О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50052
София, 04.07.2023г.
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т.о., в закрито заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч.т.д.№ 2704 по описа на ВКС за 2019г.и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадената от Софийска градска прокуратура частна касационна жалба срещу определение № 3252 от 07.10.2019г. по ч.гр.дело № 4669/2019г. на САС, с което е оставена без уважение частната жалба на СГП срещу определение № 4610/29.08.2019г. по т.д № 1419/2019г. на СГС за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по иска, с правно основание по чл. 155, т. 3 ТЗ, предявен срещу „Искра Фаворит 68“ ЕООД, поради смъртта на 27.10.2018г. на неговия управител и едноличен собственик на капитала.
Оплакванията са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон и при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба е въведено основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по т.3 – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и т. 1, предл.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, с позоваване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 82/01.07.2009г. по т.д.№ 820/2008г., , ІІ т.о., и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 302/28.06.2018г. по ч. т.д. № 1280/2018г., І т.о., и определение № 205/01.12.2017г. по ч. т.д. № 1464/2017г., І т.о., по следния процесуалноправен въпрос:
Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, ал. 3 ТЗ и налице ли е правен интерес за него от предявяването на такъв при установена смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?
Съставът на I т.о., въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното:
С обжалваното въззивно определение е споделен изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения от Прокуратурата иск за прекратяване на „Искра Фаворит 68“ ЕООД, на основание чл.155, т.3 ТЗ, поради липса на правен интерес, предвид настъпило прекратяване на дружеството по силата на закона, на основание чл.157, ал.1 ТЗ.
Съгласно т.1 на ТР № 1/2020г. от 31.05.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСТК на ВКС, при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл.154, ал. 1, т. 5 ТЗ.В мотивите към т.1 на посоченото ТР е изяснено, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основани;. Следователно, в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено;… След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител.
Възприетото от въззивния съд в обжалваното определение становище по формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос е в противоречие с даденото разрешение в ТР № 1/2020 по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, поради което, на основание т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение.Като процесуално незаконосъобразно, същото следва да се отмени, заедно с потвърденото с него прекратително първоинстанционно определение, и делото - върне на СГС за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на определение № 3252 от 07.10.2019г. по ч.гр.дело № 4669/2019г. на САС.
Отменя определение № 3252 от 07.10.2019г. по ч.гр.дело № 4669/2019г. на САС и потвърденото с него определение № 4610/29.08.2019г. по т.д № 1419/2019г. на СГС.
Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |