Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 14 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Я. Г. изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 905 по описа за 2012 година. Постъпило е искане от осъдения О. О. А. за възобновяване на внохд № 352/12 г. на Окръжния съд – гр. Варна, с което се заявява наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или изменение на въззивното решение, в частта относно наказанието. Пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява, а защитата му – адвокат К. Д., поддържа подаденото искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 6644/11 г. Районният съд – гр. Варна, за деяние, извършено на 19.06.2011 г., осъдил подс.А. на основание чл.343б, ал.1 и чл.54 НК на 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване при условията на чл.61, т.2 ЗИНЗС. С решение № 98 от 11.04.2012 г., постановено по внохд № 352/12 г., (образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия), ВОС изменил посочената присъда на ВРС, като на основание чл.343г НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и приспаднал при изпълнение на това наказание, времето, през което, за същото деяние, А. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права, считано от 20.06.2011 г. В останалата част присъдата на ВРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. 1.На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК осъденият възразява срещу изводите на съда по същество по фактите, като претендира да са допуснати нарушения на Наредба № 30/2011 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (наричана по-надолу Наредбата), както и, че обвинителният акт не е изготвен съобразно изискванията на чл.246 НПК, тъй като не са индивидуализирани достатъчно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. Със същите недостатъци, според защитата на осъдения, се характеризира и постановлението за привличане в качеството на обвиняем. Обвинителният акт не ограничава процесуалните права на осъдения, изготвен е в съответствие с изискванията на чл.246, ал.2 НПК и не злепоставя определянето на рамките на наказателния процес, по начина, указан в Тълкувателно решение № 2/02 г. на ОСНК на ВКС. По идентичен начин стоят нещата и с постановлението, на което е поставен акцент в искането за възобновяване. Данните по делото не дават основание да се приеме, че при изследване на кръвта на осъдения, са допуснати нарушения на правилата по Наредбата относно - „процедурата по изземване и съхранение на пробите кръв... количеството на взетата кръв, наличие на контролна проба, кога е извършено освидетелстването”, като се претендира отказът на А. да подпише талона за медицинско изследване да се приравни на отказ от негова страна да даде доброволно кръв за изследване, по реда на цитираната Наредба. В голямата си част, аналогичните възражения, поставени на вниманието на предходните инстанции, са получили отговор от решаващия съд, съответен на данните по делото, закона и практиката по приложението му, който изцяло се възприема от настоящата инстанция и поради това не е необходимо преповтарянето му. Очевидно е, че приложеният по делото талон за медицинско изследване (л.6 от досъдебното произвоство), не е подписан от молителя, както и от свидетел, необходим, съгласно изискванията на чл.6 от Наредбата. Наред с това, безспорно е установено, че А. доброволно е оказал съдействие на лекаря, който е извършил освидетелстването по чл.10 от Наредбата и не е възразил срещу вземането на кръвна проба. В тази насока правилно са оценени показанията на св.М., ведно с протокола за медицинско изследване, в който не е отразен, по реда на чл.11, ал.4 от Наредбата, отказ от страна на водача да бъде изследван. 2. В рамките на фактите, приети за установени от ВОС, законът правилно е приложен. Като е установил наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е имал основание да ангажира отговорността на молителя. Сезирана със съответен протест, въззивната инстанция е отстранила допуснатото от първостепенния съд нарушение на закона, свързано с чл.343г НК. 3. Възражението за явна несправедливост на наказанието се прави във връзка с неприложението на института на условното осъждане – „считам, че налагането ми на ефективно наказание лишаване от свобода е явно несправедливо”. ВКС не намери по вид и размер наложените наказания – лишаване от свобода и от право да управлява моторно превозно средство, да са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. По делото липсват данни да е налице която и да било от хипотезите на института на смекчената наказателна отговорност, поради което последната правилно е индивидуализирана в рамките на предвиденото от закона. Отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е възможно поради отсъствието на една от формалните пречки за това, а именно – деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, каквито положителни данни са налице за молителя, видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост (л.26 от досъдебното производство). При тези съображения, като не установи наличието на основания за възобновяване на наказателното производство, ВКС, първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. О. А. за възобновяване на внохд № 352/12 г. на Окръжния съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: