5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 80 Гр.София, 10.02.2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3171 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 108/27.03.15г., постановено по ч.т.д.№ 67/15г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 09.02.15г. по т.д.№ 437/13г. от Бургаския окръжен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по т.д.№ 129/13г. на Търговищкия окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма] /н./, [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на [фирма] против [фирма] за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на движими вещи от 15.04.11г., съгласно който е уговорено, че цената в размер на 110000 лв. се прихваща с насрещно задължение по договор за встъпване в дълг от 05.01.11г. Пред Търговищкия окръжен съд е образувано дело по иск, предявен от синдика на [фирма] /н./, срещу страните по договора за встъпване в дълг - [фирма] и [фирма] за обявяване на относителна недействителност на договора на основание чл.649 ТЗ във връзка с чл.135 ЗЗД и чл.101 ЗЗД. Апелативният съд е счел за неоснователни твърденията на частния жалбоподател, че плащането на цената по предварителния договор не е предмет на изследване по делото, тъй като проверката относно съществуването на това вземане има значение единствено с оглед поставянето на условие в решението да се изпълни задължението в законовия срок по чл.362 ГПК. Наличието на друг висящ съдебен спор относно съществуването на насрещно вземане, с което е погасено чрез прихващане задължението за заплащане на цената, представлява пречка да бъде направена преценка дали в случай на уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД следва да се приеме, че цената е платена или че купувачът по предварителния договор следва да я плати съобразно правилата на чл.362, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател поставя въпросите: 1. Има ли основание за спиране на исково производство поради висящ друг спор, ако страните по двата спора не са идентични и решенията, постановени по двата процеса имат действие спрямо различни лица?; 2.Допустимо ли е съдът да спре съдебно производство за сключване на окончателен договор за установяване на факта на плащане на цената по предварителен договор при условие, че това обстоятелство не е предпоставка за обявяване на предварителен договор за окончателен?; 3. Допустимо ли е съдът да спре съдебно производство за сключване на окончателен договор за установяване на факта на плащане на цената по предварителен договор при положение, че това обстоятелство не е оспорено от страните до второто по делото заседание, вкл. след двойна размяна на книжа и при действието на преклузията по чл.370 ГПК, респ. чл.131 ГПК? и 4.Допустимо ли е съдът да не зачете влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че съществува неприето вземане на кредитор на основание договор за встъпване в дълг, а същевременно да приеме, че висящ спор за прогласяване на относителна недействителност за същото това вземане е основание за спиране на съдебно производство за сключване на окончателен договор?. Всички поставени от частния жалбоподател въпроси са от значение при преценка на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като същите следва да се обобщят и уточнят така: „Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, когато в друг съд се разглежда дело по иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор, от който произтича вземане на купувача по предварителен договор, което съгласно предварителния договор е прихванато с вземането на продавача за цената?”, по който въпрос ВКС допуска касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В решение № 72/14.07.11г. по т.д.№ 659/10г. на ВКС, І т.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че в особеното исково производство по реда на чл.362 ГПК по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по чл.19, ал.3 ЗЗД купувачът не разполага с възможността за въвеждане на възражение за съдебно прихващане с неликвидни вземания по отношение плащането на цената на имота. В съобразителната част на решението са изследвани предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, като проверката относно съществуването на вземането за цената има значение единствено за режима на решението с оглед поставянето на условие да се изпълни това задължение в рамките на законовия срок по чл.362 ГПК. В този смисъл съдът е задължен да възпроизведе в съдебния акт клаузите на обещания договор, докато възражението за съдебно прихващане представлява процесуално средство за защита срещу иска чрез предявяване на насрещни права, но само доколкото те са противопоставими на претендираното право, какъвто характер не би могло да има съществуващо вземане на друго правно основание. С оглед на така приетото разрешение плащането на цената по предварителния договор има значение само за поставянето на условие, при което предварителния договор се обявява за окончателен. В конкретния случай задължението на купувача за цената е счетено за погасено чрез прихващане съгласно изричните изявления на страните в предварителния договор. Компенсацията е извършена с вземане на купувача към продавача по договор за встъпване в дълг от 05.01.11г. Именно действителността на този договор от 05.01.11г. е предмет на исковото производство т.д.№ 129/13г. на Търговищкия окръжен съд. Предявеният иск е по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договора. Съобразно с мотивите по т.1 на ТР № 5/13г. от 29.12.14г. на ОСГТК на ВКС П. иск е облигационен, а не вещен иск. Увреждащата кредитора сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), а е недействителна само по отношение на кредитора - ищец. При уважаването на иска по чл.135 ЗЗД прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а само кредиторът - ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. В този смисъл обявената относителна недействителност по чл.135 ЗЗД няма за последица абсолютна нищожност на сделката между страните. В разпоредбата на чл.649, ал.5 ТЗ е уредено изключение относно действието на решението по отменителния иск, като същото има действие не само по отношение на длъжника и на кредитора - ищец по иска, но и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността на длъжника и на синдика. Независимо от това, сделката е действителна в отношенията между страните по нея, като предназначението на иска по чл.135 ЗЗД е разпореденото имущество да се ползва за удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността. Исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД и по чл.135 ЗЗД биха могли да бъдат в съотношение на обуславящ и обусловен, ако предмет на иска по чл.135 ЗЗД е разпоредително действие с имущество, което е предмет на предварителния договор за продажба. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД имуществото, предмет на договора между длъжника – продавач по предварителния договор и третото лице, в отношенията между кредитора – купувач по предварителния договор и продавача разпореденото се счита за имущество на продавача, поради което предварителният договор за продажба би могъл и да се обяви за окончателен. В разглежданата хипотеза предмет на иска по чл.135 ЗЗД е договор, по силата на който за купувача по предварителния договор е възникнало вземане срещу продавача, произтичащо от друго правоотношение. При евентуално уважаване на този иск по отношение на кредитора, упражнил правото по чл.135 ЗЗД, ще се счита, че длъжникът няма задължение към трето лице, респ. че това трето лице няма вземане спрямо длъжника. За отношенията между длъжника и третото лице вземането съществува. На следващо място, погасителният ефект за цената по предварителния договор не е обусловен единствено и само от съществуването на вземането по договора за встъпване в дълг, а и от изявленията на страните за прихващане в договора. За отношенията между страните по предварителния договор прихващането е действително, поради липса на данни същото да е атакувано по друго дело, решението по което евентуално би имало значение за статута на решението по чл.362 ГПК. По изложените съображения на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване следва да се отговори в следния смисъл: Предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, не са налице, когато в друг съд се разглежда дело по иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор, от който произтича вземане на купувача по предварителен договор, което съгласно предварителния договор е прихванато с вземането на продавача за цената. По същество на частната жалба. С оглед на отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определения за спиране на производството по делото са неправилни и следва да се отменят, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на делото. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 108/27.03.15г., постановено по ч.т.д.№ 67/15г. от Бургаския апелативен съд и потвърденото с него определение от 09.02.15г. по т.д.№ 437/13г. от Бургаския окръжен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по т.д.№ 129/13г. на Търговищкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.