Р Е Ш Е Н И Е
№ 60091
[населено място], 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1466 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Б. срещу решение № 1908/24.07.2019 г. по в. гр. д. № 2115/2018 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 2682/04.12.2019 г., в частта му, с която е отменено решение на Софийски градски съд № 244/11.01.2018 г. по гр. д. № 1809/2017 г. за осъждане на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на касатора на основание чл. 282, ал. 5 от Кодекса за застраховане /отм./ обезщетение от 50 000 лв.
Жалбоподателят атакува въззивното решение като сочи касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради необсъждане на всички, събрани по делото доказателства и установени факти.
Формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното въззивно решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размерите, определени от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.
Отделно от касационната жалба е подадена и жалба вх. № 1 005/20.01.2020 г., която следва да се възприеме като частна жалба срещу коригираните по реда на чл. 248 ГПК разноски в решение № 2682/04.12.2019 г. по в. гр. д. № 2115/2018 г. на Апелативен съд София.
От ответника по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.
С определение № 212/29.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК само по отношение жалбата на И. П. Б..
На 29.04.2021 г. е подадена молба вх. № 3793, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ претендира изменение на определение № 212/29.03.2021 г. в частта за разноските. С молбата е направено изявление, че по делото е налична фактура № 5078/19.02.2020 г., която удостоверява уговорено в полза на адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ възнаграждение в размер на 3 720 лв.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложеното в касационната жалба и отговора на касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявените от С. А. Б., И. П. Б. и А. П. Б., действащ лично и със съгласие на своята майка и законен представител С. А. Б., срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове по чл. 282, ал. 5 от КЗ /отм./ са основателни до размер съответно на 120 000 лв., 100 000 лв. и 150 000 лв. с приспадане на извършеното от ответника плащане в размер на 90 000 лв. по отношение на ищцата С. Б. и по 100 000 лв. по отношение на другите двама ищци. Обезщетенията са определени за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща П. И. Б.. При оспорени от ответника размери на присъдените от Софийски градски съд обезщетения от въззивната инстанция е формиран извод за намаляване на обезщетенията и изцяло отхвърляне на иска, предявен от И. Б.. За да достигне до този извод, съдебният състав е взел предвид икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, възрастта на И. Б., при възприета от мотивите на първоинстанционното решение възраст към датата на ПТП /29 г./, както и завършеното психо - физическо развитие на този ищец, при което липсата на родител не е фатална и не води до увреждане на личността. Този извод на съда е в пряко и установимо от пръв поглед противоречие с посочената в диспозитива на решението възраст на ищеца, който към датата на ПТП е бил не на 29 години, а на 19. Решението на въззивния съд се явява очевидно неправилно, поради обстоятелството, че в мотивите му механично е пренесена от мотивите на първоинстанционното решение възрастта на касатора към датата на ПТП, а именно 29 години. Налице е очевидно нарушение на формалната логика, водещи до необоснованост на въззивното решение в частта по предявения от касатора И. Б. иск по чл. 282, ал. 5 КЗ /отм./. Въззивният съд е изградил решаващите си мотиви относно размера на дължимото обезщетение, изхождайки от несъществуващ по делото факт. Преценката за размера на обезщетението ще следва да бъде коригирана като се прецени, че, макар пълнолетен към датата, на която е изгубил баща си, И. Б. е бил все още твърде млад и неукрепнал емоционално. Нуждаел се е от стабилна морална и финансова подкрепа след завършване на училище и на старта на своя самостоятелен живот. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на В. Б., се установява, че между баща и син е имало много силна връзка и И. е разчитал много на бащината преценка за различни аспекти на живота. Все още не е бил отделен от семейството и е споделял всички емоции заедно с останалите му членове. Поради тези обстоятелства настоящият състав счита, че обезщетението на касатора следва да бъде определено в размер на 120 000 лв. и в атакуваната част решението следва да бъде преценено като частично неправилно и отменено. Тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия или преповтаряне на вече извършени, на основание чл. 293, ал. 3, вр. с ал. 1 ГПК настоящата инстанция дължи произнасяне по същество. При изложените мотиви съдът приема, че, с оглед определения размер на обезщетението от 120 000 лв. и след приспадане на платените от ответника 100 000 лв., следва да бъдат доприсъдени 20 000 лв. в полза на И. Б.. Решението на Апелативен съд София следва да бъде частично отменено.
При изхода на спора по настоящото дело и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски следва да бъдат присъдени на касатора И. Б. в размер на 800 лв. за настоящата инстанция съразмерно с уважената част от жалбата, както и толкова за въззивното производство. За първоинстанционното производство се дължат разноски в размер на 553 лв. Или общият размер на разноските е 2 153 лв.
