Р Е Ш Е Н И Е №37 [населено място], 06.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Зоя Якимова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2802 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 52 от 26.02. 2015г., постановено по в. гр.д. № 848/2014 г. на Добричкия окръжен съд, поправено с решение № 267 от 14.09.2015 г., с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С решение № 9 от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3926/2012 г. на Добричкия районен съд е извършена съдебна делба на недвижими имоти по реда на чл.353 ГПК като в дял на съделителя И. П. К. са поставени вилна сграда, гараж и стопанска постройка на обща стойност 25 045 лв., а в дял на съделителя М. И. К. – апартамент и гараж на обща стойност 46 300 лв., като вторият съделител е осъден да заплати на първия сумата 21 255 лв. за уравнение на дяловете /делбата на имотите е допусната при равни квоти на съделителите/. И. К. е осъден да заплати държавна такса в размер на 1001.80 лв., а М. К. – 1852.00 лв. С решение № 58 от 05.06.2014 г. районният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение като е постановил присъдената сума за уравнение на дяловете вместо 21 255 лв. да се чете 10 627.50 лв., а присъдените държавни такси да се четат по 1426.90 лв. за всеки съделител. С обжалваното въззивно решение, което е поправено с решение № 267 от 14.09.2015 г., Добричкият окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него не е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9 от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3926/2012 г. на Добричкия районен съд. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за да е налице очевидна фактическа грешка е необходимо да е налице противоречие между приетото в мотивите и диспозитива на решението, а в случая такова липсва, тъй като съдът е приел погрешна методика при изчислявана на дължимата сума уравнение на дяловете, която грешка е могла да се отстрани по пътя на обжалването, а не по реда на чл.247 ГПК. Ответникът по касационната жалба е депозирал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. С определение № 475/21.12.2015 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, според която касацията следва да бъде допусната при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо- предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително и във фазата по допускане на касационното обжалване, като самата преценка за допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: На 12. 06. 2014 г. съделителят И. П. К. е депозирал до Добричкия районен съд молба за поправка на допуснатата в решение № 58/05.06.2014 г. очевидна фактическа грешка. С решение № 84/04.07.2014 г. съдът отхвърлил молбата като неоснователна. По пътя на инстанционния контрол - с решение № 287/19.09.2014 г., постановено по гр. д. № 573/2014 г. на Добричкия окръжен съд, това решение е обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд. В. съд приел, че по тази молба районният съд не е дължал произнасяне, тъй като е била насочена към поправка не на основното решение, а на това, с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка, каквато процесуална възможност законодателят не е предвидил, поради което обжалваното решение, явявайки се процесуално недопустимо, следва да бъде обезсилено. Изложени са и съображения, че в молбата си съделителят възразява против решението за поправка, тъй като вместо очевидна фактическа грешка, решаващият съд е подменил волята си като в тази връзка неговата молба съдържа оплаквания против решение № 58/ 05. 06. 2014 г. за поправка на допуснатата в решение № 9/ 19. 05. 2014 г. очевидна фактическа грешка и следователно по същество представлява въззивна жалба и като такава следва да бъде и администрирана от първоинстанционния съд. Именно по така администрираната въззивна жалба е постановено и обжалваното от касаторката въззивно решение № 52 от 26.02. 2015г., по в. гр.д. № 848/2014 г. на Добричкия окръжен съд. Поддържа се, че същото е недопустимо, тъй като по този начин е подменена волята на ищеца, а съдът се е самосезирал служебно за проверката на решението. Действително разпоредбата на чл. 2 ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, а съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе- само до заявения иск. Д. начало в гражданския процес е уредено в ГПК като основно начало на процеса. С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че "предметът на делото и обемът на дължимата защита" се определя от страните, т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение. В конкретния случай, обаче въпросът за характера на молбата от 12.06.2014 г. на съделителя И. П. К. е решен с влязло в сила решение № 287 от 19.09.2014 г. на Добричкия окръжен съд и този въпрос не може да бъде обсъждан и пререшаван в настоящото производство, въпреки че касационната инстанция не споделя правния извод на въззивния съд, че поправка на очевидна фактическа грешка в решение постановено по реда на чл. 247 ГПК е недопустима. Напротив - на поправка подлежи всяко решение, при което се констатира несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението. С оглед изложеното следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение се явява допустимо и като такова ангажира правораздавателната компетентност на съда, и в този смисъл и не са налице предпоставките на чл. 270, ал. 3, във връзка с чл. 293, ал. 4 ГПК за неговото обезсилване. Допускането на делото до касационно разглеждане и формираният извод за допустимост на производството задължават настоящата касационна инстанция да разгледа материалноправния спор по същество. С оглед наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК ВКС, състав на ІІ г.о. намира същото за неправилно. С обжалваното въззивно решение, което е поправено с решение № 267 от 14.09.2015 г., Добричкият окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него не е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9 от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3926/2012 г. на Добричкия районен съд. В. съд е формирал правен извод, че за да е налице очевидна фактическа грешка е необходимо да е налице противоречие между приетото в мотивите и диспозитива на решението, а в случая такова липсва, тъй като съдът е приел погрешна методика при изчислявана на дължимата сума уравнение на дяловете, която грешка е могла да се отстрани по пътя на обжалването, а не по реда на чл. 247 ГПК. Производството по чл. 247 ГПК, може да бъде надлежно заявено и проведено, когато съдът, чието решение следва да бъде поправено по посочения процесуално-правен ред, е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда /мотивите на решението/ и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. С искане за поправка на “очевидна фактическа грешка” не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. Подмяната на вече изразената воля на съда би обусловила различен правен резултат, което е недопустимо в производството по чл. 247 ГПК. Правилното математическо изчисление изчисляване на сумите за уравнение на дяловете в делбения процес, обаче не обуславя промяна на волята на съда в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като това изчисление е обусловено от наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата, с което квотите на всеки съделител са определени, а сумите за уравнение на дяловете във втората фаза на делбения процес са функционално предопределени от числения израз на притежаваните права в съсобствеността и цената на делбения имот. Волята на съда не се подменя поради неточното математическо изчисление, когато грешката съставлява несъответствие между стойностния еквивалент на дела и стойностния израз на задължението за уравнението му. Поправката на допусната грешка в изчисленията не може да бъде отказана, тъй като не променя вече формирана от решаващия съд воля, в който смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 171/05.12.2013 г. по гр. д. № 2373/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 38/01.02.2012 г. по гр.д. № 343/2011г. на ВКС, І г.о. С решение № 9 от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3926/2012 г. на Добричкия районен съд е извършена съдебна делба на недвижими имоти по реда на чл. 353 ГПК при равни квоти на съделителите като в дял на съделителя И. П. К. са поставени вилна сграда, гараж и стопанска, а в дял на съделителя М. И. К. – апартамент и гараж. В мотивите на решението, първоинстанционният съд е формирал воля относно общата стойност на имуществото, предмет на делбата, възлизаща на 71 345 лева съгласно допусната и представена на 02.09.2013 г. в първоинстанционното производство съдебно-оценъчна експертиза, която не е оспорена и е приета в съдебно заседание на 12.09.2013 г. Стойността на дела на всеки един от двамата съделители е равна на ½ от общата стойност или на 35 672, 50 лева. Тъй като съделителката М. И. К. е получила имущество на стойност 46 300 лв., а съделителят И. П. К. - имущество на стойност 25 045 лв., първата е осъдена да заплати на втория съделител сумата 21 255 лв. за уравнение на дяловете. Настоящият състав констатира, че при изчисляване на сумите е допусната грешка в пресмятането, която се е пренесла в диспозитива на решението. М. И. К. е получила имущество на стойност 46 300 лв., т. е. с 10 627, 50 лв. повече от дела й, съответно с толкова е по – малка стойността на полученото от съделителя И. П. К. имущество /на стойност 25 045лв./ и именно със сумата от 10 627. 50 лева следва да бъде уравнен неговия дял, а не със сумата от 21 255 лева, както погрешно е изчислил съдът, от там е допусната и грешка при пресмятането на присъдените държавни такси, които следва да се четат по 1426.90 лв. за всеки съделител. Тъй като грешката е аритметическа, а не в правните изводи тя следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК, както правилно е постановил първоинстанционният съд. Като е отменил това решение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и искането за поправка на очевидна фактическа грешка да бъде уважено от настоящата инстанция. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователно се явява твърдението на ответника по касация – И. П. К., че първоинстанционния съд е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване общата стойност на допуснатите до делба имоти, а от там като последица и погрешно посочване стойността на дела на всеки съделител и сумата за уравнение на дяловете. Този въпрос е разрешен с влязлото в сила решение за извършване на делбата и същия не би могло да се преразглежда в производство по чл. 247 ГПК. Още повече, че видно от данните по делото сумата от 18 200 лв., за която претендира да е стойността на неговото имущество представлява само стойността на вилната сграда, а в негов дял са поставени още гараж и стопанска постройка. Независимо от изхода на спора, доколкото от страна на касаторката не е заявена претенция за разноски, такива не следва да й бъдат присъждани в нарушение на диспозитивното начало в процеса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я решение № 52 от 26.02. 2015г., постановено по в. гр.д. № 848/2014 г. на Добричкия окръжен съд, поправено с решение № 267 от 14.09.2015 г. и вместо него постановява: Д о п у с к а на основание чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9 от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3926/2012 г. на Добричкия районен съд, като в диспозитива на решението сумата за уравнение на дяловете, която е осъдена да заплати съделителката М. И. К., вместо 21 255.00 лева (двадесет и една хиляди двеста петдесет и пет лева), да се чете 10 627.50 лева /десет хиляди шестстотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, а присъдените държавни такси, които съделителите И. П. К. и М. И. К. следва да заплатят, вместо 1001.80 лева (хиляда и един лева и осемдесет стотинки) и 1852.00 лева (хиляда осемстотин петдесет и два лева), да се четат по 1426.90 лева (хиляда и четиристотин двадесет и шест лева и деветдесет стотинки), за всеки от тях. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: