Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * реална част * реституция * право на изкупуване от ползвател * постройка * трансформация на правото на ползване в право на собственост * субективно съединяване на искове



Р Е Ш Е Н И Е


N 577

София , 08. 09. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева



При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1183 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. са подали касационна жалба срещу решение № 578 от 7.05.2009 г. по гр.д. № 1247 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, с която е отменено решение № 1114 ат 4.004.2008 г. по гр.д. № 8267 от 2007 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният в субективно съединение срещу Н. М. Н. и Г. М. Н., действащ чрез настойника си Н. М. Н. отрицателен установителен иск за реална част от недвижим имот с площ от 192 кв.м. на с.о. “М.”.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилно приложение на закона, за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и за необоснованост на съдебния акт.
С определение № 1258/09 от 12.11.2009 г. по гр.д. № 1183 от 2009 г. по описа на Върховния касационнен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението по въпросите за придобиването на правото на собственост при условията на 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ върху терен, който е предоставен по реда на ПМС .
Ответниците Н. М. Н. и Г. М. Н., действащ чрез настойника си Н. М. Н. са взели становище по подадената касационна жалба в представеният отговор по по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледани по същество жалбата е неоснователна.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. против Н. М. Н. и Г. М. Н., действащ чрез настойника си Н. М. Н. отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от 192 кв.м. , представляваща имот пл. № 640 от П. на местност “М.” , кв. В.” ,[населено място].
Правният интерес от предявяването на този иск от К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. е обусловен от обстоятелството, че не е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти по реда на чл.28, ал.9 от ППЗПСЗЗ и по отношение на ищците не е завършен фактическият състав на реституцията.
Те претендират, че собственици по силата на наследствено правоприемство от покойната С. К. Ж., поч. на 1.07.1985 г. и земеделска реституция на нива с площ от 4 200 дка в местността “М.”,[населено място], заснет по стар кадастрален план като им. пл. № 159 , в който попада и спорната част от 192 кв.м. , която пък е част от имот пл. № 640 . Подържат , че ответниците не са придобили собствеността върху имота , тъй като не са налице комулативните предпоставки на § 4а , ал.1 от ПЗР на ЗПСЗЗ , включително и построена до 1.03.1991 г. сграда. Навежданите основания обаче са незаконосъобразни , поради следното :
Имота се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗПСЗЗ и имот пл. № 640 е записан на името на Н. М. Н. и Г. М. Н. като придобит от тях по реда на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ. По делото е установено безпротиворечиво ,че имота е предоставен на наследодателя на ответниците с решение, взето с протокол № 15 от 12.12.1979 г. на ИК на ОНС,[населено място] по реда на 76 ПМС. Съдебно почерковата експертиза , изготвена от в.л. Н. Б. Б. е категорична , че подписа върпу Плотокол № 15 от 12.12.1979 г. е положен от председателя на ИК на ОНС-[населено място]. В това решение под № 423 е вписан бащата на ответниците М. Н. М..
Била е определена оценка на имота в размер на 46 314 неденоминирани лева с протокол, който е връчен на М. М. на 30.06.1994 г. От представените три вносни бележки се установява ,че цената на мястото е била заплатена .
В имота съществува изградена през 1980 г. постройка, която е трайно прикрепена за терена и която съответства на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 от ПЗР на ППЗПСЗЗ. В случая не е необходимо да отговаря на изискванията на Наредба № 5 за правила и норми по Т., тъй като реституционният закон изрично е посочил , че се зачитат сградите, които не са стопанска постройка за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, нито са направени от фургон, вагон, контейнер, каросерия или гараж , както и тези , които са предназначена за сезонно обитаване като при изграждането й не са използвани обемно-сглобяеми елементи . Следователно трайно прикрепената сграда, която се намира върху терена и която е изградена през 1980 г. следва да се зачете за основание за придобиването на правото на собственост.
Следователно завършен е фактическият състав на придобиването на собствеността по реда на § 4а, ал. 1 ЗПСЗЗ и ответниците са станали собственици на въпросната част от им. пл. № 640 , която попада в бивш имот пл. № 159 , възстановен с решение на ответниците. Правилно този имот е бил записан на името на ответниците . Предявеният иск е неоснователен и решението на въззивният съд е правилно и обосновано.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ в сила решение № 578 от 7.05.2009 г. по гр.д. № 1247 от 2008 г. на Варненския окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: