Р Е Ш Е Н И Е     № 326     София, 01 юли 2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав :                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 283/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив и жалба на подсъдимия Т. Х. К. против нова въззивна присъда № 12/21.01.2010 г., постановена по ВНОХД № 356/09 г. от Апелативен съд – Пловдив. В протеста се поддържа наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Твърди се, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно на разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата в атакуваната й част и ново разглеждане на делото от въззивния съд. В жалбата на подсъдимия Т. Х. К. също се съдържат доводи, свързани с касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Претендира се необективен и превратен анализ на доказателствата. Направено е идентично искане за отмяна на съдебния акт и ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура по изложените в него съображения. По жалбата на подсъдимия К заключението е за неоснователност. Гражданските ищци Н. А. К., А. Д. А., П. А. М., както и техният процесуален представител не се явяват, редовно призовани. От повереникът на гражданските ищци а. М е постъпила писмена молба, с която от името на доверителите си заявява оттегляне на предявените граждански искове. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 103/09.07.2009 г. по НОХД № 429/09 г. на Окръжен съд – Пловдив е постановено : - подсъдимият Н. С. М. е бил признат за виновен в това, че 05.11.2004 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение (чл. 25, ал.1 от ЗДП, чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДП, чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗДП и чл. 77, ал.1 от ППЗДП) и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с Т. Х. К., е причинил смъртта на М. Я. А. , като след деянието е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал.3, б. “б” във вр. с ал. 1, б. “в” от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Оправдан е за конкретни нарушения на правилата за движение, предмет на обвинението. На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Ангажирана е и гражданската му отговорност, като е осъден да заплати на гражданските ищци Н. А. К. и П. А. М. сумите от по 20 000 лева, а на А. Д. А. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като исковете са отхвърлени до пълния им предявен размер; - подсъдимият Т. Х. К. е бил признат за виновен в това, че 05.11.2004 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение (чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 20, ал.1 и чл. 42, ал.2, т. 3 от ЗДП) и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с Н. С. М., е причинил смъртта на М. Я. А. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в” от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 54 от НК, а именно две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Новата въззивна присъда е постановена по жалба на подсъдимите М. и К. и на гражданските ищци и частни обвинители, като на основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК първоинстанционната присъда е отменена частично и вместо нея е постановено : - подсъдимият Н. С. М. е признат за невинен в това, че 05.11.2004 г. при управление на МПС да е нарушил правилата за движение (чл. 25, ал.1 от ЗДП, чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДП, чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗДП и чл. 77, ал.1 от ППЗДП) и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с Т. Х. К., да е причинил смъртта на М. Я. А. , като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 343, ал.3, б. “б” във вр. с ал. 1, б. “в” от НК; - отхвърлени са изцяло предявените от гражданските ищци искове за неимуществени вреди срещу подсъдимия М, като неоснователни; - присъдата е потвърдена в останалата й част. ІІ. Протестът е насочен срещу оправдаването на подсъдимия М от втората инстанция. Първото от възраженията, изложени в протеста, е за качеството на мотивите към новата въззивна присъда. Твърди се, че такива “..са изложени само на л.л. 106, 107 и 108”. Останалата част представлявало изброяване на заключенията на авто- техническите експертизи и приетото от окръжния съд. Вярно е, че мотивите на въззивния съдебен акт биха били по прецизни, ако вместо пресъздаване, почти напълно, на експертните заключения по няколкото експертизи, съдът бе акцентирал върху техните изводи от значение за правилното решаване на делото. Все пак, и в протеста не се отрича, че такива съображения се съдържат на посоченото място в мотивите, макар съдът да ги е определил като въпроси по правото, а не по фактите. Въззивният съд е посочил, че утвърждава изводите по фактите, направени от първата инстанция, но всъщност в известна степен се е отклонил от тях, преценявайки на свой ред доказателствата по делото, включително съобразявайки и експертното заключение на назначената в хода на допълнителното съдебно следствие комплексна експертиза. Именно към този самостоятелен анализ, извършен от въззивния съд, е насочен упрекът в протеста, но доказателствената дейност не страда от приписваните й пороци. Твърденията, че съдът безкритично е приел за установени дадени обстоятелства (нарочно обозначени в протеста с курсив), е неоснователно. За последното е достатъчно да се акцентира, че такава “безкритичност” не се разкрива, не само защото и в протеста е посочено, че те (обстоятелствата) са приети за установени от обясненията на подсъдимия М, показанията на Д. и заключенията по авто-техническите експертизи, но и защото е налице надлежен анализ на всички доказателствени източници, годни да обусловят фактическите изводи на съда. Доказателствената оценка на обясненията на подсъдимия К показанията на неговата съпруга К, направена от предходната инстанция, не страда от процесуални пороци при формирането й. Отхвърлянето им като годен доказателствен източник за дадени обстоятелства се дължи на категоричното им компрометиране от няколкото експертни мнения, ясно очертали, че съприкосновение между двата автомобила, управлявани от подсъдимите, не е имало. Последното е дало основание и на двете предходни инстанции да отхвърлят заявеното от К. , че управляваният от подсъдимия М товарен автомобил е започнал да навлиза в лявата лента едва тогава, когато предната част на техния автомобил е достигнала средата на камиона (в някои моменти от показанията и до кабината на камиона). На следващо място, без да се оспорва експертното заключение, отразено в т. 3 от комплексната физична авто-техническа експертиза, в протеста се заявява несъгласие с изводите на съда, основани именно на същото. В тази връзка не се разкрива и твърденията за произволност на изводите на съда, че подсъдимият К се е движил на дистанция, която е небезопасна и малка (около 5 метра) след тежкотоварния автомобил. Вярно е, че в заключението на цитираната комплексна експертиза са анализирани варианти, при които подсъдимият М не би имал обективна възможност да възприеме автомобила, управляван от подсъдимия К. Обсъдените от вещите лица хипотези съвсем не очертават “произволност” в изводите на съда, защото приемането на един от изследваните варианти не е останало необезпечено с други доказателствени факти. Това, че в протеста не се приема оценката на съда за достоверността на обясненията на подсъдимия М относно тези обстоятелства, съвсем не означава, че “няма абсолютно никакви доказателства в тази насока”. Информацията, която се е съдържала в показанията на свидетеля З, също не е останала необсъдена от съда. В мотивите на въззивната присъда (л. 100- гръб и л. 101 от делото), са изложени възпроизведените от сочения свидетел възприятия за вербалните изявления на подсъдимия М неговото емоционално състояние. В показанията на свидетеля З(тези, депозирани в досъдебното производство, приобщени при предходното първоинстанционно разглеждане на делото и в последващото), не се съдържат данни, каквито се сочат в протеста. Свидетелят З. не е заявявал, че на него подсъдимият М е съобщил информация за случилото се, а че свидетелят е възприел съдържание на телефонен разговор, проведен от М. Накрая, не може да се приеме за основателно и възражението, че съдът не е изложил мотиви за “..важни обстоятелства – като напр. кой пръв е предприел маневра, спазени ли са изискванията на ЗДП за подаване на светлинен сигнал своевременно..като се анализират и гласните доказателства..”. Съображенията на съда за посочените обстоятелства, както и въз основа от кои конкретни доказателства са изведени, имат своето отразяване в мотивите на присъдата, а за прецизността при изготвянето им вече стана дума. Обобщено казано, не са налице претендираните с протеста процесуални пороци в дейността на съда, поради което и не може да бъде уважено отправеното искане за отмяна на присъдата в тази й част. ІІ. По жалбата на подсъдимия К. Поддържаните доводи са най-общо заявени – “не е обърнато достатъчно внимание на противоречията в показанията на свидетелите и неправилна интерпретация на колебливата теза на вещите лица”. Оспорването на доказателствената дейност, развито от защитата на подсъдимия в съдебното заседание пред касационната инстанция, има идентичност с това, отразено в протеста и получило отговор в предходния пункт. Все пак, тази жалба има своето основание, макар и не по заявените в нея оспорвания. Предходните инстанции са приели за установено, че “..подсъдимият К. и свидетелката К притеснено търсели из района другия си спътник – пострадалата А. . С помощта на свидетелите С, установили, че същата се намира в близост до храстите.. и заедно с тях я пренесли на банкета...” (мотиви от първоинстанционната присъда – л. 188 от делото). Идентични обстоятелства за действията на К. след ПТП е приела и втората инстанция. Обсъждането на тези факти (а и не само на тях – виж показанията на С. , обясненията на подсъдимия К) могат да имат отношение към правната квалификация на деянието. Ако посочените действия на подсъдимия К са достатъчни, за да се квалифицират като “оказана помощ”, при съобразяване на разясненията, дадени в ППВС № 1/83 г., т. 5. и наличните други обстоятелства (че пострадалата е била жива към този момент), то те имат значение за приложението на чл. 343а от НК. Установяването им като елемент от фактическият състав на чл. 343а от НК, от друга страна, би довело до промяна във вида отговорността (виж и чл. 78а от НК), предвид приложението на чл. 2, ал.2 от НК (сравн. последователно измененията на чл. 78а от НК) . В този смисъл жалбата на подсъдимия К е основателна, тъй като извън оценъчната дейност на съда са останали обстоятелства, имащи значение за отговорността му, което обуславя и извод за допуснато съществено процесуално нарушение. На това основание се налага отмяна на обжалваната присъда в тази й част и ново разглеждане на делото от въззивния съд от стадия на съдебното заседание, за да се прецени дали са налице предпоставките за упражняване правомощията по чл. 337, ал.1, т. 4 от НПК, а и касационната инстанция не реализира административно-наказателна отговорност. ІІІ. По направеното от гражданските ищци Н. А. К., А. Д. А., П. А. М. заявление за оттегляне на предявените граждански искова. С писмена молба, депозирана по делото, повереникът на гражданските ищци е заявил, че оттегля предявените граждански искове. Оттеглянето на исковата молба без съгласието на ответника може да стане само до приключване на първото по делото заседание (чл. 232 от ГПК), а в останалите случаи със съгласието на последния. Във всички случаи обаче трябва да има висящ процес за спорното материално право. С въззивната присъда предявените граждански искове са отхвърлени изцяло, като неоснователни. Срещу така постановената присъда не е подадена касационна жалба от гражданските ищци. Прокурорът е подал протест, но рамките му се определят от разпоредбата на чл. 349, ал.2 от НПК – “прокурорът може да подава протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия”, а останалите страни, съгласно алинея трета на същата разпоредба, ако са нарушени техните права и законни интереси. Намесата на касационната инстанция също е ограничена в рамките, определени от разпоредбата на чл. 347 от НПК – само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Ето защо, след като не е подадена касационна жалба от гражданските ищци срещу гражданската част на въззивната присъда, с която са отхвърлени предявените искове, то присъдата е влязла в сила спрямо производството по гражданските искове, което изключва възможността за оттеглянето им, тъй като липсва висящност на спора. Предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 и ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивна присъда № 12/21.01.2010 г., постановена по ВНОХД № 356/09 г. от Апелативен съд – Пловдив в ЧАСТТА, с която подсъдимият Т. Х. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменената част от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.