4 Р Е Ш Е Н И Е № 244 С., 17,01,2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря : Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1941/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, образувано по молба на Д. И. Д. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила решение №1055 от 23.10.2014г. по гр.д.2806/14г. на Старозагорски районен съд,потвърдено с решение №176 от 15.05.2015г. по т.д. №1026/15г. на Старозагорски окръжен съд. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят Д. поддържа, че по време на развитието на настоящето производство, приключило с решението, предмет на молбата за отмяна е проведено друго производство между същите страни по идентичен спор – по вземане на молителката по друг запис на заповед, приключило с решение №69 от 09.05. 2016г. по т.д. №1185/2016г. на ВКС, с което искът бил уважен. Страната счита, че това решение на ВКС, съставлява ново доказателство, тъй като от неговото съдържание се извеждат мотиви, които не били съобразени при разглеждане на настоящето дело от първостепенния и въззивния съд, а именно, че задължението за доказване на каузалното правоотношение зависи от посочване на наличие на конкретно основание – обвързаност на менителничния ефект с конкретна сделка, докато в случая било направено общо възражение за липса на кауза по издадения запис на заповед. Страната подробно е развила съображенията си по съществото на правния спор, респективно подробно е разглеждала неправилността на изводите направени с атакуваното по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК решение. Ответникът по молбата –Е. Н. Х. от [населено място] е на становище, че молбата е неоснователна, а разгледаните факти по делото неправилно интерпретирани от молителката. Претендира разноски, чрез представен списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителят Д. не установява наличие на твърдяните от нея обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо тя да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. В разглеждания случай, обаче, такива обстоятелства и доказателства не се сочат. Страната е приложила в подкрепа на твърдението си за наличие на ново доказателство/ изрично посочено като такова/ едниствено решение на ВКС по друг спор между страните, третиращ вземане по различен менителничен ефкт. Същото решение ВКС е постановил, след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Молителят Д. е поддържала, че това решение, постановено по различен правен спор и с различен предмет, съдържа в себе си мотиви, които следва да бъдат съобразени при постановяване на решението, предмет на отмяна. При тези фактически твърдения се налага извод за липса на основание за отмяна на въззивното решение и на решението на първостепенния съд. Съдебният акт, като разрешаващ конкретен правен спор не съставлява доказателствен факт спрямо друго спорно правоотношение. Значението му за друг спор може да бъде изведен само в хипотезата / посочена и от молителя/, при която с него се разрешава преюдициален, спрямо разглежданото правоотношение спор и поради това директно рефлектира върху установяването на релевантните юридически факти, променящи изводите на съда, поради относимостта си към фактическия състав съответстващ на спорното право. Доколкото разглежданият случай не е такъв, тъй като решението на ВКС, не съдържа разрешаване на преюдициални спорни правоотношения, относими към повдигнатия и разрешен с решението, чиято отмяна се иска спор, то и същото е ирелевантно спрямо основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Освен това, така твърдяното като ново доказателство решение на ВКС няма характер и на новооткрито, а обективира нововъзникнало обстоятелство, т.е такова съставено, респ. постановено след влизане в сила на решенията, чиято отмяна се иска. Следователно и поради това, то също не може да предизвика отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.Този извод произтича от дефинитивната определеност на понятието „ нови доказателства и нови обстоятелства” – такива факти, които спрямо спорното правоотношение имат значение на доказателствен факт, от което се извежда и необходимостта същите да са осъществени към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Следователно, настъпилите след това юридически факти не могат да бъдат релевантни спрямо изводите на съда по решенията, предмет на отмяна. С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Молителят Д., чрез пълномощника си – адв.Г. е изложил подробни доводи за неправилност на решението. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 от ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение е влязло в сила. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените и установени в настоящето производство разноски в размер на 900лв. Правно необосновано е възражението на молителя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Освен, че същото изобщо не е обосновано с правно релевантни критерии за основателността му-не са изложени никакви доводи относно фактическата и правна сложност на делото, същата е заплатила сходно адвокатско възнаграждение на своят защитник, което прави искането й немотивирано и неоснователно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба на Д. И. Д. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила решение №1055 от 23.10.2014г. по гр.д.2806/14г. на Старозагорски районен съд,потвръдено с решение №176 от 15.05.2015г. по т.д. №1026/15г. на Старозагорски окръжен съд. ОСЪЖДА Д. И. Д. от [населено място], [община] да заплати на Е. Н. Х. от [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 900лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: