Р Е Ш Е Н И Е № 568 град София, 13.12.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева при секретар Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор П. МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Стоянова наказателно дело № 568/2010 г Производството е образувано по искането от осъдения Р. Г. А. за възобновяване на нохд № 30/2010 г. на С. районен съд и отмяна или изменение на присъда № 289/18.3.2010 г. Поддържа се, че са налице основанията по чл.422, ал. 1 т. 5 вр.чл. 348, ал.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и мотивира липсата на поддържаните нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Сливенският районен съд, ІІІ-ти състав с присъда № 289/18.3.2010 г. по нохд № 30/2010 г. признал подсъдимите А. М. А., И. И. С., Ю. К. Х. и Р. Г. А. за виновни в това, че на 12/13.9.2009 г. в гр.Сливен при условията на повторност в немаловажен случай, а за А.-при условията на опА. рецидив, след предварителен сговор и използване на техническо средство извършили кражба на имущество, собственост на „ВИВАКОМ” АД-клон гр.Сливен на обща стойност 893.50 лв. На осн.чл. 195 ал. 1 т. 4, т. 5 и т. 7 за С., Х. и А. и чл.196, ал.1 т.2 пр.1 вр.чл.195, ал.1, т. 4 и т.5 НК и във вр.с чл.55, ал.1 т.1 НК ги осъдил: А.- на 1 г. лишаване от свобода за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим и затворническо общежитие от закрит тип, а по отношение на С., Х. и А. – по 10 м. лишаване от свобода, които наказания да изтърпят в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана в законния срок, не е проверявана по касационен ред и е влязла в сила. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесения обвинителен акт с обвинения за извършени от подсъдимите престъпления, за които са били признати за виновни и осъдени. Производството е проведено по реда на глава 27 „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” – подсъдимите, включително и искателят А., са заявили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се използва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. Признали са изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е приел, че самопризнанията се подкрепят от събрания на досъдебното производство доказателствен материал и въз основа на тях е мотивирал фактическите и правните си изводи. Приложил е чл.373 ал.2 НК и е определил наказания под предвидения от закона минимум. Неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато нарушение на закона като е квалифицирано поведението на осъдения А. като престъпление, извършено при условията на повторност. От данните в свидетелството за съдимост е видно, че присъдата по нохд № 758/2000 г. на Казанлъшкия районен съд, с която е осъден на 2 г. лишаване от свобода, което наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, е влязла в сила на 14.3.2001 г. Правилото на чл.28 НК законосъобразно е приложено, защото пет години от изтърпяване на наказанието по тази присъда започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок - т.е. от 14.3.2006 г., в който смисъл е разпоредбата на чл.30 НК. Налице е и другото основание деянието да се квалифицира по т.7 – липсата на предпоставките по чл.93 т.9 НК деянието да бъде определено като маловажен случай. Приложимият към установеното обективирано поведение на А. поведение чл.195 ал.1 т.т.4,5 и 7 НК и фактическите обстоятелства са предявени с постановлението на прокурор от Сливенската районна прокуратура на 4.1.2010 г. , поради което предхождащото го постановление от 30.10.2009 г. не е основание за извод, че е нарушено правото му по чл.55 ал.1 НПК да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем и въз основа на какви доказателства. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т. 1 НПК, което да е основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Наложеното наказание по размер е под предвидения минимум в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал. 2 НПК. Размерът е определен след подробен анализ и оценка на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, които подробно е изложил. Не е вярно твърдението, че е допуснато нарушение на чл.107, ал. 3 НПК. Взети са предвид както обстоятелствата които отегчават отговорността му, така и тези, които имат значение за смекчаването. Изложеният мотив-тежко семейно положение и финансови затруднения за отглеждане на децата му, не може да има приоритетно значение на обстоятелство за смекчаване отговорността му в по-голяма степен от проявената снизходителност - надценяване значението на признанието в производството по глава 27 и недооценяване на действителното значение и тежест на извършеното, на последиците. Наказанието лишаване от свобода в размер на 10 м. съответства на целите по чл.36 НК. Законосъобразно съдът е отказал приложението на чл.66, ал.1 НК, за което е изложил подробни съображения. Отлагане на изпълнението е възможно само ако въз основа на данните за неговата личност, обществената му опасност и тази на извършеното от него могат да мотивират извод, че за поправянето му не е наложително наказанието да се изтърпи ефективно. Предвид установеното не само за тежестта на конкретно извършеното, но и на данните за поведението му в обществото и демонстрираното незачитане на законите в страната няма основание да се приеме, че в бъдеще може да се очаква промяна и отказ от решението му да набавя средства за издръжка на семейството по престъпен начин. Осъденият А. поддържа довод за непълнота на доказателствата, който не следва да бъде разглеждан. Такова самостоятелно касационно основание не е предвидено от законодателя, а в производството по глава 33 НПК се прилагат правилата за касационното производство. От изложеното следва, че няма допуснати нарушения, които имат значение на касационни основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което искането следва да бъде оставено без уважение и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Г. А. за възобновяване на нохд № 30/2010 г. на С. районен съд и отмяна или изменение на присъда № 289/18.3.2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: