Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 22 юни 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Стоянова дело № 270 по описа за 2020 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимия Н. Г. Х. (едната лично подадена от него, а другата от защитника му – адв.Ю. Г.), против решение 165 от 03.12.2019 г. по внохд № 277/19 г. на Апелативния съд-Варна. Възразява се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК, като решението се оспорва в наказателната и гражданската му част. Правят се искания за частично оправдаване по възведеното обвинение, съответна корекция в гражданската част; намаляване на наказанието, алтернативно приложение на давността спрямо гражданския иск. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитата на подсъдимия. Последният редовно призован, не взема участие в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Гражданският ищец не изпраща процесуален представител. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С оспореното решение на ВАС е изменена присъдата на Окръжния съд-Шумен, постановена по нохд № 178/19 г. в частта по отношение първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС е определен общ режим на изтърпяване. В останалата част присъдата на ШОС е потвърдена, а именно по осъждането на подс.Г. за престъпление по 255, ал.3, във връзка с ал.1, т.т.2,6 и 7, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година лишаване от свобода, както и на основание чл.45 от ЗЗД – да заплати обезщетение за имуществени вреди на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 47 033,20 лева, като до пълно предявения размер гражданският иск е отхвърлен. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверката са стеснени, предвид инициативата за образуване на касационното производство и оплакванията на жалбоподателя, като вън от нея стои частта, с която е отхвърлен гражданският иск до пълно предявения му размер, за сумата над 47 033,20 лева. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК подсъдимият и защитата му възразяват срещу изводите на съда за съпричастност на първия към справката декларация за м.01.2011 г. и отчетените с нея три фактури под №№ 67,68 и 69, издадени съответно на 25,26 и 27.01.2011 г. Твърди се, че признатите от подс.Х. по реда на чл.371, т.2 от НПК, факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не позволяват коментирания извод на съда. Поради това се иска оправдаване в тази част на обвинението и съответно намаляване на обезщетението за имуществени вреди. Възражението е основателно. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Посоченото възражение е правено и пред предходните инстанции. ВАС е изложил основанията си, поради които не го е приел за основателно – л.37 от мотивите на решението. Съображенията на въззивният съд за отхвърляне на възражението, за което иде реч, са следните: прехвърлителната сделка, извършена на 14.01.2011 г. е вписана в Търговския регистър на 28.02.2011 г. от който момент новите обстоятелства, за собствеността на ЕООД, имат действие спрямо третите лица; през м.01.2011 г. пълномощията на подс.Х. са продължавали да действат и защото изводимо от показанията на св.Е. М. тъкмо подсъдимият й е предоставил посочените по-горе фактури за включването им в СД за м.01.2011 г. Тук е мястото да се посочи изрично, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК, в частност по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Първоинстанционният съд е приел, че това самопризнание на подс.Х. се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. ВАС е изпълнил задължението си за да се произнесе по правилността и законосъобразността на приложението на особените правила на НПК, по които е протекло разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, като е приел, че няма основания за критично отношение към дейността на ШОС – л.38 от мотивите на решението. Безспорно е, че прехвърлителната сделка от 14.01.2011 г. има действие спрямо третите лица едва от вписването й в Търговския регистър. Игнорирани са обаче отношенията на подсъдимия с прехвърлителя и приобрателя по същата сделка, отношения, които са различни от тези спрямо третите лица. ВАС е застъпил, че през м.01.2011 г. пълномощията на подс.Х., продоставени му от А. са продължили да действат, като не става ясно поради какви причини е достигнал до този извод. Иначе казано, направено е твърдение от съда, което не е защитено по надлежния начин. Това несъмнено препятства възможността ВКС да разбере на какви доказателства се основава коментирания извод на съда. Нещо повече, в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и в мотивите на съдилищата (чл.373, ал.3 от НПК), е прието, че подсъдимият „е бил упълномощен от А. М. А. с пълномощно, нотариално заверено с рег.№ 6168 от 25.05.2010 г. на нотариус К. М. да извършва всякакви фактически и правни действия от името на дружеството при осъществяване на представителството му пред органите на НАП и др.учреждения (подробно изброени в пълномощното), да декларира от името на дружеството всякакви обстоятелства, касаещи данъчните и осигурителните задължения на същото и т.н.“. При запознаване с материалите по делото настоящият състав на ВКС не установи в кориците му да се намира това пълномощно, поради което и не можа да установи неговото пълно съдържание, необходимо за преценка не само на клаузите относно предоставената власт, но и на всички други, в това число и за срока му на действие. Нито прокурорът, нито съдилищата, са се ангажирали да посочат местонахождението на писмения документ, така, както правилно са сторили спрямо редица други. Дори да се приеме, че подсъдимият е могъл да действа по силата на същото пълномощно, въззивният съд е следвало да вземе отношение по това, дали той е имал фактическа възможност да предостави спорните фактури на М. за включването им в СД за м.01.2011 г. Прехвърлителната сделка от 14.01.2011 г. (т.2,л.46 от ДП) е придружена с приемо-предавателен протокол от същата дата, между същите лица, удостоверяващ, че продавача предава на купувача всички първични счетоводни документи и регистри на ЕООД – фактури доставки и фактури продажби, фирмен печат и др. (т.2,л.47). Все в тази посока, свързано с показанията на св.Р. И., е установено, че предадените от него фактури са били оформени само с неговия подпис от името на „Д. 63“ ЕООД. Кой е запълнил същинското съдържание на инкриминираните фактури, по делото не е установено. Що се отнася до включването им в СД за м.01.2011 г., в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено кой е сторил това и кой е подал тази декларация. На л.10 от обстоятелствената част на обвинителния акт е застъпено, че Е. М. е подавала по електронен път в НАП данъчните декларации за отделните инкриминирани данъчни периоди през 2010 г. Необходимо е да се посочи, че правилата на глава 27 от НПК задължават съдилищата да се позовават на самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Св.Е. М. не е разпитвана на досъдебното производство въобще. За първи и единствен път е разпитана от ШОС по нохд № 134/14 г. (т.2,л.385), като след връщането на делото на прокурора (по начин, който ВКС оставя без коментар), същата свидетелка не е разпитана в хода на доразследването, извършено в рамките на досъдебното производство – виж материалите, съдържащи се в т.9 и 10. Иначе казано, ВАС, а преди това и ШОС, не са имали процесуална възможност да се позовават на показанията й. Друг е въпросът, че в показанията й не се съдържат разяснения от вида на коментираните от ВАС. Данни в обсъжданата посока се съдържат в СД с Вх.№ 27001034490 от 11.02.2011 г. за данъчен период м.01.2011 г. и протокола за приемането й, приложени в том от досъдебното производство, обозначен като съдържащ пл.папки и 181102017/11 – 2 тома, последно посоченото всъщност ревизионен акт. Тези данни обаче са останали вън от погледа на решаващия съд. На последно място ВКС намира за нужно да се спре на това, че при преценка на възражението срещу гражданската част на оспореното решение, няма основания за пренебрегване на молбата, подадена от представителя на Министъра на финансите от 03.06.2014 г., депозирана пред съда по нохд № 134/14 г. (т.1, л.49-51). При констатираното касационно основание, възраженията по правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието и срещу гражданската част на съдебния акт, се оставят без коментар от ВКС. Те обаче трябва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.1 и 3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 165 от 03.12.2019 г., постановено по внохд № 277/19 г. на Апелативния съд-Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: