1 Р Е Ш Е Н И Е № 58 С. 10.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 829/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1102 от 11.11.2010г., постановено по настоящото дело № 829/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГО, ІІ-А с-в, от 09.04.2010г. по в.гр.д. № 2/2006г. в частта относно режима на лични отношения на детето А. с майката М. С. Д.. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали мерките на лични отношения на детето с родителя, който живее в чужбина, налагат виждането на детето задължително да се извърши на територията на Република България поради особените изисквания на закона при пътуването на детето в чужбина, или то може да се извърши и в държавата по местоживеенето на този родител. Ответникът по жалбата С. А. Р. от[населено място] моли решението да се остави в сила. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По въпроса за мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, е налице задължително тълкуване с ППВС № 1/1974г., съгласно което поддържането на личните отношения между детето и родителя поначало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права. Дадени са указания на съдилищата като изхождат от всеки конкретен случай да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. С решение № 452/03.06.2010г. по гр.д. № 101/2010г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че даденото с ППВС 1/74г. тълкуване е валидно и за случаите, когато неупражняващият родителските права родител има местожителство или местопребиваване на територията на държава – членка на Е. съюз. Прието е, че и в тези случаи отношенията между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, се осъществява по местожителството на последния като му се осигури възможност да води детето в своето местожителство или местопребиваване. При решаването на въпроса за режима на мерките за лични отношения с дете, когато местожителството на родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, е в страна извън Е. съюз, съгласно дадените в посоченото ППВС указания трябва да се изхождат от особеностите на всеки конкретен случай. Личните отношения между родителя и детето трябва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като се съобрази интереса на детето от установяване и поддържане на близък контакт с родителя и неговите близки, а също и от възможностите на този родител. Наличието на особени изисквания на закона при пътуване на детето в чужбина не е основание да се отрече възможността за пътуване на детето до местоживеенето на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Съгласно чл. 123, ал. 2 СК, когато детето има нужда да пътува в чужбина, но родителите не могат да постигнат съгласие, съдът може да разреши конкретни пътувания. С решение № 446/30.06.2010г. по гр.д. № 4549/2008г. ІV го.о ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 72 СК /отм./ като е отговорено на въпроса за възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител. Предвид дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, и данните по делото, ВКС намира касационната жалба за основателна. Въззивният съд е постановил родителските права по отношение на непълнолетния А., роден на 06.08.1998г., да се упражняват от бащата С. Р. по съображения, че интересите на детето налагат да се запази съществуващото положение то да живее и учи в България. Определил е режим на лични отношения с майката всяка втора и събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, всяка четвърта събота и неделя от 18,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, 30 дни през лятото, както и през зимната учебна ваканция в четните години и през пролетната ваканция в нечетните години, като е приел, че така определеният режим трябва да се осъществява на територията на Република България поради наличието на особени изисквания на закона при пътуването на детето в чужбина. Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение не е съобразено с конкретните особености на случая. Не е съобразено, че майката е с постоянно местоживеене на територията на С., където има семейство и две деца, което не й дава възможност да пътува два пъти в месеца за да осъществява контакт с детето си в България. От значение в случая е и възрастта на детето А. – на границата на непълнолетието, както и интересите му при възможност да се запознае и създаде близки отношения с едноутробните си брат и сестра. Не е в интерес на детето с оглед психичното му и интелектуално развитие да се препятства безусловно възможността му да пътува с майка си до С. и да създаде по-близки контакти със семейството й. Изложеното нарушение на материалния закон налага въззивното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения на майката с детето веднъж месечно, но за дните от 18,00 часа в петък до 20,00 часа в неделя с преспиване, 30 дни през лятната ваканция, както и през зимната учебна ваканция в четните години и през пролетната ваканция в нечетните години, като при наличието на разрешение за пътуване в чужбина детето да може да бъде водено в С. през периода на ваканциите. Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, ГО, ІІ-А с-в, от 09.04.2010г. по в.гр.д. № 2/2006г. в частта относно режима на лични отношения на детето А. с майката М. С. Д., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на М. С. Д. с постоянен адрес в С., Ню Й., с детето А. С. Р., роден на 06.08.1998г., като майката да вижда и взима детето всяка първа седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 20,00 часа в неделя, 30 дни през лятната ваканция, както и през зимната учебна ваканция в четните години и през пролетната ваканция в нечетните години, като при наличието на разрешение за пътуване в чужбина детето да може да бъде водено в С. през периода на ваканциите. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: