Ключови фрази


6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 16.06.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1221 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№4359/30.12.2019г., подадена от Н. К. М. чрез процесуалния й представител адв.В. Г. Х. от АК-Б., срещу решение №4877/12.11.2019г., постановено от Четвърти въззивен състав на ГО на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№554/2019г.
С обжалваното решение въззивният състав на ГО на Окръжен съд-Благоевград е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил като недопустимо производството по предявения от Н. К. М. срещу Н. Г. Т. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че Н. К. М. е собственик на 30 кв.м., разположени на границата между поземлени имоти с идентификатори ............ и ........... по КККР на [населено място], както и че е налице грешка при заснемането на границата между имотите.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според касатора решението е постановено в противоречие с ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС и ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че неправилно и в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд е приел, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР не е иск за грешка в кадастралната основа, а е положителен установителен иск, откъдето неправилно е приел, че е налице идентичност на предявените искови претенции по две съдебни производства, образувани на различни фактически и правни основания. Според касатора в практиката си ВКС приема, че не е налице пречка да се разглежда иск по чл.108 ЗС преди разрешаването на спор по чл.54, ал.2 ЗКИР, като в т.4 на ТР е прието, че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва и наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива си, респ. го взема задължително предвид при постановяване на съдебния акт. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса правилно и законосъобразно ли въззивният съд е прекратил производството по иск с предмет грешка в кадастралната карта поради наличието на висяща ревандикационна претенция.
Поддържа също така, че при постановяване на обжалваното решение е налице противоречие с практиката на ВКС /решение №57/02.03.2011г. по гр.д.№1416/2010г. на Трето ГО на ВКС; решение №536/19.12.2012г. по гр.д.№89/2012г. на Четвърто ГО на ВКС и др./ по въпроса следва ли съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и правилно.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. Г. Т. чрез процесуалния си представител адв.А. Б., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно приложения договор за правна защита и списък по чл.80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
По реда на чл.54, ал.2 ЗКИР Н. К. М. е предявила срещу Н. Г. Т. иск за признаване правото й на собственост върху 30 кв.м. и поправяне на грешката при заснемането на границата на имота с твърдението, че е собственик на ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място], като чрез договор за покупко-продажба /н.а.№....., том ........, дело №.... от 30.10.1968г./ е придобила 1/3 ид.част от имот с пл.№...., парцел ...., кв.... по плана на града от 1922г., която идеална част кореспондира с ПИ .......... Поддържа , че имотът е ограден с трайна ограда от праводателя й и се владее според местоположението на тази ограда, като при изработването на КК за землището на [населено място] 30 кв.м. от собствения й недвижим имот неправилно за заснети като част от ПИ ..........., собственост на ответницата. При условията на евентуалност поддържа, че е придобила собствеността върху спорната реална част въз основа на давностно владение.
В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК Н. Г. Т. оспорва така предявения иск като недопустим с твърдението, че към момента между същите страни е висящ спор за собственост върху процесните 30 кв.м., които се намират до източната граница на имот с идентификатор .........., по предявен от нея иск по чл.108 ЗС срещу Н. К. М..
За да достигне до извода, че предявеният от Н. К. М. иск е недопустим, въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че преди предявяване на иска по настоящето дело е подадена искова молба с вх.№7777/24.10.2014г., с който Н. Г. Т. е предявила против Н. К. М. иск с правно основание чл.108 ЗС, по която искова молба е образувано гр.д.№1010/2014г. по описа на РС-Разлог, което към настоящия момент е висящо пред Окръжен съд-Благоевград /в.гр.д.№475/2019г. по описа на съда/, по което е постановено решение №4288/06.10.2019г., което обаче не е влязло в сила. Взето е предвид, че в исковата молба Н. Г. Т. твърди, че е собственик на основание наследство и покупко-продажба на ПИ с идентификатор ......, а Н. К. М. е собственик на съседния имот с идентификатор ..........и неправомерно е навлязла и ползва 26 кв.м. от югоизточната част на собствения на Н. Г. Т. ПИ ............
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че предмет на предявените искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР е една и съща спорна площ, заключена между имотните граници на двата съседни имота, принадлежащи на всяка от страните по делата, по КП от 1922г., КП от 1967г. и КККР от 2006г. Прието е също така, че с КККР от 2006г. западната граница на ПИ ......... се различава по местоположение от имотната граница между двата съседни имота по предходните планове, като спорната част е именно площта, заключена между границите на двата имота по КККР и съществуващата на място ограда.
От правна страна съдът е изложил съображения, че със ЗКИР е въведено основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост /чл.2, ал.5 ЗКИР/ и да бъдат поддържани в актуално състояние /чл.51 ЗКИР/, а когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те следва да се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Взето е предвид, че спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот, като искът по чл.54, ал.2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. С оглед на това е прието, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР представлява положителен установителен иск за собственост към настоящия момент.
Изложени са съображения, че ако в производство по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, съдът изследва този въпрос, който следва да съобрази при произнасянето, като при уважен иск за собственост на недвижим имот в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка – да се посочи в какво се състои същата. В този случай съдебното решение, придружено със скица-проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл.54, ал.4 ЗКИР.
Изложени са също и съображения, че ако с решението по чл.108 ЗС правото на собственост бъде отречено, установителният диспозитив на иска по чл.108 ЗС ще лиши страните от интерес да водят иск по ЗКИР и обратното – признаването на правото на собственост ще е основание за отразяване в кадастралния регистър на действителния собственик.
С оглед на това е прието, че с решението по предявения по реда на чл.108 ЗС иск ще се постигне целта на ЗКИР кадастралната карта да отразява вярно актуалното състояние на собствеността, поради което и искът по чл.54, ал.2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Прието е, че при едновременно предявени искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР производството по иска по ЗКИР подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно общо производство с иска за собственост, но в настоящия случай, доколкото двете дела се намират на различен етап на разглеждане /по в.гр.д.№475/2019г. вече е постановено решение/, настоящето дело не може да бъде присъединено към делото с предмет предявения от Н. Г. Т. ревадникационен иск.
Изложени са съображения, че е налице идентичност между двете дела – иск за собственост и иск по ЗКИР, независимо, че в тях като насрещни страни участват лица с разменени процесуални качества, тъй като и по двете дела страните сочат едни и същи правопораждащи юридически факти, от които извеждат претендираното от всяка една от тях право на собственост, а обект на спорното право по всяко от делата е една и съща реална част от имота. Прието е, че въпреки различното процесуално качество на спорещите по двата иска, ответникът по иска по чл.108 ЗС ще получи защитата, която би получил и в инициираното от него производство по чл.54, ал.2 ЗКИР. Въззивният съд се е позовал на разрешението, съдържащо се в определение №384/15.07.2019г. по гр.д.№179/2019г. на ВКС и определение №60/15.03.2019г. по ч.гр.д.№626/2019г. на Второ ГО на ВКС, като го е споделил. Изложил е съображения, че когато предмет на делото по чл.108 ЗС е правото на собственост на спорна площ, намираща се на границата между два съседни имота, без обаче да представлява отделен имот на трето лице, силата на пресъдено нещо при отхвърляне на иска за принадлежността на тази площ към имота на ищеца се разпростира и върху правното положение, че площта е част от имота на ответника и следователно е негова собственост. Посочено е, че ако се приеме противното, може да се постигне до неприемливо от правна гледна точка положение, според което площта е ничия собственост, в случай че бъдат последователно отхвърлени в отделни производства исковете за собственост на двамата съседи.
Действително в обжалваното решение въззивният съд се е позовал на множество решения и определения на тричленни състави на ГК на ВКС, постановени в хипотези, при които предмет на правен спор за собственост е реална част от имот, намираща се на границата между два съседни имота, без обаче да представлява отделен имот на трето лице, като единият от собствениците на тези съседни имоти е предявил иск за признаване правото му на собственост върху спорната площ или иск за предаване на владението върху тази площ, а собственикът на другия съседен имот е предявил иск за признаване на правата си върху спорната площ, но с твърдението, че спорната площ погрешно е включена в съседния имот според действащата кадастрална карта на населеното място и с искането тази грешка да бъде установена и поправена. С тази съдебна практика въззивният съд се е съобразил, но настоящият случай разкрива една особеност, а именно, за разлика от останалите случаи, по които съставите на ГК на ВКС са се произнасяли, производството по предявения по реда на чл.108 ЗС от Н. Г. Т. иск все още не е приключило.
Така изложените от въззивния съд съображения и особеностите на настоящия случай обосновават извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от касатора правен въпрос, който настоящият състав с оглед правомощията си /т.1 на ТР №1/2009 от 19.02.2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ уточнява както следва: какви са правомощията на въззивния съд, когато с оглед особеностите на конкретния случай производството по предявен по реда на чл.53, ал.2, изр. второ ЗКИР иск /нов чл.54, ал.2 ЗКИР/ трябва да бъде съединено с иск по чл.108 ЗС, но това е невъзможно с оглед фазата от развитието на производството по двете дела. Касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел извършването на преценка по какъв начин в подобна хипотеза следва да бъде съобразено тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС в т.4 и т.5 на ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №4877/30.12.2019г., постановено от Четвърти въззивен състав на ГО на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№554/2019г.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: