1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 20 април 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4006/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Л., срещу решение №497 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 4478/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 10.07.2014 г. по гр. дело №14496/2013 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска му до пълния предявен размер за сумата 80 000 лв. Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], оспорва жалбата. Касационна жалба е постъпила и от П. на Р. Б. срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение от 10.07.2014 г. по гр. дело №14496/2013 г. на Софийския градски съд за осъждането и да заплати на С. С. П. на основание чл. 2 ал. 1, т.2 ЗОДОВ /редакция преди ДВ бр.98 от 11.12.2012 г./ сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и законна лихва, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане. Ответникът по тази касационна жалба С. С. П., [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че считано от 26.10.1994 год. ищецът е работил като „контрольор по пътни такси” при Управление „Пътни такси и разрешителни”. На 10.04.2006 г. същият е бил разпитан в качеството му на обвиняем по сл.д. № 206/2004 г. по описа на НСлС и му е било предявено постановление за привличането му в качеството на такъв. Била му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лв. Към момента на образуване на наказателното производство срещу него той е бил на 37 години. Впоследствие с присъда № 27/16.11.2012 г., постановена по НОХД № 430/2006 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязла в сила на 02.12.2012 г., е бил признат за невиновен. Обвиненията, по които е бил оправдан същият са две – за извършено престъпление по чл.219, ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, както и за извършено престъпление по чл.201 НК, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК. От свидетелските показания се установява, че в резултат на проведеното срещу него наказателно производство, което имало широка медийна известност, ищецът се е отчуждил, станал е сприхав, изпаднал е в депресия и не е изпълнявал съпружеските си задължения. Затворил се, постоянно мислел негативно и през всичките шест години и 52 заседания по наказателното дело той всеки път преживявал нещата. Освен това нямал възможност да работи и семейството е изпитвало финансови затруднения. Установено е по несъмнен начини, че ищецът е търпял вреди в личен план, изразяващи се в душевни стрес и притеснения от образуваното срещу него наказателно производство, както и накърняване на обществената му репутация. Не са доказани твърденията му, че наказателното производство е довело до придобиване на душевни страхови разстройства и влошаване на здравословното му състояние, както и че воденият процес срещу него и други още 30 негови колеги е бил отразен в медиите по начин, който да накърни доброто му име в обществото. От анализа на всички доказателства по делото следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБългария в хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /редакцията и преди ДВ бр.97/11.12.2012 г./. Продължилото шест години и седем месеца наказателно производство е приключило с оправдаването по повдигнатите му обвинения в извършване на две престъпления от общ характер. При определяне размера на претендираното обезщетение трябва да се съобрази: продължителността на наказателното производство /шест години и седем месеца/; тежестта на престъпленията, предмет на обвинението – ищецът е бил обвинен в извършване на две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; интензитета на негативните емоционални изживявания - психически стрес и притеснения; възрастта му /към момента на повдигане на обвиненията той е бил на 37 г./; обществения и професионалия му статус, както и обществено - икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване /2006 - 2012 г./. При съобразяване на всички тези обстоятелства трябва да се приеме, че сумата от 3 500 лв. е достатъчна за обезщетяване на причинените неимуществени вреди съобразно нормите на чл. 4 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД и задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968 г. С определение №1378 от 02.12.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение №497 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 4478/2014 г. на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - ППВС №4/23.12.1968 г. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, от това дали наказателното производство е приключило в разумен срок или е било разгледано и решено извън него, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира жалбата на С. С. П. за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Наказателното производство е водено срещу ищеца в продължение на повече от 6 години и половина. От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е засегнало тежко психическото му равновесие, честта и достойнството му. По време на образуване на наказателното производство ищецът е бил на 37 години. Съобразно изложеното по-горе относно въпросите, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано занижен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Наказателното производство и упражнената процесуална принуда срещу ищеца е продължила много след изтичането на разумния срок за приключване на наказателното производство. По делото са събрани и доказателства за трайни негативни последици за психичното и физическото му състояние. С оглед на всичко това и при съобразяване тежестта на обвиненията – за тежки престъпления по смисъла на НК, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 10 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. Неоснователен е доводът на П. на Р. Б., че въззивното решение е недопустимо в частта относно присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от влизане в сила на съдебното решение, тъй като няма такава претенция от ищеца. Фактически невярно е твърдението, че ищецът не е поискал присъждане на законната лихва. В хода на устните състезания пред първоинстанционния съд е поискано от процесуалния представител на ищеца присъждане на законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение и такава лихва е присъдена от този момент. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение и искът е отхвърлен за разликата над 3 500 лв. до 10 000 лв. като се присъдят още 6 500 лв. Съобразно изхода на спора не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №497 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 4478/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 10.07.2014 г. по гр. дело №14496/2013 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска за осъждане П. на Р. Б. да плати на С. С. П. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за разликата над присъдените 3 500 лв. до 10 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. на Р. Б., [населено място], да заплати на С. С. П., [населено място], още 6 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършени престъпления със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение №497 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 4478/2014 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.