Гр.София, 20.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар Кр.Павлова и
в присъствието на прокурора К.Иванов
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 800/2019 година.
Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец- Държавата, представлявана от министъра на финансите, подадена чрез ст.юр. при ТД на НАП София Я. Б. срещу въззивно решение № 263 от 19.06.2019г., постановено по ВНОХД № 629/2018г. по описа на Софийския апелативен съд.
В депозираната жалба се релевира касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Твърди се, че са нарушени процесуалните права на гражданския ищец с незаконосъобразното отхвърляне на гражданскоправната претенция на Държавата срещу подсъдимия, с която по реда на чл.45 ЗДД се е искало присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от деяние по чл.255 НК. Гражданският ищец отправя искане към касационната инстанция за уважаване изцяло на гражданския иск в размер на 17860,52лв., ведно със законната лихва, тъй като подсъдимият е имал виновно поведение.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, представителят на гражданския ищец- ст.юрисконсулт Б. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания.
Подсъдимият лично в своя защита заявява, че не се чувства виновен.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата на гражданския ищец за основателна и като такава намира, че следва да се уважи.
В последната си дума подсъдимият отправя искане за оставяне в сила на решението.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 29.01.2018г., постановена по НОХД № 1027/2016г., Софийският градски съд е признал подс.А. С. Й. за невиновен в това, за периода 04.03.2010 до края на м.април 2011г. в [населено място], като собственик и управител на „А. т. т.” Е., при условията на продължавано престъпление, да е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения с особено големи размери- 17 860,52лв., като е потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС, да е съхранявал счетоводни документи в законоустановения срок, използвайки документи с невярно съдържание като доказателство за извършени сделки, като неправилно е приспаднат данъчен кредит в посочения размер, поради което и на основание чл.304 НК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.4, т.6, т.7, вр. чл.26 НК. С първоинстанционната присъда е отхвърлен и предявения граждански иск от Държавата, чрез министъра на финансите, срещу подсъдимия за сумата от 17860,52лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието.
С решение № 263 от 19.06.2019г., постановено по ВНОХД № 629/2018г. по описа на Софийския апелативен съд, присъдата на Софийски градски съд е потвърдена изцяло.
Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.
Възражението на гражданския ищец касае нарушение на правата му в процеса, тъй като незаконосъобразно е отхвърлена гражданската претенция. Излагат се доводи, че въпреки оправдаването на подсъдимия, той следва да понесе гражданска отговорност с основание чл.45 ЗЗД и да заплати на държавата сумата, предмет на обвинението, тъй като е имал доказано виновно поведение. Защитава се доводът, че престъплението по чл.255 НК носи белези и на деликт, поради което гражданският иск срещу подс.Й. е основателен, доказан по размер и като такъв следва да се уважи изцяло.
Касационната инстанция счита, че въззивният съд мотивирано е приел, че с декларирането на фиктивни сделки, по които липсва извършено от данъчнозадълженото лице плащане и с приспадането на неследващ се данъчен кредит в посочените справки-декларации, е причинена на държавата вреда, предмет на гражданския иск. Основният въпрос е дали в конкретния случай, при установената фактическа обстановка, следва да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия, по реда на чл.45 ЗДД, при условие, че двете предходни съдебни инстанции приемат липса на виновно и противоправно поведение от негова страна.
В тази връзка може да се отбележи, че апелативният съд правилно и съобразно разпоредбите на закона е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в гражданскоправната му част, с която е отхвърлен иска на Държавата с правно основание чл.45 ЗЗД. Подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.255 НК, поради несъставомерност на същото.
Възприетите фактически констатации, които касационната инстанция не може да коригира в рамките на своите правомощия, изключват изцяло виновното поведение на подсъдимия. Законосъобразно е прието от въззивния съд, че въпреки качеството си на собственик на капитала и управител на дружество, подсъдимият не е подавал справките декларации по ЗДДС, не е попълвал дневниците за покупки, не е изготвял и представял в счетоводството инкриминираните документи с невярно съдържание- фактури за нереални сделки, не е доказана съпричастността към несъхранението в установените срокове на счетоводна документация
Комплексният анализ на така установените обстоятелства е мотивирал въззивната инстанция да потвърди изводите на първия съд относно липсата на виновно противоправно поведение у подсъдимия, водеща до оправдаването му. Направено е и законосъобразното заключение, че не би могла да се ангажира и деликтна отговорност на подс.Й. по реда на чл.45 ЗЗД. В принципен план не се отрича възможността при постановен оправдателен съдебен акт да бъде уважена частично или изцяло предявената гражданска претенция, когато основанието за оправдаване не кореспондира с предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност. Но това не е възможно в настоящия случай, при липсата на доказателства за противоправно, виновно поведение на подсъдимия .
Правата на гражданския ищец в процеса не са нарушени, както се твърди в жалбата. Упражнени са в пълен обем процесуалните възможности, които законът му предоставя, а негативният за него резултат, илюстриран с отхвърляне на иска , не е резултат от нарушение на закона.
По горепосочените съображения настоящият съдебен състав намери подадената жалба от гражданския ищец за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 263 от 19.06.2019г., постановено по ВНОХД № 629/2018г. по описа на Софийския апелативен съд .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|