Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * начална липса на основание * очевидна фактическа грешка * оспорване на истинността на документ

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№25

 

София, 26.01. 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 20 януари две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова

  ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова

                            Светла Димитрова

 

                   

                   

при участието  на секретаря Райна Стоименова

и в присъствието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова

гр. д. № 4857/2008 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. М. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 406 от 01.08.2008 год. по гр. д. № 464/2008 год., с което е оставено в сила решение № 962 от 19.12.2007 год. по гр. д. № 1091/2007 год. на Горнооряховския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Ц. М. С. за сумата 10 000 лв., като дадена без основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна.

Ответницата Ц. М. С. оспорва касационна жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.

С определение от 09.03.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по процесуалния въпрос - при постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка (неправилно квалифицирано като допълнително решение), кое решение въззивният съд следва да провери: поправеното или решението преди поправката.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

За да отхвърли иска на жалбоподателя с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 10 000 лв., получена от ответницата без основание, въззивният съд е приел, че е проведено успешно оспорване на авторството на разписка - „пълномощно” от 23.12.2005 год. удостоверяващо, че ответницата е получила 10 000 лв., чрез изслушана единична съдебно-графологична експертиза и влязло в сила, като необжалвано, „допълнително решение” от 14.03.2008 год. на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на ищеца-жалбоподател, че документа „пълномощно”, представен като доказателство е неистински. Посочено е още, че решението е станало неотменимо и въззивният съд следва да се съобрази с установеното със сила на присъдено нещо правно положение в отношенията между страните, относно неистинността на документа установяващ вземането на ищеца от ответницата, поради което не може във въззивното производство да се обсъждат отново доводи свързани с оспорване авторствотото на документа „пълномощно”, независимо от заключението на изслушаната пред този съд тройна съдебно-графологична експертиза установила, че подписа е положен от ответницата, необсъдена от съда по изложените причини. В заключение, с оглед на горното, въззивният съдът е приел, че по делото не е установено по положителен начин, че ответницата е получила сумата по представената разписка -„пълномощно” и отхвърлил иска за връщане на даденото без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Така постановено решението е неправилно.

Решението на първоинстанционния съд от 14.03.2008 год., наречено „допълнително”, по своето правно естество е решение за очевидна фактическа грешка. Това е видно от изложените при постановяването му мотиви, които не са за постановяване на допълнително решение, (когато съдът не се произнесъл по целия спорен предмет), а са мотиви за поправка на явна фактическа грешка (когато съдът е пропуснал да изрази в решението си част от иначе пълно формираната своя воля). Така Горнооряховският районен съд е посочил, че в мотивите на основното решение, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя е прието, че документа „пълномощно” е неистински, но поради липса на диспозитив следвало да се постанови „допълнително решение”, т. е. решение за очевидна фактическа грешка. Решението, с което поправката е постановена образува заедно с поправеното решение едно цяло. Поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено.

В процесния случай по реда на чл. 154 ГПК (отм.) в първоинстанционното производство ответницата е оспорила истинността на представеното от ищеца „пълномощно”, съдържащо признати от нея неизгодни факти - че е получила 10 000 лв. По направеното оспорване е била изслушана единична съдебно - графологична експертиза дала заключение, че подписа под документа „пълномощно” от 23.12.2005 год. не е изпълнен от ответницата Ц. М. С.. При извършената проверка по реда на чл. 155 ГПК (отм.), оспорването е уважено и неистинският документ е изключен от доказателствата. Становището си по истинността на документа съдът може да изрази или с нарочно определение, или с решението по делото. В случая първоинстанционният съд е направил изводите си по истинността на оспорения документ с решението си от 19.12.2007 год., но дори становището да е било изразено с отделно определение, то подлежи на обжалване заедно с решението. Затова, независимо от решението „за допълване” от 14.03.2008 год. на Горнооряховския районен съд, който се е произнесъл по непредявен иск, въззивният съд е бил длъжен да обсъди събраните пред него доказателства във връзка с истинността на документа „пълномощно” - допусната и изслушана тройна съдебно-графологична експертиза, тъй като е бил сезиран с въззивна жалба срещу решение, с което е уважено оспорване на истинността на документ, от който ищецът извежда вземането си против ответницата. Фактически допълнително решение на първоинстанционния съд по недопустим начин е преутвърдил приетото в основното решение, че „пълномощното” от 23.12.2005 год. е неистински документ, като основание за отхвърляне на иска, а срещу това решение е имало редовна въззивна жалба, задължаваща въззивният съд да провери всички доказателства във връзка с автентичността на документа.

Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който по реда на чл. 235 ГПК, след обсъждане на всички доказателства да постанови решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯВА решение № 406 от 01.08.2008 год. по гр. д. № 464/2008 год. на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