О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 192 София 18.05.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 606 по описа за 2022 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, представлявано от главен юрисконсулт З. частна жалба против определение 1730 от 17.11.2021г. по в.гр.д.№ 990/2021г.на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното въззивно решение № 358 от 8.10.2021г. по в.гр.д.№ 990/2021г. на Окръжен съд Бургас в частта за разноските. Счита същото за неправилно и необосновано, като твърди, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото. Иска обжалвания акт да бъде отменен. Счита, че противоречи на приетото в определение № 388 от 11.07.2017г. по ч.т.д.№ 83182017г.на ІІ т.о. на ВКС. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Е. Ц. Д., чрез процесуалния й представител адвокат К., с който се оспорва допустимостта и основателността й. Счита, че след като е подадена и касационна жалба с идентичен предмет, не е допустимо съдът да се произнася два пъти за едно и също. Изразява становището си, че когато ответникът е дал повод за завеждане на иска и в хода на образуваното производство този повод отпадне, той дължи на ищеца направените разноски. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение по списък, в размер на 400лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 14.01.2022г., в раздел ІІІ от който е посочено, че сумата е платена в брой. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: Е. Ц. Д. е предявила срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас иск, който е отхвърлен поради настъпило в хода на делото изпълнение от ответника. В мотивите изрично е посочено, че ищцата има качеството на потребител, за който по силата на закона е възникнало право да ползва услуги, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, но последното дружество не е изпълнило задължението си да водоснабди ползвания от нея обект, което е станало причина за постановяване на първоинстанционният осъдителен акт. Впоследствие, ответникът е изпълнил задължението си и това е станало причина, въззивният съд с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, да отмени акта и да отхвърли предявения иск. Ответникът е осъден да заплати направените разноски, като решаващият довод на съда е, че „ с поведението си е дал повод за предявяване на иска и едва в хода на делото е изпълнил задължението си“. Настоящият съдебен състав споделя тези доводи. Отговорността на за разноски е изградена въз основа на идеята за неоснователното предизвикване на делото. От направеният от съдебният състав извод в мотивите на постановения от него акт, че именно неизпълнението от страна на ответника на негово законоустановено задължение /да водоснабди ползвания от ищеца обект/ е станало причина за предявяване на иска, следва изводът, че именно неговото поведение е станало причина за делото. При преценката си, съдът изследва поведението на ответника и това в случая е направено от решаващия състав, който правилно е преценил, че независимо от последващото изпълнение, настъпило в хода на въззивното производство, ответната страна дължи заплащане на направените от ищцата разноски. Изложените в частната жалба доводи, че липсва неправомерно поведение, защото искането за спиране на водоснабдяването е направено от собственик и ищцата не е предприела действия за промяна на титуляра на правото на собственост са доводи по съществото на спора, които не са били споделени от съда. Те нямат отношение към преценката за отговорността за разноски, която е в пряка зависимост от постановения съдебен акт. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение 1730 от 17.11.2021г. по в.гр.д.№ 990/2021г.на Окръжен съд Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.