Р Е Ш Е Н И Е № 294 София, 19.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 962 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. В. В., изготвена от неговия защитник адвокат Ю. Г., против решение № 203 от 19.07.2017 г., по в.н.о.х.д. № 156/ 2017 г., по описа на Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ състав с алтернативни искания за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане, или намаляване на наказанието и на изпитателния срок по чл. 66 от НК. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е изведено с твърдението, че пострадалата е предизвикала катастрофата, като е навлязла в кръстовище при забранителен светлинен сигнал; превишаването на скоростта за населено място от подсъдимия ангажирало само неговата административно-наказателна отговорност; не е доказана по делото причинно-следствената връзка между уврежданията и настъпилата смърт на пострадалата; както и че не е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, която е наложителна в конкретния случай. За процесуално нарушение се поддържа неоснователния отказ на въззивния съд да уважи направените доказателствени искания за нова съдебно-медицинска експертиза. Наложеното наказание касаторът оценява за явно несправедливо, заради сериозното съпричиняване на резултата от пострадалата и наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, посочени в жалбата, които налагат индивидуализация при условията на чл. 55 от НК и намаляване на сроковете на двете санкции, и на изпитателния срок. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ж. В. В. и неговият защитник адвокат Ж. Ж. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и в писменото допълнение, представено по делото. Частният обвинител Н. Д. С. не взема становище. Нейният повереник адвокат М. Г. оспорва касационната жалба с доводи, че твърдените от касатора основания за отмяна или изменение на въззивния акт не са проявени по делото и пледира за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Частният обвинител И. Д. С. и неговият повереник адвокат П. Б. не вземат становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява позиция за неоснователност на подадената жалба, тъй като не са допуснати сочените в нея касационни основания. Причиненото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие е виновно извършено при нарушение на забраната за пределна скорост на движение в населено място. Деянието не е малозначително, поради което законосъборазно не е приложен институтът по чл. 9, ал. 2 от НК. Счита, че отказът на съдилищата да назначат поисканата експертиза не е накърнила процесуалните права на подсъдимия. Делото не разкрива многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, които да налагат определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК, което оценява за справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 203 от 19.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 156/ 2017 г. Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ състав потвърдил изцяло присъда № 6 от 31.01.2017 г. по н.о.х.д. № 1287/ 2016 г., по описа на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият Ж. В. В. бил признат за виновен в това, че на 23.07.2014 г. в [населено място], при управление на лек автомобил „А.“ с peгистрационен [рег.номер на МПС] , нарушил правилото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Н. П., настъпила на 04.04.2015 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от четири години, а така също наложил и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, на основание чл. 343г от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия В. е неоснователна. Твърдените от касатора нарушения на материалния и на процесуалния закони не са проявени по делото. Същите вече са били предмет на обстойна и задълбочена въззивна проверка и повторно се предявяват пред касационната инстанция. 1. Правилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъд. В. за осъщественото от него пътнотранспортно произшествие. Деянието е виновно извършено, защото като водач на моторно превозно средство умишлено е нарушил забраната на чл. 21 от ЗДвП и е навлязъл в пътното кръстовище със скорост от 127,97 км/ч, макар и при разрешен сигнал на светофарната уредба. Поведението на другия водач Т. Н. П. е отчетено от съдилищата като факт със сериозен принос за съпричиняване на катастрофата и за настъпване на общественоопасния резултат. Пострадалата е навлязла на забранен сигнал в кръстовището и е предприела маневра, с която отнела предимството на подсъдимия. Неправилно в касационната жалба и в писменото допълнение към нея се поддържа, че нарушението на чл. 21 от ЗДвП влече само административно-наказателна отговорност за подсъдимия Ж. В.. Само правомерното и изцяло съобразено с пътните правила поведение на подсъдимия като участник в произшествието може да изключи неговата вина, а липсата на съставомерни престъпни последици – до административно-наказателна отговорност. С основание съдилищата са мотивирали изводите си, подкрепени с експертни познания и изчисления, че при движение с позволена скорост в населеното място подсъд. В. е могъл да спре преди мястото на удара, съобразно конкретно създадената от пострадалата опасност на пътя и да предотврати реално настъпилите общественоопасни последици. Затова и правилно касаторът е признат за виновен в извършеното от него общоопасно престъпление против транспорта. В касационната жалба и в допълнението към нея поведението на виновния водач е изцяло омаловажено, а негативните предпоставки в действията и здравето на възрастната пострадала ненужно са преувеличени. Останалите наведени от процесуалните представители доводи, свързани със здравословното състояние на починалата, нямат отношение към субективното психично отношение на виновния деец спрямо собственото му общественоопасно поведение и престъпния резултат, който е могъл и е бил длъжен да предвиди. 2. Без основание касаторът сочи довод за недоказана по делото причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилата осем месеца по-късно смърт на пострадалата П.. Възражението е намерило убедителен отговор във въззивното решение, а така също и в мотивите на първоинстанционния съд. Апелативната инстанция грижливо обсъдила защитното твърдение, съпоставяйки го с изводите от медицинските и комплексните автотехнически и медицински експертизи, приети по делото. Вещите лица-медици научно обосновали пряката причинно-следствена връзка между телесните увреждания и смъртта на пострадалата. При катастрофата са причинени счупване на 10-ти гръден прешлен, довел до осакатяване на долните крайници на постр. П., контузия и притискане на гръбначния мозък. В резултат на това пострадалата продължително залежала и развила двустранна, огнищна, хипостатична пневмония, довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност – непосредствена причина за леталния изход. В генезиса участвали още хронични възпалителни промени в белите дробове, хронични заболявания на сърцето, черния дроб и бъбреците, както и общото изтощение и кахексия със силно занижаване на защитните сили на организма. Неправилно жалбоподателят поддържа, че причинната връзка била прекъсната. Прави още и внушение, че бронхитпневмонията може да се дължи на чуждо противозаконно поведение, насочвайки вниманието към служителите от хосписа. Доводът е несъстоятелен. Пренебрегва се фактът, че пострадалата не е оздравяла след пътнотранспортното произшествие, и въпреки проведеното лечение в болницата и оказани грижи в хосписа нейното здравословно състояние не се подобрило. Отсъстват категорични данни по делото, които да обосноват и друга версия за смъртта, освен доказаната като единствено възможна и защитена с убедителни експертни заключения. С виновното си и противоправно поведение подсъдимият е поставил началото на един непрекъснат биологичен процес, завършил с леталния изход на пострадала П., в който оказаното ѝ медицинско лечение не поражда непосредствената причина за смъртта. Освен това лечението не опосредява причинно-следствената връзка при настъпилия неблагоприятен резултат – до края на живота си пострадалата не се е изправила да ходи и да се грижи за себе си. 3. Неоснователно се поддържа още, че съдилищата незаконосъобразно отказали приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, необходима за разглеждания случай. Извършеното от подсъд. В. пътнотранспортно престъпление не е малозначително. За да се приложи правният институт конкретното деяние следва да разкрива изключително ниска степен на обществена опасност, т.е. – опасността да бъде явно незначителна или изобщо да липсва. В разглеждания случай деянието на подсъдимия е обществено опасно, при относително висока степен и съразмерно на опасността, проявявана при обичайно извършваните престъпления от същия вид. Обществената опасност е завишена от настъпилия престъпен резултат – смъртта на пострадалия водач, причинените с катастрофата други многобройни и разнообразни телесни увреждания, а така също и конкретното измерение на скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия. Тъкмо превишената скорост от 127,97 км/ч е препятствала дееца да спази задължението си да намали скоростта и по необходимост да спре пред всяка предвидима или непредвидима опасност на пътя. Незаконосъобразното поведение на починалия водач не е било предвидимо за подсъдимия В.. В резултат от умишлено допуснатото нарушение на правилото за движение по пътищата подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Затова и деянието не е случайно, по смисъла на чл. 15 от НК, нито обществената му опасност е малозначителна по чл. 9, ал. 2 от НК. Посочените в касационната жалба и в нейното писмено допълнение доводи за нарушение на материалния закон не са проявени по делото. Твърденията на касатора са неоснователни. 4. Не е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила с постановения от въззивната инстанция отказ да назначи нова съдебно-медицинска експертиза за потвърждаване на адекватното лечение в хосписа и договорените медицински грижи. Исканията на процесуалните страни за събиране на нови доказателства по делото не обвързват съдебния орган безусловно и задължително да ги удовлетвори. Законът предоставя правомощие за съдебна преценка доколко направеното доказателствено искане допринася за разкриване на обективната истина. Отказът води до съществено нарушение на процесуалните правила, когато без основание не е събрано важно за предмета на делото доказателство, спомагащо за изясняване на главния факт на доказване. Макар на пръв поглед искането на защитата да се отнася до главния факт, постановеният отказ е правилен и законосъобразен. По делото няма никаква информация за чуждо противоправно поведение извършено от работещите в хосписа, което да е довело до друга непосредствена причина за смъртта на пострадалата П., още по-малко сведения за неправилно изпълнение на договорените клаузи по сделката. Последното обстоятелство дори надхвърля правния интерес на касатора. Обективната истина по делото вероятно би останала неразкрита с липсата на категоричните, медицински, експертни изводи посочили действителната причина за смъртта на пострадалата и прекия причинно-следствен произход на резултата от престъпното поведение на подсъд. В.. 5. Възражението от касационната жалба за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно. Убедително е отхвърлено с изложените във въззивното решение мотиви. Апелативният съд подложил на нова преценка разкритите по делото обстоятелства, които смекчават и отегчават наказателната отговорност на деянието и на дееца. Обсъдил е примерно посочените такива от жалбоподателя, като: чистото съдебно минало на дееца, изразеното от него самопризнание и съжаление за стореното, младата му възраст, добрите характеристични данни, обучението му за редовен студен в чужбина, както и „скорошната във времето загуба на неговата майка” (обстоятелство, което няма отношение към индивидуализацията на наказанието) – всички посочени на стр. 11 от въззивното решение. Упрекът на касатора е несъстоятелен и показва представената за касационна негова предходна въззивна жалба. Обсъждайки съвкупно всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието въззивната инстанция е достигнала до правилния извод за неговата справедливост. Така подбраните по вид и по размер основна и кумулативна санкции могат да постигнат целите по чл. 36 от НК, както за поправителното и превъзпитателното въздействие към подсъдимия (специална превенция), така и спрямо останалите членове на обществото (генерална превенция). Наказанието е съответно на тежестта на извършеното престъпление и удовлетворява законовия критерии за адекватна и достатъчна наказателна репресия. Не са налице многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат необходимост от приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, поискана с жалбата от касатора. Не са открити и предпоставки, водещи до занижаване на размера на изпитателния срок по чл. 66 от НК. Такива конкретно не се сочат и в касационната жалба. Воден от изложените съображения настоящият касационен съд намери жалбата на подсъдимия Ж. В. В. за неоснователна. Обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 19.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 156/ 2017 г., по описа на Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.