И. Б. следва да заплати на ответника по касация разноски в размер на 5 972, 40 лв. за първа инстанция, в размер на 1 430 лв. за въззивната инстанция и в същия размер за настоящата инстанция при основателно възражение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Общо разноските са в размер на 8 832, 40 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 200 лв. за касационното и първоинстанционно производства.
По частната жалба с вх. № 1 005/20.01.2020 г. срещу решение № 2682/04.12.2019 г. в частта за разноските, имащо характер на определение :
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и настоящият състав дължи цялостна проверка за законосъобразност на атакувания съдебен акт.
С обжалваното решение въззивната инстанция се е произнесла и по молба вх. № 16 141/27.08.2019 г., депозирана от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с която е заявено искане по чл. 248 ГПК и доприсъждане на разноски. Установява се от материалите по делото, че в рамките на въззивното производство жалбоподателят Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е сторило разноски в общ размер на 13 320 лв., от които държавна такса в размер на 4 200 лв. и 9 120 лв. възнаграждение за адвокатска защита. В открито съдебно заседание на 17.04.2019 г. процесуалният представител на въззиваемите Б. е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Това възражение не е било обсъдено от състава на Апелативен съд София. С оглед регламентираното в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при обжалваем интерес от 210 000 лв. минималният размер на възнаграждението общо за защита срещу трите иска следва да е 7 890 лв. /2 330 лв. по повод иска на С. Б., 2 030 лв. – на И. Б. и 3 530 лв. – на А. Б./, т. е. сторените разноски са в размер на 12 090 лв. При изхода на спора пред въззивния съд на Сдружението се дължат разноски в размер на 7 484, 29 лв., от които с постановените решения № 1908/26.07.2019 г. и № 2682/04.12.2019 г. са присъдени в общ размер на 5 942 лв. без да е посочено извършването на прихващане с дължимите на въззиваемите разноски, описани в молба от 17.04.2019 г. Следователно, частната жалба се явява неоснователна при отчитане на принципа, залегнал в чл. 271, ал. 1, предл. II ГПК, приложим и в производството по частни жалби, с оглед препратката на чл. 278, ал. 4 ГПК. Доколкото частното производство касае произнасяне по въпроса за разноските във въззивното производство, на ответника по частната жалба такива не следва да се присъждат от настоящия състав. В този смисъл е и консолидираната практиката на ВКС.
По молбата с правно основание чл. 248 ГПК вх. № 3 793/29.04.2021 г. :
Подадена е от легитимирана страна в указания от чл. 248, ал. 1 ГПК срок и при представен списък за разноски, поради което следва да бъде преценена като допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, тъй като към датата, на която е подадена, е преклудирана възможността тепърва да се представят доказателства за сторени разноски в настоящото производство. При служебна проверка настоящият състав на съда установи, че нито в системата за управление на дела на Апелативен съд София, нито в тази на ВКС се съдържа отбелязване за постъпили с отговор вх. № 70 529/10.07.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК с вх. № 6 008/14.05.2020 г. копия на фактури №№ 5079 и 5078 от 19.02.2020 г. От друга страна, т. д. № 1466/2020 г. е надлежно странирано и няма основания да се счита, че тези фактури са били представени към датата на образуването му.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1908/24.07.2019 г. по в. гр. д. № 2115/2018 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 2682/04.12.2019 г., в частта му, с която, след отмяна решение на Софийски градски съд № 244/11.01.2018 г. по гр. д. № 1809/2017 г., е отхвърлен предявеният от И. П. Б. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл. 282, ал. 5 от Кодекса за застраховане /отм./ за заплащане на сума в размер 20 000 лв., както и изцяло в частта за разноските, обусловени от предявения иск, вместо което постановява
ОСЪЖДА на основание чл. 282, ал. 5 от Кодекса за застраховане /отм./ Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК], да заплати на И. П. Б., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 21.12.2016 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П. И. Б..
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1908/24.07.2019 г. по в. гр. д. № 2115/2018 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 2682/04.12.2019 г., в частта му, с която, след отмяна решение на Софийски градски съд № 244/11.01.2018 г. по гр. д. № 1809/2017 г., е отхвърлен предявеният от И. П. Б. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл. 282, ал. 5 от Кодекса за застраховане /отм./ за заплащане на сума в размер над 20 000 лв. до 50 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК], да заплати на И. П. Б., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 2 153 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. П. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 8 832, 40 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 200 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2682/04.12.2019 г. по в. гр. д. № 2115/2018 г. в частта му за присъдените разноски в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3 793/29.04.2021 г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.