Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр.София, 04 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя САША РАДАНОВА наказателно дело под № 865/2012 ГОДИНА Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. А. Ч. против решение № 96 от 23.ІІІ.2012 год. по внохд № 170/2012 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата,изготвена от защитника на подсъдимия,се възразява срещу справедливостта на наложеното на Ч. общо наказание лишаване от свобода с искане то да се намали и отложи от изтърпяване. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата устно и в писмено становище. Заключението на прокурора е за оставяне на обжалваното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 282 от 28.ХІ.2011 год. по нохд № 467/2011 год. на Благоевградския окръжен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Ц. А. Ч. е признат за виновен в това,че през месеците септември, октомври и ноември 2008 год. е присвоил 51 970.72 лв. от връчените му в длъжностното му качество на началник на пощенската станция в с.Кочан,Благоевградска област,пари на ТП „Български пощи”-Благоевград,което присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай,за което и на основание чл. 203 във вр. с чл. 26,ал.1,чл. 2,ал.2 и чл. 55,ал.1,т.1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода.За същият срок е лишен и от правата по чл. 37,ал.1,т. 6 и 7 НК-да заема държавни или обществени длъжности,както и такива на материално отговорно лице.Ч. е признат за виновен и в това,че за времето от 10.VІ.2005 год. до 16.Х.2008 год. в същото село и в същото длъжностно качество е получил без правно основание,посредством използването на неистински документи и с намерение за присвояване на 139 743.76 лв.,принадлежащи на жители от с. Кочан,като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай на такова престъпление,за което и на основание чл. 212,ал.5 във вр. с чл. 26,ал.1,чл. 2,ал.2 и чл. 55,ал.1,т.1 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода.За това престъпление Ч. е лишен от правата по чл. 37,ал.1,т.6 и 7 НК-да заема държавни или обществени длъжности и такива на материално отговорно лице-за срок от 3 години.На основание чл. 23,ал.1 НК на подсъдимия е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода,които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип с прибавяне към лишаването от свобода и лишаването от правата по чл. 37,ал.1,т. 6 и 7 НК. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена като е отменено лишаването на подсъдимия от правата по чл. 37,ал.1,т. 6 и 7 НК за документната измама,а за присвояването е лишен от правото да заема длъжност на материално отговорно лице само в държавната администрация. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд също е бил сезиран с оплакване за явна несправедливост на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказания-в тази жалба се е твърдяло,че първоинстанционната присъда е и необоснована,но необосноваността изобщо не е била предмет на пледоарията от защитника на подсъдимия.Стегнато,но с отчитане на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на всяко наказание,апелативният съд справедливо е наблегнал върху значимостта на тези от тях,които отегчават отговорността на подсъдимия и налагат дори по-строго от проявеното към него отношение.Изтъкнатото в касационната жалба съображение,че подсъдимият е бил „притискан под страх за живота си и...на близките си...да извърши...деянията”,не може да бъде оценено като такова,подкрепящо искането за по-ниски наказания и-дори-за прилагане на условното осъждане.След като Ч. сам се е поставил в положението да натрупа парични дългове от участието си в незаконна хазартна дейност,той не може да се позовава на неблагоприятните за него и/или за близките му последици от това противоправно поведение.Санкционирането на подсъдимия с наказания,далеч под минимума от 10 години за всяко от престъпленията,които е извършил,е повече от снизходително,за да допуска каквато и да било корекция в целяната с жалбата насока. Имайки предвид казаното и чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. P E Ш И : Оставя в сила решение № 96 от 23.ІІІ.2012 год. по внохд № 170/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: