Р Е Ш Е Н И Е № 282 София, 13 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1566/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Х. М. М. за възобновяване на нохд № 1/2000г. по описа на Районен съд гр.Карлово и внохд № 1751/2003г. по описа на Пловдивския окръжен съд,отменяване на постановените присъди и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържа се,че при постановяване на присъдата са допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Делото е разгледано и присъдата е постановена в негово отсъствие.Освен това бил нарушен материалния закон,тъй като по никакъв начин не е участвал в престъплението за което е бил осъден,а наказанието било явно несправедливо. Искането се поддържа в съдебно заседание и осъденият моли да се уважи. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита искането за неоснователно.Осъденият е получил копие от обвинителния акт и след това е напуснал страната,като умишлено и неправомерно се е укрил. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 116 от 29.03.2005г. по внохд № 1751/2003г. Пловдивският окръжен съд е ОТМЕНИЛ присъда № 61/10.09.2003г. по нохд № 1/2000г. на Карловския районен съд,с която подсъдимите Х. М. М. и Ц. Д. Х. са били признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл.195,ал.2 вр.с ал.1 т.3 и 5 НК и вместо нея постановил НОВА,както следва: Признал подсъдимите Х. М. М. и Ц. Д. Х. за ВИНОВНИ в това,че на 17.09.1999г. в [населено място],Пловдивска област, след предварително сговаряне в немаловажен случай са отнели чужда движима вещ-МПС,лекотоварен автомобил”Мерцедес 410Д” с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 14000/четиринадесет хиляди/лева-големи размери,от владението на Ранчо И. Г.,без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят,поради което и на основание чл.195,ал.2 вр.с ал.1 т.5 вр.с чл.194,ал.1 и чл.54 НК ГИ ОСЪДИЛ на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване,като ги оправдал по обвинението по чл.195,ал.2 вр.с ал.1 т.4 предложение второ НК-кражбата да е извършена чрез използване на техническо средство. С решение №1119 от 15 март 2006г. по н.д.№ 568/2005г. по жалби от името на двамата подсъдими срещу въззивната присъда,Върховният касационен съд,първо наказателно отделение е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието,което е НАМАЛИЛ на по ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от подсъдимите. От съдържанието на искането се разбира,че осъденият сочи две основания-по чл.423,ал.1 НПК и чл.422,ал.1 т.5 НПК. Искането по чл.422,ал.1 т.5 НПК не подлежи на разглеждане,тъй като въззивната осъдителна присъда е била проверена по касационен ред с посоченото по-горе касационно решение. В този смисъл съдът не може да обсъжда основателността на доводите за допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Върховният касационен съд е проверил и обсъдил всички възражения свързани с деянието,авторството на осъдения М. и наказанието.Последното е намалено значително в размер близо до минималния предвиден в чл.195,ал.2 НК. На следващо място, искането за възобновяване на делото по чл.423,ал.1 НПК затова,че той е бил задочно осъден и не е участвал в наказателното производство е НЕОСНОВАТЕЛНО: Съгласно чл.423 НПК / И..-ДВ,бр.109/2008г./в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство.Искането се уважава,освен ако осъденият след изпълнение на процедурата по чл.254 ал.4 НПК не се явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. С постановление от 01.10.1999г. осъденият Х. М. е бил привлечен като обвиняем по предв.пр.№ 292/1999г. по описа на ОСС-Пловдив ТО-Карлово за противозаконно отнемане на л.а. „Мерцедес” собственост на Ранчо И. Г.. Обвинителният акт срещу Х. М. М. и Ц. Д. Х. е постъпил в РС-Карлово на 12.01.2000г.Съгласно данните по делото и признанието в искането,М. е получил обвинителния акт,бил е призован за първото по делото заседание и се явил в съда на 04.04.2000г. Съдът е отложил делото,като М. е бил уведомен за датата на следващото съдебно заседание-28.06.2000г.На посочената дата той не се е явил.След неуспешни опити да бъде призован от посочения от него адрес,съдът е разгледал делото в негово отсъствие с участието на служебно назначен защитник.Постановената оправдателна присъда е била протестирана от прокурор при РП-Карлово.С присъда № 116/29.03.2005г. по внохд № 1751/2003г. Пловдивският окръжен съд е отменил присъдата и постановил нова с която е признал Х. М. и Ц. Х. за виновни в извършване на престъпление по чл.195,ал.2 НК и ги осъдил всеки от тях на по пет години лишаване от свобода. Делото е разгледано в отсъствие на подс.М.,тъй като той не е бил намерен на посочения от него адрес ,а друга адресна регистрация не била установена.Окръжният съд е изискал справка за лице български гражданин, изготвена в АИС „БДС” ,съгласно която не са намерени данни за задгранични пътувания на М. през периода от 01.01.1998г. до 21.05.2004г.Следваща справка сочи,че за времето от 01.01.1998г. до 10.09.2004г. няма данни лицето да е напускало страната.На 23.11.2004г. съдът е дал ход на делото по реда на чл.268,ал.3 т.1 пр.1 НПК/стар/ с участието на назначен служебен защитник-адв.С..Според посочената разпоредба, когато това няма да попречи на разкриване на обективната истина,делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия,ако не е намерен на посочения от него адрес. Присъдата е била обжалвана от адв.С. и подс.Х.. За съдебното заседание пред ВКС,подсъдимият М. е бил призован и лично е получил призовката на 12.07.2005г./л.25 от кас.дело/ на адреса,съществуващ по делото. Въпреки редовното призоваване, подсъдимият не се явил в съдебното заседание проведено на 19.12.2005г.Не се явил и служебният му защитник, също редовно призован . С постановеното на 15 март 2006г. решение на ВКС,присъдата е влязла в законна сила. Във връзка с изпълнението на присъдата,К. районна прокуратура е издала Европейска заповед за арест и М. е бил екстрадиран от Франция в РБ на 12.11.2010г. На 25.02.2011г. видно от справката на РП-Карлово той е бил приведен в Затвора-гр.Пловдив,където в момента изтърпява наложеното с присъдата наказание.От справката е видно,че гаранции за възобновяване на делото РП-Карлово не е поемала. От изложеното следва,че М. е знаел за наказателното производство,и е участвал в стадия на досъдебното производство.Знаел е за образуваното наказателно дело,получил е призовка ведно с обвинителния акт и е присъствал в първото насрочено съдебно заседание.Знаел е за постановената осъдителна присъда ,обжалвал я чрез защитника си,бил редовно призован за съдебното заседание пред касационния съд. Делото е разгледано в негово отсъствие,защото той се е укрил от съдебните органи.Сам се е поставил в ситуация да не осъществи правото си на участие и лична защита по делото. При това положение липсват законовите предпоставки на чл.423 НПК.Посочената процесуална норма не легитимира лица,които са знаели за делото,но са се укрили. В този смисъл законово основание за уважаване на искането за възобновяване на делото не е налице,поради което същото следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. М. М. за възобновяване на нохд № 1/2000г. по описа на РС-Карлово и на внохд № 1751/03г. по описа на Пловдивския окръжен съд,отменяване на постановените присъди и връщане на делото за ново разглеждане. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване на делото по реда на чл.422,ал.1 т.5 НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: