1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 536/28.06.2022 г. Върховен касационен съд на Република България Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2392 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 10247/16.03.2021 г. по гр.д. № 4269/2019 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 2344/01.04.2019 г., поправено с решение № 4491/19.06.2019 г. и потвърждавайки решение № 4492/19.06.2019 г. по гр.д. № 8057/2017 г. на Софийски градски съд, е осъдил „Интръст“ ЕАД и „Телеграф медиа“ ЕООД да заплатят солидарно на С. Г. Д. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на клевети и обиди в публикации в електронното издание „Агенция Монитор“ (на 22.04.2017 г. и на 09.05.2017 г.) и във вестниците „Телеграф“ (на 20.04.2017 г, на 21.04.2017 г., на 24.04.2017 г., 25.04.2017 г. и на 03.05.2017 г.) и „Монитор (на 20.04.2017 г., на 21.04.2017 г., на 24.04.2017 г., на 24.04.2017 г. и на 25.04.2017 г.), ведно със законната лихва от 23.06.2017 г., а исковете са отхвърлени до размера на сумата 20 000 лв., до който са били уважени с първоинстанционното решение.
Решението се обжалва от С. Г. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност в установителната част по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички конкретни, обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението и конкретно, може ли да се приеме, че чл. 52 ЗЗД е приложен правилно, когато съдът се е произнесъл само по част от обстоятелствата в исковата молба за изнесените в публикации обидни, клеветнически и опозоряващи твърдения? и 2. Когато по иск за ангажиране на деликтна по характера си отговорност противоправността е изразена в разпространени обидни, клеветнически и опозоряващи твърдения в публикации, длъжен ли е въззивният съд да отчете онези доказани по делото обстоятелства, които обективно го задължават да определи по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди - арогантността, многобройността, моногопластовостта, целенасочеността, сочещи на умисъл и засягащи в максимална степен доброто име на увредения? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с ППлВС № 4/1968 г. и с множество решения на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено нарушение по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, причина за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът „Телеграф медиа“ ЕООД – в ликвидация обжалва решението с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятната му недопустимост в осъдителната за него част.
Двамата ответници „Телеграф медиа“ ЕООД и „Инвестмънт“ АД обжалват осъдителната част от решението с искане касационният контрол да се допусне за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички оплаквания във въззивната жалба и по-конкретно: 1) за значението на други публикации, с които по същото време е изнесена подобна информация за увреденото лице, но от различни издатели от ответника по иска по чл. 49 ЗЗД; 2) за липсата на източник на солидарност; 3) за безкритичното обсъждане на свидетелски показания и 4) за игнориране на обстоятелства, установими от заключението на съдебно-психологическата експертиза, които предполагат по-нисък размер от определеното обезщетение. Касаторите-ответници считат, че въпросът е обуславящ, а въззивният съд го е решил противоположно на изходната позиция, възприета в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, вменяваща в задължение на въззивния съд да реши спора по същество, обсъждайки мотивирано в своето решение всички оплаквания в жалбата. Касаторите-ответници се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплакват, че въззивният съд съществено е нарушил чл. 269, изр. 2 ГПК, а това е причината неправилно да приложи чл. 49, чл. 52 и чл. 121 ЗЗД. Претендират разноски.
По делото няма отговори на касационните жалби.
Настоящият състав ги намира с допустим предмет – решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.; при надлежна процесуална легитимация – всеки касатор обжалва производно на правния си интерес; спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а не са налице основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Съображения:
Касаторът „Телеграф медиа“ ЕООД - в ликвидация (новата фирма на „Телеграф“ ЕООД, правоприемник на „Монитор“ ЕООД) извежда основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с доводи, че: 1) основното първоинстанционно решение е срещу несъществуващи ответници – „Монитор“ ЕООД и „Телеграф“ ЕООД, въпреки че в последното открито съдебно заседание е констатирано вливането на първото дружество във второто и вписаната на нова фирма на второто – „Телеграф медиа“ ЕООД; 2) първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, въпреки че порокът на основното решение – постановяването му срещу ответниците „Монитор“ ЕООД и „Телеграф“ ЕООД, а не срещу надлежния ответник „Телеграф медиа“ ЕООД – не се поправя по реда на чл. 247 ГПК и 3) вместо да обезсили недопустимото първоинстанционно решение, въззивният съд го изменя, разглеждайки по същество и уважавайки частично иск срещу „Телеграф медиа“ ЕООД.
Настоящият състав приема, че тези доводи обосновават оплакване за неправилност, не за недопустимост на въззивното решение. Те обективно се свързват с касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК - допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в това, че въззивният съд е решил делото по същество, вместо да обезсили недопустимото първоинстанционно решение и да върне делото за произнасяне по иска срещу надлежния ответник „Телеграф медиа“ ЕООД, т.е. че въззивният съд е упражнил правомощие по чл. 271, ал. 1 ГПК, вместо да изпълни задължението си по чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК. По действително заявеното касационно основание обаче – по чл. 281, т. 3, пр. 2, а не по чл. 281, т. 2 ГПК - няма повдигнат процесуалноправен въпрос. При извършената служебна проверка също не се констатира вероятност решението да е недопустимо, включително защото касаторът „Телеграф медиа“ ЕООД, който е надлежен по исковете по чл. 49 ЗЗД, свързани с публикациите във вестник „Монитор“ и „Телеграф“, е обжалвал първоинстанционното решение с обезпечено участие във въззивното производство, т.е. по тази част от изложението към касационната жалба са изключени основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В следващото изложение повдигнатите въпроси, с които е обосновано искането за допускане на касационния контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, ще бъдат обсъдени в поредност, съответна на правната логика.
Повдигнатият от касатора-ищец процесуалноправен въпрос (№ 1) е свързан с основанието на иска и рефлектира върху размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът го обвързва с оплакване, че въззивният съд не е обсъдил част от твърденията в исковата молба – в статията на електронното издание „Агенция Монитор“, публикувана на 09.05.2017 г. под заглавие „Грантаджии с тоги пак бунят пуч в Темида“, а именно: “Оказа се обаче че газовият барон всъщност сам е търсил среща с обвинител № 1, за да се пробва да му окаже натиск по течащите енергийни разследвания“. Според касатора-ищец и те са клеветнически (ангажират гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника „Телеграф медиа“ ЕООД, правоприемник на собственика на изданието (на първоначалния ответник „Монитор“ ЕООД)), и предполагат по-висок размер от обезщетението, определено в решението.
Настоящата инстанция намира, че въпросът не е обуславящ. Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос, повдигнат във въззивната жалба от ответниците, е дали изнесеното в публикациите касае оценъчни съждения или до твърдения за факти. Възпроизвел е подхода на първата инстанция да обобщи, а не да цитира буквално, информацията в публикациите за ищеца. За да обоснове, респ. да изключи извода за противоправност, се е базирал на това, че на оценка за истинност подлежат твърденията, но не оценъчните съждения в публикациите. Релевантни за основанието на предявените искове чл. 49 ЗЗД са неистинските твърдения, които са обидни и позорни за ищеца, но и изразените оценки и мнения, които не са изградени върху подкрепяща ги в достатъчна степен база. Предприетият подход е базиран на установената практика на ВКС, цитирана в обжалваното решение. Той на налага буквални цитати от публикациите, но предполага обобщенията да съответстват на конкретните твърдения в исковата молба и на събраните доказателства, особено според отчетеното от въззивния съд, че публикациите за ищеца, които ангажират гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците, са многобройни – в единадесет статии в периода 20.04.2017 г. – 09.05.2017 г. Подходът на въззивния съд е точно такъв, а по първия повдигнат от ищеца въпрос са изключени общата, но и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Първият повдигнат от касаторите-ответници процесуалноправен въпрос е свързан с това, че въззивният съд е бил длъжен, но не е разгледал оплакването във въззивната им жалба, че в приблизително същия период статии с негативни факти и оценки за ищеца са били публикувани и в други издания, собственост на трети лица. В решението обаче оплакването е разгледано и отхвърлено с мотиви, че публикуването на подобни обстоятелства в други медии, не свидетелства за истинността на обидните и клеветнически твърдения, публикувани в изданията на ответниците, нито наличието на основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност и на трети за процеса лица (на издателите на тези медии) изключва отговорността на ответниците по чл. 49 ЗЗД. Следователно повдигнатият въпрос обуславя решението, но въззивният съд го е решил в съответствие с ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. По него е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
В своето решение въззивният съд е приел че споделя установената практика на ВКС, според която когато повече издатели са публикували по едно и също време или в близък интервал от време идентични по съдържание публикации с обидни или клеветнически твърдения, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Вторият процесуално-правен въпрос касаторите-ответници обвързват с период, различен от този, за който исковете са уважени – 06.01.2016 г. – 09.05.2017 г. Въззивният съд е приел, че гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците следва да се ангажира поради клеветническите, опозоряващи и обидни публикации в издаваните от тях медии в периода 20.04.2017 г. – 09.05.2017 г. Следователно по втория въпрос е изключена и общата, но и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, включително защото във възприетия в решението смисъл установената практика на ВКС е точно такава и настоящият състав я споделя.
В решението въззивният съд е обсъдил подробно и мотивирано гласните доказателства, събрани чрез разпит на допуснатите свидетели и чрез заключението на експертизата, обосновавайки логични изводи защо ги кредитира, респ. основава изводите си на заключението за установеното негативно въздействие на публикациите върху психо-емоционалното състояние и здравословно състояние на ищеца. Така третият, а и четвъртият от повдигнатите от касаторите-ответници процесуалноправни въпроси се свеждат до касационно оплакване, изразяващо несъгласие с начина, по който въззивният съд е обсъдил събраните доказателства за обстоятелствата, които имат значение за размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. В настоящата фаза обаче Върховният касационен съд няма правомощие да се произнася по касационните оплаквания. Тя е по селекция на касационните жалби (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС), а по тези два въпроса е изключена всяка предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Сходни са и съображенията за това, че тези предпоставки са изключени и по повдигнатия от ищеца материалноправен въпрос. При определеното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е отчел „арогантността, многобройността, моногопластовостта, целенасочеността, сочещи на умисъл и засягащи в максимална степен доброто име на увредения“, окачествявайки публикациите като предприета от издателите-ответници кампания срещу доброто име на ищеца. Следователно и материалноправният въпрос се свежда до касационно оплакване за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД и изразено несъгласие с размера на определеното обезщетение.
Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не налага обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, но предполага касаторът да обоснове в какво точно е изразена очевидната неправилност на решението. Общото позоваване на акт на Върховния касационен съд в изясняване на това основание чрез метода на изключването (в случая, определение № 465/15.10.2019 г. по т.д. № 120/2019 г. ВКС, I-во ТО), обективно изключва възможността ответникът по касационната жалба да упражни правото си на защита по заявеното основание. Съгласно чл. 122, ал. 1 КРБ това право съществува във всички стадии на процеса, т.е. следва да е обезпечено и във фазата по селектиране на касационната жалба. Изложеното е достатъчно, за да изключи възможността за допускане на касационния контрол и при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на което касаторите-ответници са се позовали.
При този изход на делото в тежест на страните остават разноските пред настоящата инстанция, така както са извършени.
При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 10247/16.03.2021 г. по гр.д. № 4269/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |