Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 07 юли 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тридесети януари …………. 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров.................... ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова .............. .. Лада Паунова ........................ при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ КНОХ № .. 1848../.. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срока по чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 НПК са постъпили касационни жалби от защитника на подсъдимите Г. К. С. и А. Н. Д. и от гражданския ищец и частен обвинител П. М. Х. срещу нова присъда № 1553 от 10.04.13 год. по ВНОХД № 448/12 год. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград. Към тях са постъпили допълнения от защитника на подсъдимите адв. П. С., от самите подсъдими и от гражданския ищец и частен обвинител. Сочат се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Иска се отмяна на присъда № 1553/2013 г. и оправдаване на подсъдимите, респективно отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон и осъждане на подсъдимите по първоначалното обвинение по чл. 129 НК, както и увеличаване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Касационната жалба на подсъдимите и допълненията към нея се поддържат в съдебно заседание. Гражданският ищец и частен обвинител и повереникът му редовно призовани не се явяват. Прокурорът пледира, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 2037/2012 г. по НОХД № 1014 по описа за 2009 г., Районен съд – гр. Разлог е признал за ВИНОВЕН подсъдимия К. М. С. в това, че на 17.10.2008 г. около 22:00 часа в [населено място], пред кафе-аперитив „име“, чрез нанасяне на удар с глава, причинил лека телесна повреда на П. М. Х. – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 НК във вр. с чл. 78а от НК му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ при условията на чл. 23, ал. 1 от НК да е извършил следните престъпления: на 17.10.2008 г. около 22:00 часа в [населено място], пред кафе-аперитив „име“, в съучастие като съизвършител с А. Н. Д. и Г. К. С. и с други неустановени лица, чрез нанасяне на удари с ръце и твърд предмет, да са причинили средна телесна повреда на П. М. Х. – престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 6, алт. 1 вр. с ал. 1 от НК вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; на 17.10.2008 г. около 22:00 часа в [населено място], пред кафе-аперитив „име“, в съучастие като съизвършители с А. Н. Д. и Г. К. С. и с други неустановени лица, да са извършили непристойни действия – нанасяне на удари с ръце и твърди предмети на П. М. Х., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата присъда е признал подсъдимите А. Н. Д. и Г. К. С. за НЕВИНОВНИ в това, че при условията на чл. 23, ал. 1 от НК са извършили следните престъпления: на 17.10.2008 г. около 22:00 часа в [населено място], пред кафе-аперитив „име“, в съучастие като съизвършители с К. М. С. и с други неустановени лица, чрез нанасяне на удари с ръце и твърд предмет, да са причинили средна телесна повреда на П. М. Х. – престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 6, алт. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК; на 17.10.2008 г. около 22:00 часа в [населено място] пред кафе-аперитив „име“, в съучастие като съизвършители с К. М. С. и с други неустановени лица, да са извършили непристойни действия – нанасяне на удари с ръце и твърди предмети на П. М. Х., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по така повдигнатите обвинения. Осъдил е подсъдимия К. М. С. да заплати на гражданския ишец П. М. Х. сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и да заплати по сметката на Районен съд – гр. Разлог направените по делото разноски и дължимата държавна такса, изчислена върху уважената част от предявения граждански иск. Отхвърлил е иска, предявен от гражданския ищец срещу подсъдимите А. Н. Драговчев и Г. К. С., за заплащане на причинените, вследствие на деянието, неимуществени вреди, като неоснователен в останалата му част. С обжалваната присъда окръжният съд е отменил изцяло първоинстанционния акт и е признал подсъдимите К. М. С., А. Н. Д. и Г. К. С. за ВИНОВНИ в това, че в съучастие като съизвършители заедно и с неустановени лица на 17.10.2008 г., около 22:00 часа в [населено място], пред кафе-аперитив „име“, чрез нанасяне на удари с ръце и твърд предмет, причинили лека телесна повреда на П. М. Х., изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота му – престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание „лишаване от свобода“, както следва: К. М. С. – 1 /една/ година, А. Н. Д. – 10 /десет/ месеца и Г. К. С. – 8 /осем/ месеца, като ги е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 129 от НК. Признал е подсъдимите К. М. С., А. Н. Д. и Г. К. С. за виновни за това, че в съучастие като съизвършители заедно с неустановени лица на 17.10.2008 г. около 22:00 часа в [населено място], пред кафе-аперитив „име“, извършили непристойни действия – нанасяне на удари с ръце и твърди предмети на П. М. Х., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание „лишаване от свобода“, както следва: К. М. С. – 1 /една/ година, А. Н. Д. – 10 /десет/ месеца и Г. К. С. – 8 /осем/ месеца, като ги е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 129 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК въззивният съд е определил общо наказание на всеки от подсъдимите както следва: К. М. С. – 1 /една/ година, А. Н. Д. – 10 /десет/ месеца и Г. К. С. – 8 /осем/ месеца, като ги е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 129 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на всеки един от подсъдимите, за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимите К. М. С., А. Н. Д. и Г. К. С. да заплатят солидарно на гражданския ищец П. М. Х. сумата в размер на 1000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлил иска над уважения размер като неоснователен. В подкрепа на възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подсъдимите и защитата им изтъкват, че: по делото не са събрани доказателства за нанасяне на каквито и да е удари, извън удара, нанесен с глава в областта на лицето, причинен от подсъдимия К. С.; никъде в медицинската документация не се сочат каквито и да било други травматични увреждания по тялото на пострадалия; а според защитника в съдебно заседание - не става ясно от кой удар точно е причинена телесната повреда. В подкрепа на същото основание гражданският ищец и частен обвинител релевира, че въззивната присъда е постановена при липса на мотиви по отношение на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, превратно тълкулкуване на събраните по делото доказателства и най-вече на медицинската документация. При направената касационна проверка се установи, че фактите от предмета на доказване, очертан от рамките на обстоятелствата на обвинението, са установени от доказателствената съвкупност. Установена е и групата фактически данни, които са относими към допълнителните признаци на субективната страна на деянието, като причини и подбуди за извършването му от дейците, които макар и доказани от въззивния съд, не са получили вярната си правна оценка при квалифицирането на отговорността на подсъдимите. При разглеждането на делото са събрани достатъчно по обем доказателства за наличието на други удари, извън този, нанесен с глава от подсъдимия К. С., в какъвто смисъл са показанията на пострадалия, конституиран, впоследствие, като частен обвинител и граждански ищец П. Х., както и свидетелските показания на Т., Б. и М.. Твърдението, че никъде в медицинската документация не се сочат други травматични увреждания по тялото на пострадалия, освен телесната повреда, която от своя страна е причинена с един удар, не кореспондира с доказателствената съвкупност, тъй като видно от двете съдебномедицински експертизи - № П-254/2011 г. и № П-22/2012 г. обективно са установени контзуия на глава и контузия на гръден кош. Относно удара, с който е причинена телесната повреда, съгласно трайно възприетото виждане в съдебната практика, следва да се отбележи, че при съизвършителството е без значение конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици. Когато всички нанасят удари на пострадалия, няма значение от кого точно е причинено именно увреждането, довело до телесна повреда, защото престъпният резултат е постигнат като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Проверката установи, че доказателствата са оценени съгласно правилата на НПК, обсъдени според тяхното действително съдържание и в съответствие с формалната логика. Твърденията в жалбата, че липсват мотиви за приложението на чл. 130, ал. 1 НК и че същото не почива на събраните по делото доказателства и най-вече на представената медицинска документация са неоснователни. На страница 3 от мотивите към въззивната присъда, контролираната инстанция аргументирано е посочила защо приема, че причинената телесна повреда следва да бъде квалифицирана като лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Този извод почива на заключенията на съдебномедицински експертизи № П-254/2011 г. и № П-22/2012 г. и на установеното от разпитите на вещи лица в съдебно заседание. Оплакването в касационната жалба на защитника на подсъдимите за постановяване на въззивната присъда при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК е основателно. В този смисъл са изложени съображения, че престъплението по чл. 130 НК не може да бъде извършено в идеална съвкупност с престъплението хулиганство по чл. 325 НК. Гражданският ищец и частен обвинител също релевира горепосоченото основание, излагайки, че от събраните по делото доказателства е установено, че причиненото телесно увреждане е следвало да бъде квалифицирано като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 6, алт. 1 НК. Съображенията, изложени от двамата подсъдими и тяхната защита, са правилни. От въззивната присъда и мотивите към нея не става ясно защо престъпленията по чл. 130 НК и чл. 325, ал. 1 НК са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, след като и за двете са инкриминирани с обвинението едни и същи обстоятелства – нанасяне на удари с ръце и твърди предмети. Видът на съвкупността има съществено значение за квалификацията на деянието, тъй като горните две престъпления могат да бъдат осъществени единствено при условията на реална съвкупност. При идеална съвкупност престъплението по чл. 325 НК следва да бъде погълното и деянието да се квалифицира по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Практиката на ВС и на ВКС на РБ е последователна в това отношение и в тълкуването на признака "хулигански подбуди". Приема се, че отговорността на дееца бележи този квалифициращ признак на деянието, когато телесната повреда е предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и телесната неприкосновеност. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние. Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. В този смисъл е Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси за умишлените убийства. Отразените в постановленията постулати за убийството по хулагански подбуди са приложими и по отношение на телесната повреда, извършена по същите подбуди. Изводът от тълкуването на точния смисъл на закона е неотклоним от идеята, че когато липсва личен мотив за причиняване на телесна повреда, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това деяние да покаже явно неуважение към обществото, да се демонстрира грубо незачитане на установените обществени отношения и ценности, чрез нанасяне на телесна повреда, тогава последната е извършена по "хулигански подбуди" по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Проявеното от К. С., Г. С. и А. Д. в отношенията им с гражданския ищец и частен обвинител П. М. Х. грубо нарушаване на обществения ред, обективирано в посегателство върху телесната неприкосновеност на Х., е без личен мотив, а е породено от факта, че последният е от [населено място]. Но доколкото обаче, такива елементи характеризират самото изпълнение на деянието спрямо Х., те са и специални признаци от субективната страна на състава, осъществен срещу телесната неприкосновеност на Х.. Възприетите от въззивната инстанция факти водят до извод, че телесната повреда е съпроводена с действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и отделната личност, поради което правилната правна квалификация е по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. В този смисъл е нарушен материалния закон, което е допуснато поради липсата на съображения в мотивите към присъдата, дали престъпленията по чл. 130 НК и чл. 325, ал. 1 НК са извършени при условията на идеална или реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК. По отношение на жалбата на гражданския ищец и частен обвинител П. Х. в частта за неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция, по-горе в настоящото решение беше даден отговор, че ОС – Благоевград правилно и аргументирано е посочил защо причинената телесна повреда следва да бъде квалифицирана като лека, а не като средна по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 6, алт. 1 НК. За престъплението по чл. 130, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация. За престъплението по чл. 325, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК се наказва с лишаване от свобода до три години. Тази съпоставка на санкционната част на посочените престъпления води до извод, че настоящата инстанция не може да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 4 НПК. Въззивната присъда следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. Предвид изхода от настоящото производство, съдът не взима отношение по доводите в двете касационни жалби за явна несправедливост на наложеното наказание и по размера на гражданския иск. Но при новото разглеждане на делото съдът трябва да съобрази доводите на защитата на подсъдимите и частния обвинител и граждански ищец за оценка на всички определящи вината и деликтната отговорност обстоятелства. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 1553/19.04.13 г., по ВНОХД № 448/12 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград и връща делото за ново разглеждане друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................