Р Е Ш Е Н И Е № 131 София, 06.04. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА......……..……. и с участието на прокурора ……................................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2791 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 387/17.VІІ.2019 г. постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното въззивно решение № 333 на Плевенския ОС, ГК, IV-и с-в, от 6.VIJI.2018 г. по гр. дело № 379/2018 г. е бил допуснат в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: предвид констатация за вероятна недопустимост на този съдебен акт. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът „Сдружение на ловците и риболовците община Долни Дъбник" /ответник в първоинстанционното производство по субективно съединените установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от „Ловно-рибарско дружество Червен бряг"/ е заявило чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си и претендира обезсилване на атакуваното въззивно решение на Плевенския ОС, както и на потвърденото с него първоинстанционно решение на PC-Плевен. Инвокиран е довод, че съдилищата в Плевен е следвало да съобразят точния разум на разпоредбата на чл. 365, т. 3 ГПК с оглед правилното разрешаване на процесуалноправния въпрос за родовата подсъдност на делото. Редовно призован, касаторът ТП „Държавно горско стопанство Плевен" /втори ответник в първоинстанционното производство/, не е бил представляван и не е изразявал устно становище. Ответното по касация „Ловно-рибарско дружество Червен бряг" е заявило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Плевен, че касационните жалби са неоснователни и затова следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не бил налице порок на атакуваното с тях въззивно решение на Плевенския ОС по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. В писмена защита по делото този правен субект, регистриран по реда на ЗЮЛНЦ в специалния регистър при ОС-Плевен, инвокира доводи, че налице била „константна и задължителна практика на ВКС", обективирана както в Решение № 249/18.1.2017 г. на ІІ-ро то по т. д. № 2920/2015 г., така и в Опр. № 418/26.VI.2017 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 247/2017 г., а също и в Опр. № 577/13.VII.2011 г. на ІІ-ро т.о по ч. т. дело № 347/2011 г., която приема, че по своята същност ловните дружини не са юридически лица по смисъла на ЗЮЛНЦ, а представляват обединения от не по-малко от 20 ловци, на които законът /чл. 30 ЗЛОД и чл. 27 ППЗЛОД/ е предоставил възможност да вземат само определен кръг решения - тези касаещи участието им в ловни сдружения, поради което спорът дали въпросните решения са законосъобразни, респ. - съответстващи на Устава на ловното сдружение, не следвало да подлежат на разглеждане по реда на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и не попадали сред изрично визираните от съдопроизводствените правила на чл. 104 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите в касационните жалби на ТП „Държавно горско стопанство-Плевен" и на „Сдружение на ловците и риболовците община Долни Дъбник", становището и аргументацията на ответното по касация „Ловно-рибарско дружество Червен бряг", вкл. и тези в писмената му защита, депозирана по делото, както и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение на Плевенския ОС, намира следното: Касационните жалби са основателни. Атакуваното въззивно решение, потвърждаващо това на първостепенния съд, на свой ред възпроизвежда негов изначален порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. Правно несъстоятелни са доводите на ответното по касация „Ловно-рибарско дружество Червен бряг", базирани върху цитираната в писмената му защита „константна и задължителна практика на ВКС", поради това, че: 1./ Постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 249 на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС от 18.1.2017 г. по т. д. № 2920/2015 г. потвърждава решение № 51/19.VI.2015 г. на Бургаския апелативен съд по т. д. № 105/2015 г., с което, след отменяването на първоинстанционното решение на ОС-Бургас, се разрешава спор досежно уставо- и законосъобразността на решение, взето от придобилите право на лов лица по чл. 29 ЗЛОД /наричани „ловци"/, обединени в ловна дружина и членуващи като такива в определено ловно сдружение, т.е. ЮЛ по ЗЮЛНЦ, чийто предмет е Било прекратяване на членуването в ловното сдружение и преминаване на цялата дружина към друго ловно сдружение. Това е спор, идентичен по предмет със спора, предмет на атакуваното в настоящето производство въззивно решение. Съществената разлика обаче, е в това, че като първа инстанция по спора се е произнесъл Бургаският окръжен съд, а като въззивна -Апелативният съд в същия град. Следователно цитираната практика не само не подкрепя, а - напротив - решително опровергава становището на ответника по касация за допустимост на постановеното от Плевенския ОС въззивно решение; 2./ Постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение № 418/26.VI.2017 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 247/2017 г. е за недопускане до касационен контрол на решение № 344/3.XI.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, l-и с-в, по т. д. № 468/2016 г., потвърждаващо първоинстанционното решение № 118/12.І.2016 г. на ОС-Стара Загора по 310/2015 г., чийто предмет е бил: Признаването за установено по отношение на ТП „Държавно горско стопанство Стара Загора", че процесният договор от 27.V.2010 г. за предоставяне стопанисването на дивеча по чл. 30 ЗЛОД, сключен между последното и „Сдружение на ловците и риболовците Стара Загора" не е прекратен и действа в пълнен обем /вкл. и за ловностопанския район ,,О“. Тази претенция е идентична по своя предмет с четвъртия от уважените с атакуваното в настоящето касационно производство въззивно решение на ОС-Плевен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, квалифициран като „неоценяем", като съществената разлика отново е на плоскостта на функционалната подсъдност: първоинстанционният съд е бил ОС-Стара Загора, а въззивен - Пловдивският апелативен съд. 3./ Съответно и постановеното в частно касационно производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 577/13.VII.2011 г. на И-ро т.о.на ВКС по ч. т. дело № 347/2011 г.е за отменяване на определение № 59/2.11.011 г.на Бургаския апелативен съд по ч. т. дело № 42/2011 г., потвърждаващо първоинстанционното определение № 2025/1 .XII.2010 г. на Бургаския ОС по гр. дело № 1737/2010 г. в частта му досежно прекратяване на производството по предявените от „Ловно-рибарско дружество-С."х срещу „Ловно-рибарско дружество Орловица" установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването, че конкретно определена ловна дружина не е член на ответното сдружение с нестопанска цел, а на ищцовото и че поради това ответникът „няма право да регистрира ловната дружина като свой член по реда на чл. 30, ал. 3 ЗЛОД" и, в резултат, делото е било върнато на първостепенния съд - Бургаския ОС /а не на РС-Бургас! - бел. на ВКС/: „за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на исковете". При съпоставка с атакуваното в настоящето касационно производство въззивно решение на ОС-Плевен е видно, че е налице идентитет по отношение предмета на горните два установителни иска с предмета на уважените втори и трети иск, както те са посочени в диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение на PC-Плевен. Съществената отлика отново е на плоскостта на родовата подсъдност, тъй като първоинстанционния съд в цитираната от ответника практика на ВКС е Бургаския ОС, а въззивна инстанция-Бургаския апелативен съд. Следователно, при определяне функционалната подсъдност на горните установнтелни искове, водени между ловни сдружения, които съгласно чл. 30, ал. 5 ЗЛОД са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на ЗЮЛНЦ, т.е. нетърговци, не е приложима процесуалната уредба за особеното исково производство по търговски спорове, доколкото и текстът на т. 3 на чл. 365 ГПК визира разглеждане от окръжния съд като първа инстанция на искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър. Според чл. 104, т. 7 ГПК обаче, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни и исковете, които „по други закони" подлежат на разглеждане от окръжния съд. Такива, съгласно чл. 595, ал. 1 in fine ГПК, са именно споровете, заведени по установнтелни искове между правни субекти, регистрирани по ЗЮЛНЦ, т. е. вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел „в района на окръжния съд по седалището" им. Както това е било посочено в мотивите към определение № 1160/1 .XI.2017 г. на Плевенския окръжен съд, ГК, ІІ-ри с-в, постановено по ч. гр. дело № 747/2017 г., ловните дружини /по чл. 29 ЗЛОД - бел. на ВКС/ нямат правосубектност по ЗЮЛНЦ и техните решения не подлежат на съдебен контрол по този общ закон, поради което се налага извод, че „не съществува друг процесуален ред за упражняване на контрол за законосъобразност на действията им, освен по общия исков ред". Последният, съгласно чл. 104, т. 7 ГПК, във вр. чл.595, ал. 1 in fine ГПК, би могъл да се реализира чрез предявяване на установителни искове между съответните ловни сдружения единствено пред окръжен съд като първа инстанция. С оглед изложеното досежно неподсъдност на процесния спора пред районен съд като първа инстанция и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро ГПК обжалваното въззивно решение на ОС-Плевен ще следва да бъде обезсилено, както и потвърденото с него решение на Плевенския PC. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от състав на Ппевенския окръжен съд, който да го разгледа като първа инстанция. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК последният ще следва да се произнесе и по разноските за водене на настоящето дело във Върховния касационен съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 333 на Плевенския окръжен съд, ГК. ІV-и с-в, от 6.VІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 379/2018 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № 501/12.IV.2018 г. на Районен съд-Плевен, ГК, XI-и с-в, постановено по гр. дело № 4912/2017 г. ВРЪЩА делото на компетентния по правилата на функционалната подсъдност Плевенски окръжен съд, който да го разгледа като първа инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2