Р Е Ш Е Н И Е № 357 София, 02 август 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 1050 / 2013 год. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. А. В. срещу въззивно решение № 21 от 08. 04. 2013 год. постановено по ВНОХД № 5 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за наличие на касационните основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Основно се правят оплаквания, че атакуваното решение е постановено при липса на мотиви, че не са изпълнени задълженията на въззивната инстанция по чл. 339, ал. 2 от НПК, както и, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 12 от НПК. С жалбата се претендира за упражняване правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. В последната си дума, подс. В. моли жалбата да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Бургас в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда № 99 от 26. 09. 2012 год. постановена по НОХД № 292 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ямбол, подс. Д. А. В. бил признат за виновен в това, че на 07. 03. 2011 год. за времето от около 15, 30 часа до 20, 40 часа в [населено място] и [населено място], в качеството си на длъжностно лице – разследващ полицай в РУП – .., чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното си положение, е поискал и приел от Г. М. дар – сумата от 200 лв., който не му се следва, за да извърши действия по служба и загдето е извършил действия по служба, поради което и на основание чл. 302, т. 1, пр. последно, т. 2, б. „а” във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем месеца, изпълнението на което било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. Присъдата била обжалвана от подс. В. с оплаквания за допуснати от окръжния съд нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, като към въззивния съд били отправени и редица доказателствени искания. С мотивирано определение от 11. 01. 2013 год., постановено по реда на чл. 327 от НПК, сторените доказателствени искания били оставени без уважение и делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание пред апелативния съд. С атакуваното въззивно решение № 21 от 08. 04. 2013 год. постановено по ВНОХД № 5 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, горепосочената първоинстанционна присъда била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните доводи в касационата жалба на подс. В. за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Това е така, поради следните съображения: Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Окръжен съд – гр. Ямбол, така и Апелативен съд – гр. Бургас, законосъобразно са приели, че вината и авторството на престъплението в чието извършване подс. В. е бил признат за виновен, по делото, се установяват по категоричен и несъмнен начин. Този извод на съдилищата по фактите, е изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели и в частност, тези на Г. М., П. М., И. И., К. К., Д. М. и др. /включая и прочетените такива, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК/, приобщените по предвидения процесуален ред, писмени и веществени доказателства. В противовес на твърденията в касационната жалба и допълнението към нея, ВКС счита, че оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от инстанционните съдилища и в частност, от въззивната инстанция, при принципно съобразяване с изискванията по чл. 14 от НПК - релевантните за делото факти обуславящи съставомерността на деянието, са били оценени съобразно действителното им съдържание, а изведените въз основа на тях изводи, са в съответствие с принципа визиран в горепосочената процесуална норма. Поради и това обстоятелство, възраженията на защитата на подс. В. за неизпълнение на задълженията на съдилищата по фактите, вменени им по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, не могат да бъдат споделени. Не може да бъде счетено за основателно и оплакването за липса на мотиви на обжалваното въззивното решение. Апелативен съд – гр. Бургас подробно, а трябва да се отбележи и аргументирано, е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Посочени са основанията, поради които изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, свързани с правилността и законосъобразността на атакуваната първоинстнационна присъда, не се споделят от апелативната инстанция. Въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като относимите към предмета на доказване факти са били детайлно обсъдени и следва да бъде споделен извода, че същите обуславят съставомерноста на извършеното от касатора В. деяние, т.е., материалния закон извън всякакво съмнение, е приложен правилно. Престъпната деятелност на В. е била недвусмислено установена по делото – извършените от него конкретни действия след задържането на пострадалия М. и тези, свързани с воденото срещу това лице досъдебно производство, освобождаването на пострадалия и транспортирането му до [населено място], възприетия и от свид. К. там престой до идването на М. с процесните четири банкноти от по 50 лв. /описани преди това/, получаването на същите, опита за напускане на това местопроизшествие, последвалото задържане и намиране на същите тези банкноти в личния му автомобил. Именно и на тази доказателствена база, обосновано съдилищата са приели, че на инкриминираните дата и населени места, касатора, в качеството си на длъжностно лице – разследващ полицай в РУП – .., чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното си положение, е поискал и приел от пострадалия М. дар – сумата от 200 лв., който не му се следва, за да извърши действия по служба и загдето е извършил действия по служба, като така, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 302, т. 1, пр. последно, т. 2, б. „а” във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК. Поради и това, не може да бъде прието за основателно и оплакването, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 12 от НПК и ограничаване правото на защита на подс. В., тъй като обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК по делото са били с категоричност установени. Поначало правото на страните да поискат събиране на доказателства не е абсолютно. Съдът по същество има суверенното правомощие да прецени и реши въпроса за допустимостта на поисканите доказателства, без обаче произволно, да пренебрегва надлежно направени доказателствени искания. В конкретния случай, правилно и мотивирано въззивната инстанция е счела направените от защитата доказателствени искания за неотносими към предмета на доказване по делото, тъй като действително същите не касаят по същество главните факти за доказване, т.е., фактическите обстоятелства чието доизясняване е било целено, не се отнасят до съществените елементи на самото престъпление. В обобщение може да се посочи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствената маса довели до неправилно приложение на закона, като същевременно не са били и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. Не е налице и твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от въззивната инстанция анализ на релевантните за наказателната отговорност на подс. В. обстоятелства е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Определеното на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК наказание, като размер, се явява напълно адекватно и кореспондиращо с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и извън всякакво съмнение, не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21 от 08. 04. 2013 год. постановено по ВНОХД № 5 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.