Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 18.11.2020г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Биляна Чочева... ЧЛЕНОВЕ: ...Теодора Стамболова... ...Петя Шишкова... при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КД № 548/20 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Ж. Т. П. срещу решение № 25/21.04.2020г., постановено по ВНОХД № 5/2020г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което първоинстанционната присъда № 293 от 15.10.2019г. по НОХД № 573/19г. на Бургаския окръжен съд е изменена единствено по отношение на разноските и е потвърдена в останалата й част. Подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата на м.ноември 2017г. до 17.03.2018г. в [населено място], общ.А., при условията на продължавано престъпление многократно се съвкуплявал с лице от женски пол – ненавършилата четиринадесет години негова низходяща сродница Ж. М. Т., като я принудил към това със сила, и на основание чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет години при първоначален „строг“ режим. С касационната жалба се иска намаляване на наказанието, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Като нарушение на материалния закон се сочи неправилната преценка за липса на основание за приложение на чл.55 от НК, а като съществено нарушение на процесуалните правила омаловажаването на доказателствата в полза на подсъдимия и ненадлежно мотивиране на решението за определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК и за отхвърляне доводите на защитата в тази връзка. Заявена е и явна несправедливост на наказанието, с оглед наличието на смекчаващи вината обстоятелства – лека степен на умствена изостаналост, чисто съдебно минало, сравнително невисок интензитет на принудата. В съдебно заседание защитникът на П. поддържа изложените в жалбата доводи. Изтъква, че особеностите на личността на подсъдимия, който е с умствена изостаналост, израснал е в примитивна социална среда и не е изградил адекватна ценностна система, не по своя вина, следва да се ценят като изключително смекчаващо обстоятелство. Предлага наказанието да бъде намалено, като бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, или като бъде индивидуализирано в размер на специалния минимум и след това бъде намалено с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК. Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Намира, че в жалбата липсват доводи в подкрепа на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което съдът не следва да ги обсъжда, както и че размерът на наказанието е правилно определен, след обсъждане и отхвърляне на възможността да се приложи чл.55 от НК. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Твърдението за липса на мотиви е декларативно и не намира опора в материалите по делото. Въпросите за факторите, влияещи върху индивидуализацията на наказанието, както и исканията на защитата, в тази връзка са обсъдени обстойно. Всички останали оплаквания в жалбата се субсумират в понятието „явна несправедливост на наказанието“. Проверката по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е за очевидно несъответствие на санкцията с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и с целите по чл.36 от НК. Несъответствието би могло да се дължи или на неизпълнение на процесуалните задължения за събиране и оценка на доказателствата, относими към отговорността на подсъдимия, или на неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл.54, чл.55, чл.56, чл.58, и др., включително и на чл.66 от НК. В тези случаи процесуалните нарушения и неправилното приложение на закона не представляват самостоятелни касационни основания. Предвиденото наказание за осъщественото от подсъдимия П. престъпление е лишаване от свобода от десет до двадесет години. Предходните инстанции са констатирали баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, което кореспондира на срок на лишаването от свобода около средния, т.е. петнадесет години преди редукцията, съответно десет години след приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав намира така направената преценка за правилна. В жалбата не е изтъкнато нито едно обстоятелство, което да не е взето под внимание и надлежно обсъдено от въззивния съд. Като смекчаващи вината обстоятелства са оценени чистото съдебно минало, липсата на данни за други противоправни прояви, дългогодишната и активна трудова ангажираност и експертното заключение за личностните особености на извършителя. Даден е ясен и конкретен отговор на въпроса, защо установената лека степен на умствена недоразвитост и израстването в социална среда, страдаща от примитивизъм, липса на образование и възпитание в морално-етични ценности, представлява смекчаващо вината обстоятелство, но не и изключително такова по смисъла на чл.55 от НК. Става въпрос за индивид в зряла възраст, който успешно се е вписвал в други обществени групи, и е имал възможност да преодолее дефицитите от периода на израстването му. Обосновано е прието, че посочените характеристики не са препятствали възможността на подсъдимия ясно да съзнава противоправността и обществената опасност на деянието, както и да контролира поведението си. Правилна е преценката за наличие на отегчаващи обстоятелства, чиято относителна тежест в никакъв случай не е по-малка от тази на смекчаващите. Напълно законосъобразно като такива са отчетени възрастта на пострадалата, с пет години по-ниска от изискуемата за съставомерност по ал.4, т.1 на чл.152 от НК. Особено съществен факт е големия брой на деянията, включени в продължаваното престъпление /около 30-35/, като при това са били осъществени в кратки интервали от време /през 2-3 дни/. Съдът обстойно е обсъдил неблагоприятните последици от престъплението за психическото развитие на детето, както с оглед бъдещото му оформяне като личност, така и вече конкретно установените прояви на стрес, страх, самоизолиране и недоверие към близките. Наличието на два самостоятелни по-тежко квалифициращи деянието признака, също представлява отегчаващо обстоятелство. При горното се налага изводът, че искането за намаляване на наказанието е неоправдано, тъй като между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства действително съществува баланс. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/21.04.2020г., постановено по ВНОХД № 5/2020г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.