1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София, 05 май 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
При становището на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия Паунова ч.н.д. № 150/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Ч. С. П. срещу разпореждане от 06.01.2020г. на съдията-докладчик по в.н.о.х.д. № 714/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд за връщане на касационната му жалба. В частната жалба се възразява срещу постановеното с атакуваното разпореждане връщане на касационната жалба от Ч. С. П., приподписана от адв. А. А., срещу решение № 158 от 20.06.2019г. по в.н.о.х.д. № 714/2019г. на Окръжен съд - Пловдив. Излагат се съображения за незаконосъобразност на постановеното разпореждане за връщане. Прави се искане за отмяна на разпореждането и връщане на делото на ПОС за надлежно администриране на касационната жалба.
В писмено становище прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения за неоснователност на частната жалба. Посочва, че постановеното решение не подлежи на касационно обжалване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото намери за установено следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
С присъда № 240/18.06.2015г. по н.о.х.д. № 743/2012г. на Пловдивски районен съд подсъдимият Ч. С. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.1 от НК и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 2 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С. Е. С. сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане, като за разликата над 1500лв. до пълния предявен размер от 8000лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Ч. С. П. е осъден да заплати на гражданския ищец С. Е. С. и сумата от 179лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от същото престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане.
С решение № 1461 от 02.11.2017г. по в.н.о.х.д. № 1865/2017г. на Пловдивски окръжен съд е отменена присъда № 240 от 18.06.2015г. по н.о.х.д. № 743/2012г. на РС – Пловдив, като на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено наказателното производство в наказателно-осъдителната част, а на основание чл. 335, ал. 2 от НПК делото е върнато за ново разглеждане в гражданско-осъдителната част, поради наличие на съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните – а именно липса на мотиви.
С присъда № 296/12.12.2018г. по н.о.х.д. № 7579/2017г. Ч. С. П. е осъден да заплати на гражданския ищец С. Е. С. сумата от 1500лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното ѝ изплащане, като гражданският иск е отхвърлен за разликата над 1500лв. до пълния предявен размер от 8000лв. като неоснователен. Ч. С. П. е осъден да заплати на гражданския ищец С. Е. С. сумата от 179лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от деликта, ведно със законната лихва от датата на настъпването им до окончателното ѝ изплащане.
С решение № 158 от 20.06.2019г. по в.н.о.х.д. № 714/2019г. на Окръжен съд – Пловдив присъда № 296/12.12.2018г. по н.о.х.д. 7579/2017г. на РС-Пловдив е потвърдена.
Ч. С. П. е депозирал касационна жалба, с вх. № 38534 от 23.12.2019г., приподписана от адв. А. А., срещу постановеното въззивно решение.
С разпореждане от 06.01.2020г. на съдията-докладчик по в.н.о.х.д. № 714/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд е постановено връщане на касационната жалба на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК, поради необжалваемост по касационен ред на въззивното решение.
Постановеното връщане на подадената от подс. П. касационна жалба е законосъобразно. С решението на Пловдивски окръжен съд по в.н.о.х.д. № 714/2019г. първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Съобразно изричното законово предвиждане в разпоредбата на чл. 346, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това с разпореждането си съдията-докладчик от въззивния съд правилно и законосъобразно е постановил връщане на касационната жалба на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на разпореждането са без основание, защото въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е изключено от кръга на подлежащите на обжалване по касационен ред съдебни актове. Гражданският иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, се подчинява на правилата, предвидени в НПК, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК. Материята на касационното обжалване на съдебни актове, постановени по наказателни дела, е уредена в глава двадесет и трета от НПК „Касационно производство“. Прекратяването на наказателното производство по давност по отношение на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК съгласно задължителните указания, дадени от ВКС в Тълкувателно решение № 1/2013г., не освобождава съда от задължението му да се произнесе по предявения граждански иск в наказателния процес, нито превръща адхезионния процес в граждански такъв. Следователно така постановеното и обжалвано от П. решение не подлежи на касационна проверка, тъй като по отношение на него се прилагат правилата на НПК, съгласно които само новите присъди на окръжен съд и неговите решения и определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, могат да бъдат разглеждани по касационен ред. Такава хипотеза не е налице в настоящия случай.
По изложените съображения ВКС прие, че искането в частната жалба - предмет на разглеждане в настоящето производство, за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 351, ал. 6, вр. ал. 5, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба от Ч. С. П. срещу разпореждане от 06.01.2020г. на съдията-докладчик по в.н.о.х.д. № 714/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд , с което е върната касационна жалба, подадена от същия подсъдим, приподписана от адв. А. А., срещу решение № 158 от 20.06.2019г. по в.н.о.х.д. № 714/2019г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.