4 РЕШЕНИЕ N 166 С., 31.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 25октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 742-2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] от г.С. срещу въззивното решение от 17.04.10г. по г.д.№30/10г. на АС-г.Б., с което е обезсилено първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и предаване на владението им и в тази му част производството по делото е било прекратено. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С. и в частта му с която [фирма]-г.С. е осъдено да заплати на [фирма]-г.С. сумата 9390.80лв., с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от 16.07.08г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. за заплащане на сумата 9390.80лв., като в останалата му част е оставено в сила първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С.. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия процесуалноправен въпрос за процесуалната допустимост на предявения иск по чл.108 ЗС за собственост на машини и оборудване, изчерпателно изброени в исковата молба. В тази връзка касаторът сочи практика на ВС, с която въззивният съд не се е съобразил-вж.решение №3005/11.12.1956г. по г.д.№6335/56г. на ІV г.отд. на ВС. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК/отм./ в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.281ГПК приема следното: С определение №331/19.05.11г. е допуснато касационно обжалване по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос за процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба Предмет на делото са предявени от [фирма] от г.С. против [фирма]-г.С. в обективно съединение иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на описаните в исковата молба движими вещи-автомобили и оборудване и иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца процесните движими вещи. В условие на евентуалност спрямо главния иск е предявен осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане равностойността на движимите вещи при положение, че те не са налице. За да обезсили първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и за да прекрати производството по делото по така предявения реивандикационен иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че липсва правен интерес у ищеца за предявяване на такъв иск. Този си извод обосновава с това, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение, породено от договор за заем за послужване относно описаните в исковата молба движими вещи, обстоятелство което сочи че ищецът разполагал единствено с облигаторен иск по чл.243 ЗЗД, но не и с вещен иск, какъвто е този, черпещ своето правно основание в разпоредбата на чл.108 ЗС. Предвид съществуващата константна практика на ВС в точно противоположен смисъл, изразена в решение №3005/11.12.1956г.по г.д.№6335/56г. на ІV г.отд. на ВС този извод на въззивният съд не може да бъде споделен. Приемайки, че така предявеният иск по чл.108 ЗС е процесуално недопустим въззивният съд е постановил неправилно решение като не е изложил мотиви по съществото на спора, обстоятелство което налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщането му за ново разглеждане при условията на чл.293ал.3ГПК, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и за тяхното предаване и в тази му част производството по делото неправилно е било прекратено. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и в частта му относно евентуалния иск по чл.59 ЗЗД, тъй като неговия изход е обусловен от главния иск, предмет на делото. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която [фирма]-г.С. е осъдено да заплати на [фирма]-г.С. сумата 9390.80лв., с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от 16.07.08г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. за заплащане на сумата 9390.80лв., Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 17.04.10г. по г.д.№30/10г. на АС-г.Б., в частта му с която е обезсилено първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и в тази му част производството по делото е било прекратено както и в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която [фирма]-г.С. е осъдено да заплати на [фирма]-г.С. сумата 9390.80лв., с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от 16.07.08г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. за заплащане на сумата 9390.80лв., както и в частта за присъдените съдебни разноски. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-г.Б. в отменената му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: