Р Е Ш Е Н И Е №228 Гр.София, 15 септември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар МИРА НЕДЕВА и с участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 450/2015 г. Осъденият М. Е. П. е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК ръкописно искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Ломския районен съд – като първоинстанционен, и от съответния му второинстанционен Монтански окръжен съд. ЛРС с осъдителната си присъда (оправдателната й част е незначителна) – 50/24.ІХ.2014 г. по нохд 399/14, е наказал П. с лишаване от свобода за 2 г. при строг първоначален режим в мястото за изтърпяването му, за продължаваната (чл.26 НК) от 11 до 16.ІV.2014 г. кражба на множество вещи (спортни дрехи, 20 л. олио, медна тава, технически инструменти и други, общо за 641 лв.) от различни места и от различни лица – престъпление по чл.196, ал.1 (опасен рецидив), т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 (със взлом) и с чл. 55 НК (позволяващ лишаването от свобода да бъде под предвидения в закона минимум от 3 г.). МОС с потвърждаващото присъдата решение от 13.І.2015 г. по внохд 114/2014 се е произнесъл също по инициатива на М.П., но и на служебния му защитник. Отправеното до ВКС искане за възобновяване на делото е оформено като такова след съответните указания за поправяне на първоначално подадената „жалба”; в него осъденият е изложил възраженията си, които биха могли да бъдат отнесени към основанието за възобновяване, което чл.422, ал.1, т.5 свърза с процесуалните нарушения по чл.348, ал.1, т.3 НПК; липсва категорично становище и за изхода на делото – в тази инстанция или по-късно. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване е поддържано, включително писмено и с участието на служебен защитник; според прокурора искането е неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила осъждане на М.П. трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Пряко проверяваният по този ред съдебен акт на втората (въззивна) инстанция не е засегнат от недостатъци, които да налагат отменянето или изменянето му. Една част от претендираните към него недостатъци са и всъщност доста общо формулирани, за да доведат до такива последици - например за несъвместимостта им с българското правосъдие. В другата им част обаче претенциите са израз или на натрупан значителен опит в „съдебното минало”, или на произволна интерпретация на доказателства, направена само в интерес на осъдения. Красноречив пример в първата насока е напълно голословната защитна версия, която обикновено се предлага при невъзможност да бъде опровергано престъпното придобиване на инкриминираните вещи чрез кражба; тогава то се заменя с твърдения, че вещите са намерени случайно или – както е предпочел М.П., - че са били предоставени от друго лице, най-често неоткриваемо, - какъвто по делото се оказал „Кьоравия”. Характерно за П. е и снабдяването с различните видове протоколи на процесуални действия (включително от съдебното заседание на ВКС), за да придаде по-убедителен вид на исканията и възраженията си – например във връзка с нанесен му побой от полицейския служител Н.Н., за който той е споменал за първи път като подсъдим пред ЛРС в съдебното заседание от 24.ІХ.2014 г., а после, на базата на протокола от него, е започнал да настоява за произнасяне от следващите инстанции по това оплакване. За произволните, но пристрастни интерпретации на осъдения може да се получи представа и от такива твърдения като това в касационната жалба, че в обвинението има неща, които са предизвикали смях и недоумение у него и свидетелите. По-конкретен обаче е примерът във връзка с протокола за оглед на досъдебното производство за кражбата от мазето на Е.Г. - той наистина е от 17.ІV.2014 г., но П. е оправдан за този ден от продължаваното престъпление не защото не е автор и на деянието срещу свидетелката, а просто защото го е извършил преди 17 април. Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК - І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила по реда на възобновяване на наказателните дела решението от 13 януари 2015 г. по внохд 114/2914 на Монтанския окръжен съд.