Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 09 октомври 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора А.Гебрев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 658 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу потвърдително въззивно решение № 11/27.05.2019г. по ВНОХД № П-39/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е потвърдена първоинстанционната оправдателна и атакувана с протест на прокурор от СГП присъда на Софийски градски съд, 29-ти състав,н.о., от 30.01.2018г. по НОХД № С-16/2017г. , с която подсъдимата Н. А. С. е призната за невиновна и съответно оправдана по обвинението по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК - на неустановена дата в периода 15.06.2012 г. до 1.07.2012 г. в [населено място] да е направила опит да извърши финансова операция -теглене на сума в размер на 40 442 (четиридесет хиляди четиристотин четиридесет и две) евро, с левова равностойност 79 097,68 (седемдесет и девет хиляди, деветдесет и седем лв. и шестдесет и осем ст.) лева, от банкова сметка на „..." ЕООД с IB AN № ... в „..." АД, за която сума да е знаела, че е придобита чрез извършено престъпление - измама, като престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. С протеста се твърди,че решението е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Определя като неправилен изводът за липса на предикатно престъпление на съдилищата по същество, като се позовава на поредица от косвени доказателства, като са игнорирани показанията на свидетели като Д., Д., П., Л., Б., както и други доказателства. По оказаната правна помощ от Република Малта се установило, че е опровергана защитната версия на подсъдимата, тъй като разпломбирането не е извършено в Малта, а в Кралство Камбоджа. Това ставало ясно от електронната кореспонденция с агент на транспортната линия в Кралство Камбоджа и поради възражение на получателя, че автомобила не отговаря на поръчания. Прокурорът прави извод от събраните по делото доказателства, че каквато стока е била натоварена в пристанището Варна, такава е пристигнала в Пном Пен, а съпровождащите документи са били манипулирани, като посочва,че този негов извод не бил споделен от мнозинството на съдебния състав. В подкрепа на доводите си прокурорът изтъква и необходимостта от приобщаване показанията на св.Х. и С., като последният, допуснат от апелативния състав, бил заличен безмотивно. Съдът не бил изискал отговор от Кралство Камбоджа по изпратена молба за правна помощ, като нарушил правото на равнопоставеност по отношение на държавното обвинение, също така оспорва изключването от доказателствената маса на копие от предварителен договор за продажба на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „А.“ и показанията на св.К.. Изключените доказателства установявали привидност на договора, Според прокурора съдът е извършил превратно тълкуване на използваните СРС при техния анализ, като е използвал и предположение по коментарите на подсъдимата. В заключение твърди, че съдът от въззивната инстанция е нарушил чл.7, ал.1 от НПК и не е изпълнил задължението си по чл.14 от НПК да изследва всички въпроси, относими към предмета на доказване, което произтича от това, че при наличните доказателства съществува съмнение относно някои от твърдяните факти. Иска въз основа на изложените съображения атакуваното с касационен протест въззивно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на апелативната инстанция за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че не поддържа така подадения протест, като сочи, че въззивното решение счита за правилно и законосъобразно. Изтъква аргументи, в подкрепа на становището си, че не са допуснати претендираните от апелативния прокурор процесуални нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Заявява, че в обвинителния акт се очертава предмета на делото, но в съдебната фаза се проверяват доказателствата, които се предоставят от държавното обвинение, като при възникнало съмнение съдът е длъжен да провери тези доказателства. Според прокурора не било задължение на съда да се събират доказателства за твърдения на прокурора, които не са подкрепени от доказателства. Прокурорът от ВКП сочи,че не са били събрани доказателства, че е извършено твърдяното предикатно престъпление, като не било установено и разпитано лицето, което е превело сумата и каква е връзката на това лице с фирмата, която е получила автомобила. При тези неизяснени обстоятелства делото е внесено с обвинителен акт, като няма доказателства за извършено престъпление измама, нито в чуждата държава, нито в страната. Поради това счита решението на съда че няма предикатно престъпление, за вярно. Във връзка с престъплението по чл.253 от НК счита, че няма осъществени действия от страна на подсъдимата, с които да бъде осъществен дори и опит за извършване на това деяние. Нямало доказателства, че подсъдимата е извършила финансова операция по отношение на парите, предмет на обвинението, като и от субективна деянието не било съставомерно. Моли да се остави в сила решението на САС като правилно. Подс.С., редовно призована не се явява. Представлява се от защитник, който редовно призован, също не се явява, представил е писмена молба, придружена от бележки по делото във вид на защита. Заявява, че желае делото да се разгледа в негово и на подсъдимата отсъствие. В бележките си защитата моли да се остави протеста на прокурор от АП-София без уважение, като той бил необоснован и твърдяното в него противоречи на събраните по делото доказателства. Решението на състав на САС е правилно, обосновано и законосъобразно при потвърждаване на оправдателната първоинстанционна присъда. Споделя доводите при извършения доказателствен анализ, който определя като правилен и подробен. Правилно било становището, че съдът не следва да бъде активен субект при събирането на доказателства. Правилно било прието, че липсва достоверна информация за постъпване на възражения или официални претенции във връзка с осъществения международен превоз на изпратения от подсъдимата автомобил. Обобщено било правилно, че при дейността си в процеса първостепенния съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и че неговите правни изводи са правилни. Позовава се на съгласието на прокурора от СГП в неговия протест, че липсват действия на подсъдимата, насочени към теглени на сумата, предмет на обвинението, от сметката на „...“ ЕООД. Въззивната инстанция подробно била обсъдила защо не може да се приеме, че е извършено престъпление по чл.253а от НК, като правилно посочила, че прокурорът не е посочил в обвинителния акт, а и по реда на чл.287 от НПК кои обстоятелства счита, че следва да се включат в приготвителната дейност към извършването на деянието. Оспорва доводите в протеста на прокурора от САП и придаването на значимост на косвени доказателства, от които обаче по никакъв начин не можело да се направят аргументирани изводи за извършено престъпление от подсъдимата. Тенденциозно било посочено в протеста, че защитата на подсъдимата е представила имейл от св.С. за невъзможност да се яви, тъй като този имейл бил предоставен директно по електронен път на САС. Посочва че в протеста не са посочени наличните доказателства, за които прокурорът твърди, че от тях съществува съмнение относно някои от фактите, които е имал задължение да установи. В противовес на твърдението на държавното обвинение, защитата заявява, че по време на цялостното производство са събрани доказателства, въз основа на които са изяснени всички факти, които имат значение за направените правни изводи и които са, че подсъдимата не е извършила приписаното й престъпление. В заключение моли да се потвърди решението на въззивната инстанция като правилно и законосъобразно, основано на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда от 30.01.2018г. по НОХД № С-16/2017г. на Софийски градски съд, 29-ти състав, н.о., подсъдимата Н. А. С. е призната за невиновна на неустановена дата в периода 15.06.2012 г. до 1.07.2012 г. в [населено място] да е направила опит да извърши финансова операция -теглене на сума в размер на 40 442 (четиридесет хиляди четиристотин четиридесет и две) евро, с левова равностойност 79 097,68 (седемдесет и девет хиляди, деветдесет и седем лв. и шестдесет и осем ст.) лева, от банкова сметка на „..." ЕООД с IB AN № ... в „..." АД, за която сума да е знаела, че е придобита чрез извършено престъпление - измама, като престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Била е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 253. ал. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК Настоящето въззивно решение № 11/27.05.2019г. по ВНОХД № П-39/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдило цитираната оправдателна присъда, е атакувано с протест от прокурор от САП. Касационната инстанция констатира, че касационният протест е подаден в срок и се явява процесуално допустим. Съставът на ВКС счита за необходимо да отбележи, че спор по фактите не възниква, нито по отношение на тяхното естество и начина на събиране. Прокурорът от САП възразява срещу правната интерпретация на фактите и прави основно оплакване за липса на процесуална инициатива на съдебния въззивен състав при необходимост според него от попълване на доказателствената маса. Няма спор относно личността на подсъдимата, познанството и със св.Б., учредяването на дружеството „...“ ЕООД, дейността на това дружество и упълномощаването във връзка с представителството и управлението му. Фактите по делото относно изпращането на товара за столицата на Кралство Камбоджа са установени и възприети правилно, както и по изготвянето на очевидно поименната морска товарителница, коносамент – с № B. на датата на отплаването на кораба „А. Сибум" (Alexander Sibum), рейс YY 018R - 14.05.2012 г, и на името на фирмата „Тинг Ли Имп. и Еск. Ко" ЛТД (Ting Ly Import & Export Co. LTD. № 09C1, St. 271), [населено място], Камбоджа, без отбелязване на конкретно физическо лице. Несъмнено подсъдимата С. е била запозната с обстоятелството, че екземпляр от тази морска товарителница трябва да се изпрати на тази фирма, в този смисъл са и показанията на св.Л.Д.. Този екземпляр е трябвало да послужи на получателя на товара пред превозвача, представляван от капитана на кораба, извършващ транспортирането. Несъмнено е било ясно на подс.С., че за да бъде получен товара, то той е следвало да отговаря на описанието в коносамента - употребяван автомобил „Фолксваген Поло" с тегло 940 кг., тъмно син металик. Действията на подсъдимата по изготвянето на коносамент с други данни – с предмет на превоз автомобил марка „Ролс Ройс“, модел „Фантом“ на висока стойност, също са установени по един детайлен начин, както и придвижването на морския товар с предмет автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, на твърде ниска стойност. Установено е, че при транспортирането на морския превоз, на 18.05.2012 г. корабът „А. Сибум" е бил заменен на терминал Malta Freeport Terminal (първото междинно разтоварно пристанище), като контейнерът е бил претоварен на друг товарен кораб - „Бътерфлай" (СМА CGM Butterfly), след това на 5.07.2012 г. този кораб, рейс № 2М352Е, е пристигнал в пристанище Сингапур и бил разтоварен на терминал Pasir Pan Jang. Впоследствие на 11.07.2012 г. контейнерът JAYU1084400 бил качен на борда на кораб МСС Singapore, рейс 2М352Е и отплавал на другия ден, като на 14.07.2012 г. последният кораб е пристигнал в пристанище Сиануквил (Sihanoukville), [населено място] - крайната дестинация по коносамента. Няма никакво съмнение и спор, че на 14.06.2012 г. (месец по-рано от пристигането на крайната дестинация) лице на име Китипонг Тангакхарават (Kittipong Tangakkharawat) чрез лицензиран търговец на обмен на валута в Хонконг „Рич“ е наредил сумата от 40 470 евро по сметката на "..." ЕООД в „П." АД. Банката наредител била посочена - Wing Hang Bank LTD, Hong Kong, основанието за превода на сумата е "наем на автомобил", а сумата е постъпила по банковата сметка на „...“ ЕООД на 15.06.2012 г., с отразени в банковия превод името на наредителя и основанието за превода. Съдилищата са отчели провежданите разговори на подсъдимата с непознат мъж, отразени в използваните специални разузнавателни средства, контролиращи тези разговори, както и обстоятелството, че липсва писмено, както и електронно отбелязване в периода от 15.06.2012г. до 01.07.2012 г. в „П."АД да е поискано от когото и да било, включително и от подсъдимата, теглене на постъпилата сума от 40 470 евро по сметката на "..." ЕООД. Също така са отчели и обстоятелството, че според общите условия на банката теглене на суми над 30 000 лв. се разрешава след подадено саморъчно написано заявление от титуляра на сметката два работни дни предварително, подобно заявление от името на „...“ ЕООД не е подавано през този период. Съдът отчете, че установените обстоятелства се различават от фактите, изложени в обвинителния акт, в който се приема, че на неустановена дата в периода между 15.06.2012г. и до 01.07.2012г., подсъдимата е посетила клон на „П.“ и е направила опит да изтегли сумата от банковата сметка, ползвайки издаденото й от св. В. Б. пълномощно от името на „..." ЕООД. За отбелязване е, че държавното обвинение не се е ангажирало с конкретната дата и конкретен клон на банката, поради което възприетите от съда факти относно липсата на информация за поискване на теглене на процесната сума от 40 470 евро от сметката на „...“ ЕООД не могат принципно да се възприемат като неверни. Самото държавно обвинение не е конкретизирало тези обстоятелствата в необходимата и достатъчна степен, която изисква едно наказателно обвинение по отношение на време и място на извършване на деянието. На следващо място следва да се има предвид,че обвинението твърди за наличието на извършена измама, която не попада под юрисдикцията на Република България, а обвинението излага данни, в които индиректно се твърди, че автор на тази измама е подсъдимата С.. На плоскостта на основното обвинение срещу подс.С. е очевидно изключването на приложението на чл.4, ал.1 от НК относно наказателната юрисдикция на българската държава в този случай. Самото обвинение е доведено до логически абсурд – твърди се липса на наказателна юрисдикция, а се излагат данни за извършени единствено от подсъдимата действия, които могат да се определят като измамливи. Така или иначе съдът е бил лишен от възможността да изследва адекватно действията на подсъдимата в техния наказателноправен аспект, доколкото възможността за реализиране на наказателна отговорност за изготвяне на частният документ- коносамент и по-точно за неговото преправяне практически е изключена с действията на прокурора и бездействието му по отношение на процедурата по чл.287 от НПК. Но при всички случаи в обвинението е следвало да залегнат всички необходими обстоятелства, включващи времето, мястото и начина на извършване на престъплението измама. За целта не е достатъчно да се правят умозаключения на несигурната основа на предоставените от държавното обвинение доказателства. Ясно е, че процесния превод, включващо изцяло предмета на престъплението, е изпратен от конкретно физическо лице – известният вече с името си Китипонг Тангакхарават (Kittipong Tangakkharawat). Това лице има тайландски личен номер, може да бъде установен, като по делото не е известно той да е пребивавал в Кралство Камбоджа, но при всички случаи е свързан със страната на своето гражданство - Кралство Тайланд. В обвинителният акт относно представен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „А.“е залегнало твърдението, че с оглед липсата на подписи в договора, датата му на изготвяне-17.05.2012г., както и поради разминаването на марката и модела по договора с транспортирания автомобил ( марка „Фолксваген“,модел „Поло“), а и с допълнително привнесения в копието от коносамента автомобил „Ролс Ройс“ , този договор не може да се яви правното основание за извършената по сметката на „..." ЕООД транзакция. Обвинителния акт обаче не дава отговор на това какво е обвинителното твърдение относно конкретността на посоченото основание за превода от тайландския гражданин. Има близост по отношение на времето на превеждането на сумите, но при всички случаи основанието е наем на автомобил, без обаче да може да се изведе безусловен и категоричен извод, че това е автомобила, описан или в оригиналната товарителница, или модифицираната(преправената такава). Държавното обвинение е задължено от закона да прецени дали има необходимите доказателства за изправяне пред съда и да посочи с недвусмислени факти времето, мястото и начина на извършване на престъплението – задължения, произтичащи от императивните норми на чл.246, ал.1 и ал.2 от НПК. В обвинителният акт липсва установен факт относно връзката на тайландския гражданин с превозвания товар, липсват и факти относно посоченото основание за извършения превод, както и относно действия на подсъдимата, които да конкретизират твърденията за опит за извършване на финансова операция. Тук е мястото да се отбележи, че намерението да се извърши финансова операция, каквото прозира от представените ВДС и контролирани разговори на подсъдимата, съвсем не означава предприемане на действия за извършване на такава операция. Отделен е въпросът, че поради наличието на предприетите действия от страна на министъра на финансите, това не е било възможно и трябва да се отговори изобщо дали какъвто и да е опит е възможен и годен. Извършените правни действия впоследствие чрез съдебно оспорване на наложен запор не могат да бъдат определени като извършване на финансови операции, поради което една такава евентуална теза е очевидно несъстоятелна. Прокурорът, съставил обвинителния акт, в неговата обстоятелствена част не е направил такова разграничение. Ако с предикатното престъпление е причинена някому вреда, то това може да бъде само тайландския гражданин (ако е действал от свое име и за собствена сметка, разбира се), а след като прокуратурата не се е ангажирала с такова твърдение, то за съдът няма никаква процесуална възможност да замести държавното обвинение в неговата обвинителна функция. Вярно е, че по отношение на държавното обвинение също се прилага принципът, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение- „nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest“ , но въпреки съществените пороци на обвинителния акт, които следва да са предмет на разглеждане в процедурата по чл.248, ал.1 от НПК, конкретно в т.3-та, неизменно задължение на съда е да установява обективната истина по смисъла на чл.14, ал.1 от НПК. Съдилищата се задоволили да установят, че не може да се приеме наличието на фактическа или юридическа връзка между получателят на морския товар „Тинг Ли Имп. и Експ.Ко. Лтд" и лицето, наредило сумата от 40 470 евро на 14.06.2012 г. - Китипонг Тангакхарават (Kittipong Tangakkharawat) от сметка на Wing Hang Bank LTD, Hong Kong по сметката на „...“ ЕООД в „П." АД, тоест последният да притежава или представлява фирмата или да има договорни или лични отношения с представителите на тази фирма. Съдилищата са се задоволили да приемат, че отправената молба за правна помощ по време на досъдебното производство до компетентните органи на Кралство Камбоджа за идентифициране на получателя на л.а. '"Фолксваген Поло" е неизпълнена. Правилно е прието, че поставеният в такава молба въпрос е „…първият, който е следвало да бъде изяснен в началото на наказателния процес, за да може в доказателствен план надеждно да се продължи с установяване на предмета на правоотношението между получателя и подсъдимата, в изпълнение на задължението по което е осъществен международният превоз на автомобила.“- мотиви на първостепенният съд. Но наказателното производство и неговото продължаване е прието от съдебните състави (макар първостепенният съд да е имал на разположение процедурата по чл.248, ал.1, т.3 и чл.249, ал.2 от НПК) и те са били задължени на собствено основание да установят има ли такава връзка между фирмата и тайландския гражданин и дали тя е по повод на конкретно превозвания морски товар - лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“. Последвалите цитирания абзац от мотивите на първоинстанционния съд разсъждения са правилни, но трябва се държи сметка за посоченото обстоятелство- собственото задължение на съдилищата да изследват и установят обективната истина. Неизпълнената молба за правна помощ не е достатъчно конкретно адресирана, доколкото трябва да бъде установен и разпитан тайландския гражданин, превел сумата, предмет на обвинението. Без неговото свидетелстване не може да се направи нито един правнозначим доказателствен извод нито по отношение на твърдяното предикатно престъпление, нито по отношение на самото обвинение. Тъй като достъпната идентификация на наредителя на инкриминирания превод е свързана с държавата Кралство Тайланд, всички правни въпроси е следвало да бъдат насочени натам, ако не от държавното обвинение, то от съдилищата по същество, за да може да бъде даден адекватен отговор относно естеството на търсената обективна истина по делото. Допълнително следва да се отбележи, че когато съдът заличава един или друг свидетел, на който в случая обвинението е държало, следва да се мотивира по-задълбочено, като това се отнася за съда от втората инстанция. Предходната съдебна инстанция е развила задълбочени съображения, споделящи се от настоящия касационен състав и най- вече във връзка с това, че разпита на тези свидетели не е по-значим от разпита на тайландския гражданин, тяхното евентуално свидетелстване не би могло да промени изводите, които