Р Е Ш Е Н И Е № 610 София, 9 януари 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Ник. Любенов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2639/2011 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 276/2011 година по описа на Районен съд-Кюстендил. В искането, като предпоставка за допустимостта му, са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1 и 3 от НПК – допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Направено е искане за отмяна на постановеното по делото определение № 63/12.04.2011 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския районен съд. Пред касационната инстанция осъденият С. А. И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. Процесуалната история на делото е следната: С протоколно определение № 151/4.10.2010 година по н о х д № 1588/2009 година/образувано по обвинителен акт/, състав на Кюстендилския районен съд е одобрил споразумение между районния прокурор и защитника на И. – адвокат А. от АК-К., с което И. е признат за виновен в това, че на 20.03.2008 година, в [населено място], в съучастие с други подсъдими по същото дело е извършил престъпление по чл. 216 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание 3 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С последващо определение от същата дата и по същото дело, на основание чл. 68 ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложено най-тежко общо наказание от три месеца лишаване от свобода за предишни три осъждания на И., като е постановено то да бъде изтърпяно при общ първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Това второ определение е било обжалвано пред Кюстендилския окръжен съд, но поради оттегляне на жалбата от подсъдимия, производството е прекратено. По искане на осъдения по реда на глава тридесет и трета от НПК е била образувано касационно производство за проверка по реда на възобновяването на цитираното определение за одобрено споразумение. Състав на ВКС, първо наказателно отделение, с решение № 64/22.02.2011 година е отменил по посочения извънреден ред цитираното определение за одобрено споразумение и върнал делото на Кюстендилския районен съд, за ново разглеждане. В съобразителната част на касационното решение е посочено, че наказанието определено със споразумението, неправилно е определено на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, вместо по чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, тъй като за деянието за което е постигнато споразумението не се предвижда минимум за наказанието лишаване от свобода. При новото разглеждане на делото, съдът е одобрил постигнато споразумение между същите страни, /само вместо защитникът А. споразумението сключено по реда на чл. 384 ал. 1 от НПК е подписано от адв. А. К. от К.. АК/, с което на осъдения е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Зачетено е времето на предварително задържане на осъдения по правилата на чл. 59 ал. 1, т. 1 от НК. При проверката по делото /в рамките очертани от съдържанието на искането на Главния прокурор/ се установи, че в него е акцентирано на това, че прокурорът от Районна прокуратура – К. е изготвил и внесъл в съответния районен съд обвинителен акт срещу С. И., в който неправилно е квалифицирал описаните в него факти, вместо като престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК – кражба, като по-леко наказуемо престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК - умишлено унищожаване на чуждо имущество. Твърди се, че с допуснатото противоречие между изложената фактическа обстановка и правната квалификация на деянието, прокурорът е допуснал процесуално нарушение на разпоредбата по чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК, относно изготвянето на обвинителния акт, както и това, че съдът е бил длъжен при констатацията на това и посоченото несъответствие да прекрати производството и да върне делото на прокурора на основание чл. 249 ал. 1 от НПК. Твърди се, че като не е сторил това, а е одобрил постигнатото споразумение в нарушение на материалния закон е допуснал и нарушение на чл. 384 ал. 7 от НПК. Настоящият състав намира, че в случая не е допуснато цитираното нарушение, тъй като цитираният в искането чл. 249 ал. 1 от НПК не съдържа хипотеза, която да допуска съдията - докладчик да прекрати съдебното производство, тогава когато на досъдебното производство е допуснато нарушение от прокурора. Още преди приемането на новия НПК, в съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/2002 година но ОСНК при ВКС, в т. 1 е прието, че осъществявайки своите функции на първата фаза от наказателния процес, прокурорът не само е длъжен, но е и овластен да съблюдава за обезпечаване правото на защита на обвиняемия и другите участници в наказателното производство. Недопустимо е делото да се връща в досъдебната фаза за нарушения, свързани с процесуалната фигура на прокурора, именно поради ръководното му положение в тази фаза на процеса. В качеството си на страна в съдебното производство прокурорът не може да се ползва от своето процесуално поведение, когато е бил dominus litis. Ограниченията на правата на държавния обвинител могат да имат значение , само ако са допуснати в съдебната фаза на процеса, в която той участва като страна, равнопоставена на другите страни, нуждаеща се от равностойна закрила. Затова в чл. 249 ал. 1 от НПК, /респ. чл. 248 ал. 2, т. 3 от НПК, към който препраща/, законодателят не е предвидил възможност за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за допуснати от него нарушения в досъдебната фаза на наказателния процес. По посочените съображения, свързани с ръководната роля на прокурора в тази фаза, както и поради главното предназначение на обвинителния акт - да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, в случая не е засегнато правото на обвиняемия и на неговия защитник, тъй като в обвинителния акт е посочена правна квалификация за по-леко наказуемо престъпление. Освен това, като е сключил споразумението одобрено от съда, прокурорът като страна по него сам се е отказал от възможността да се разгледа делото по общия ред, където чисто хипотетично, той би имал възможността да измени обвинението. Съдът няма процесуална възможност да отстрани визираното в искането неправилно квалифициране на описаното от фактическа страна престъпление. Ето защо, не са налице предпоставките за отмяна на определението за одобрено споразумение, по реда на възобновяването на наказателните дела. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 276/2011 година по описа на Районен съд-Кюстендил. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: