О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Р № 425 София, 15 октомври 2013 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1336/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. Й. Ф. за възобновяване на производството по НОХД № 493/2004 г., по описа на Районен съд – Ботевград. В искането за възобновяване се твърди, че осъденият не е участвал в съдебното производство по делото и не е знаел за задочно постановената присъда. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият Ф. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С присъда № 9/20.12.2004 г., постановена по НОХД № 493/2004 г. от Районен съд – Ботевград, Г. Й. Ф. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК и му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. С въззивно решение от 31.03.2005 г., постановено по ВНОХД № 44/2006 г. от Софийски окръжен съд, присъдата е частично изменена. ІІ. Искането за възобновяване на делото следва да се остави без разглеждане и основанията за това са следните : Осъденият Ф. е подал искане за възобновяване на делото (на 20.03.2013 г. чрез затворническата администрация, л. 22 от к.д.), постъпило във Върховния касационен съд на 25.03.2013 г. Постъпило е и друго искане с идентичен предмет на 23.04.2013 г. (л. 5 от к.д.). Двете искания са изпратени на Районен съд – Ботевград за комплектоване с НОХД № 493/2004 г. С допълнение от 22.05.2013 г. (л. 8 от к.д.) осъденият е заявил, че е узнал за атакуваната присъда на 11.03.2013 г. по повод предложение на Районна прокуратура – Враца за определяне на общо наказание. От служебната справка, издадена от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията”, Затвора – [населено място] (л. 10 от к.д.), се установява, че Ф. е постъпил в затвора на 02.11.2009 г. за изтърпяване на наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, наложено му по присъда, постановена по НОХД № 164/2002 г. от Районен съд – Велико Търново, с начало на наказанието 23.08.2009 г. Получено е и определение, постановено по ЧНД № 1572/2009 г. на Районен съд – Враца, с което е определено общо наказание на осъденото лице. На 23.07.2010 г. е получена присъда по НОХД № 633/2010 г. на Районен съд – Велико Търново (стар № 164/02 г.). Осъденият е бил пуснат в прекъсване на изпълнение на наказанието, считано от 23.07.2010 г. до 16.12.2011 г. След завръщане от прекъсване на наказанието осъденият е започнал да търпи общо наказание от три години лишаване от свобода, определено му по ЧНД № 1235/ 2011 г. от Районен съд – Пазарджик, по присъди, както следва : по НОХД № 64/2003 г., по НОХД № 1232/2006 г., по НОХД № 2163/2007 г. на Районен съд – Враца, по НОХД № 493/2004 г на Районен съд – Ботевград, по НОХД № 6509/2004 г. на СРС, по НОХД № 30151/ 2010 г. на Районен съд – Монтана, по НОХД № 633/2010 г. на Районен съд – Велико Търново и по НОХД № 1712/2010 г. на Районен съд – Варна. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 4/2011 г. по описа на Районен съд – Пазарджик (виж, заверени копия от ЧНД № 1235/2011 г., л. 37 и сл. от к.д.). Извън посоченото ЧНД № 1235/2011 г., служебно известно на Върховния касационен съд е, че в производство по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК на осъдения Ф. е определено общо наказание и по ЧНД № 3670/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, включващо наказанията по същите влезли в сила присъди. Определението, постановеното по това дело, е атакувано лично от осъдения по реда на Глава тридесет и трета от НПК, като с решение № 295 от 14.06.2012 г. по к.д. № 898/2012 г. на ВКС, ІІІ н. о., същото е изменено частично (виж, заверено копие от решение по делото, л. 45 и сл. от к.д.). Осъждането на Ф. по НОХД № 493/2004 г. на Районен съд – Ботевград е било включено в предмета на проведените процедури по групиране на наказанията. Това сочи, че той обективно е узнал за влязлата в сила присъда по НОХД № 493/2004 г. в рамките на производствата по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК. Узнаването за същата е най- рано след завършване на прекъсването на изтърпяване на наказанието (16.12.2011 г.), съответно най-късно на 14.06.2012 г., когато състав на ВКС се е произнесъл по искането, направено от Ф., за възобновяване на ЧНД № 3670/2011 г. При тези данни следва и изводът, че от датата 14.06.2012 г., която е най - благоприятна като времеви момент за начало на узнаването от осъдения за постановената спрямо него осъдителна присъда, до датата на подаване на искането (20.03.2013 г.) за възобновяване на НОХД № 493/2004 г., е изтекъл срок, който надхвърля законовия шестмесечен срок, предвиден в чл. 423, ал.1 от НПК. Срокът, в който задочно осъденият има право да направи искане за възобновяване, е предпоставка за неговата допустимост. Ето защо искането на осъдения Ф., като подадено извън срока по чл. 423, ал.1 от НПК, е недопустимо, поради което и следва да се остави без разглеждане. Водим от всичко посочено, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ БАЗГЛЕЖДАНЕ искането, подадено от осъдения Г. Й. Ф. за възобновяване на НОХД № 493/2004 г. на Районен съд – Ботевград и отмяна на постановената по него присъда № 9/20.12.2004 г. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 1333/ 2013 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.