следва да се направят от необходимия разпит на Китипонг Тангакхарават (Kittipong Tangakkharawat), стига това да е възможно към настоящия момент. Касационният състав обаче счита, че допуснатото нарушение при заличаване на свидетелите Д. Б. Х. и М. М. С. предвид изложените доводи не се явява съществено. Поради тези съображения настоящият касационен състав намери, че контролираните съдебни актове са постановени при непълна фактическа обстановка и неположени дължими процесуални задължения във връзка с установяване на обективната истина по делото. Това процесуално бездействие на съдилищата не може да се обосновава с ролята на арбитър, която също трябва да се изпълнява. Балансът обаче между безпристрастното отсъждане и необходимостта да се установи обективната истина по делото в случая е бил нарушен и от това са пострадали първо интересите на подсъдимата, а впоследствие и на държавното обвинение. Подсъдимата е била принудена да се защитава срещу едно непълно от фактическа страна, по отношение на време, място и начин, обвинение и това значително и е ограничило възможностите за защита. Съдът от своя страна, след като не е преустановил това нарушения по описания начин, със своето процесуално бездействие от своя страна е ограничил правото на държавното обвинение да обоснове и защити своята теза. Първостепенно задължение на съда е да дири и установи обективната истина по делото и на тази основа да влезе в ролята си на равноотдалечен от страните арбитър. Впрочем, при изследване и установяване на обективната истина по делото арбитражната роля има същинско и водещо значение едва при оценката на фактите, придобити по надлежен процесуален ред (тук следва да се отдели абритрирането при водене на процеса, при събирането и проверката на доказателствата, където съдът е задължен да бъде също така обективен и безпристрастен). Тогава съдът влиза в тази си роля, за да отсъди правилното приложение на закона. Дължимото събиране на доказателства не превръща съда във втори обвинител наред с прокурора, както неправилно се аргументира съдът от първата инстанция, диренето на обективната истина не е израз на обвинителната функция, а задължение и на прокурора, но и на съда. Не е достатъчен аргумент постановяването на оправдателна присъда, чрез която правото на защита на подсъдимата е изцяло гарантирано. Това не е цел на наказателния процес, а целта е установяването на истината в процеса с процесуално годни средства и изчерпателно събрани доказателства. При диренето и събирането на доказателствата, а впоследствие при техния анализ и оценка трябва да бъде гарантирано правото на защита, процесът няма за задача да бъде осъдено или оправдано едно лице. Значимото обстоятелство е установяване на всички факти, по предвидения в закона ред, за да може да се приложи правилно закона, който може да предвиди налагането на наказание или пък обратното- оправдаването на дееца. Разумното приложение на закона и гарантиране правата и на двете страни изисква съобразяване на касационният състав с нормата на чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК. Атакуваното въззивно решение следва да се отмени изцяло и делото трябва да се върне на съда от първата инстанция, от фазата на разпоредителното заседание, при което да се преценят посочените по-горе обстоятелства относно качеството на внесения обвинителен акт и съответствието му с процесуалните изисквания. Задължително е също така да се установи наредителя на превода и да се положат всички процесуални усилия да се изяснят фактите относно инкриминирания превод и връзката му с обвинението, независимо на коя фаза от процеса. Това е същественият въпрос, без който до обективната истина по делото не може да бъде достигнато, а единствено тя е в състояние да гарантира по най- удовлетворителен начин спазването на правата в процеса на всички страни. Водим от изложеното, на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.5-та вр.чл.348, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2-ра от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 11/27.05.2019г. по ВНОХД № П-39/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на съда от първата инстанция – Софийски градски съд, за ново разглеждане от друг състав и от стадия на разпоредителното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.