липса или ненадлежни указания от първоинстанционния съд – да укаже на страната, която носи доказателствената тежест, че не сочи доказателства за тези факти съгласно т. 2 ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. ВКС, ОСГТК. Ако въззивният съд прецени, че правната квалификация на предявения иск не може да бъде променена, тъй като твърденията в основанието на исковата молба и формулирания петитум са неясни, непълни или противоречиви, той е длъжен да остави исковата молба без движение, като укаже на страната в какво се състои неяснотата, непълнотата или противоречието и й предостави възможност да ги отстрани т. 4 ТР № 1/2000 от 17.07.2001 г. ВКС, ОСГК. Ако нередовностите бъдат отстранени съдът разглежда делото според поправената искова молба, а ако нередовностите не бъдат отстранени, той обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по иска съгласно т. 7 ТР № 2/2004, ВКС, ОСГТК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първата ответница, като пълномощник на ищцата е продала на втория ответник недвижим имот апартамент, собственост на ищцата за сумата 5.000 лева, при данъчна оценка на имота 10.924,40 лв. Ищцата твърди, че не е упълномощавала първата ответница и не е давала съгласие да продаде имота на втория ответник, а поводът за посещение при нотариуса, изповядал сделката е бил отпускането на втори заем от „ВСК Популярна Каса Армеда“, [населено място]. Първата ответница възразява, че няма нищо общо между двата договора за заем, които ищцата е сключила и упълномощаването й за извършване на продажба на имота на ищцата, доколкото ищцата сама я е потърсила и й предложила да й продаде апартамента, тъй като спешно се нуждае от пари и се е съгласила да го продаде за 5.000 лв., като е представила документите си за собственост на имота, явила се при нотариус и подписала пълномощно. Вторият ответник оспорва предявените искове, като посочва, че пълномощното е било нотариално заверено, както и декларациите по чл. 264, ал. 1 ДОПК и по чл. 25 ЗННД, а продажната цена по сделката е платил на първата ответница като пълномощник на ищцата. Видно от представеното по делото пълномощно същото е с нотариална заверка на подписа и с нотариална заверка на съдържанието от дата 19.02.2016 г., при нотариус Г. Г., като ищцата е упълномощава първата ответница: да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, дарение, замяна или друг възмезден способ, включително и да договаря сама със себе си, или отделно с лица, от които е упълномощен на друго основание, съгласно чл. 38 ЗЗД, относно процесния недвижим имот, собственост на ищцата. Пълномощното е подписано от ищцата, която саморъчно е изписала трите си имена, като на същата дата е подписала и декларациите по чл. 25, ал. 8 ЗННД и по чл. 264, ал. 1 ДОПК, като автентичността на подписите и ръкописно изписаните имена е установена със съдебно-почеркова експертиза. Въззивният съд е приел, че първият иск за нищожност на пълномощното поради липса на съгласие е неоснователен, доколкото от събраните по делото доказателства е установено авторството на пълномощното въз основа на неоспореното заключение на експертизата, като по делото няма данни за нарушения на процедурата по упълномощителната сделка пред нотариуса. По отношение на втория иск за прогласяване на недействителност на продажната сделка, сключена без представителна власт, съдът е приел, че същият е неоснователен, доколкото в случая по делото е установено, че първата ответница е разполагала с представителна власт да извърши разпореждане с недвижимия имот, собственост на ищцата, приложеното по делото пълномощно е в съответната форма и с необходимото съдържание. Като неоснователни са приети твърденията на ищцата, че е контактувала с първата ответница само и по повод сключване на договор за заем, а във връзка с твърденията за извършена измама спрямо нея, за които е образувано досъдебно производство в Търговищката районна прокуратура, съдът е приел, че резултатът няма значение за изхода на настоящото дело за прогласяване на нищожност на извършените сделки, като извън предмета на делото са евентуални измамливи действия спрямо ищцата по повод на процесния имот. Неправилно въззивният съд е приел, че предявените искове са за нищожност на упълномощителна сделка поради липса на съгласие и нищожност на сключения въз основа на пълномощното договор за продажба на недвижим имот поради липса на представителна власт, като е променил правната квалификация на този иск, дадена от първоинстанционния съд – нищожност поради липса на съгласие. В основанието на исковата молба ищцата твърди, че на 19.02. и 08.06.2016 г. е сключила договори за заем с „ВСК Популярна Каса Армеда”, като уговорката с ответницата е била с втория заем да бъде погасен остатъка от първия. Във връзка с отпускането на първия заем ответницата е уведомила ищцата, че трябва да подпише нотариални декларации, които ищцата е подписала (това е станало в деня на отпускането на първия заем), като е била в състояние на продължителен прием на болкоуспокояващи. В петитума на исковата молба искането е: 1) да се прогласи за нищожно пълномощното поради липса на съгласие за извършването на такава упълномощителна сделка и 2) да се установи, че не е прехвърляла правото си на собственост върху жилището. Посочените факти са включени в доклада по делото, но доказателствената тежест по отношение на тях не е разпределена и на ищцата не са дадени указания, че не сочи доказателства за тях. По доказателствената тежест в доклада е записано: „В тежест на ищцата е доказването на обстоятелствата, представляващи съгласие за упълномощаване на първата ответница за извършване на покупко-продажба. В тежест на ответницата е доказване на валидно съгласие за упълномощаване за сделката.” С това доказателствената тежест не е разпределена. Липсват и указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. Според изложените факти в исковата молба предявените искове са за унищожаване на упълномощителната сделка поради неспособност да се разбират и ръководят действията по чл. 31 ЗЗД и за нищожност на договора за продажба, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона по чл. 152 ЗЗД. Във въззивната жалба ищцата излага оплаквания, че не са обсъдени доказателствата във връзка с отпуснатия заем от кооперацията, в която майката на ответницата е член на управителния съвет и показанията на свидетеля Л., който е свързал ищцата с ответницата, за да бъде уреден заемът. Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът е разгледал непредявени искове, поради което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 79/04.07.2018 на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 73/2018. ВРЪЩА делото на Търговищкия районен съд за разглеждане предявените искове за унищожаване на упълномощителна сделка поради неспособност да се разбират и ръководят действията по чл. 31 ЗЗД и за нищожност на договор за продажба, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона по чл. 152 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.