Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
[населено място] ,07,07, 2016г.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Н. Т. като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№4305/13г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. К. Д. и Л. Т. Д. срещу решение №511/10.03.2013г. по гр.д.№2637/12г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 състав,с което е отменено изцяло решение от 05.04.2012г.,постановено по гр.д.№4359/09г. по описа на СГС и са отхвърлени като неоснователни предявените от тях срещу [фирма] искове с правно основание чл.226 от КЗ/отм./– за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – страдания,поради смъртта на дъщеря им К. Ю. Д., загинала на 18.01.2007г. при ПТП в размер на по 70 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от 19.01.2007г. до окончателното изплащане; а евентуално предявеният срещу деликвента А. Н. Т. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е уважен изцяло.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност,поради нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение – основание за обжалване в хипотезата на чл.281 т.3 от ГПК.Касаторите възразяват срещу изводите на съда по направеното от ответника [фирма] правоизключващо възражение за прекратено застрахователно правоотношение към датата на увреждането и за ирелевантност на обстоятелството,че застрахователното събитие е настъпило в срока, отбелязан върху знака /стикера/,издаден от Гаранционния фонд,заедно със застрахователната полица. Молят въззивното решение да бъде касирано, като с решението си по съществото на спора Върховният касационен съд уважи претенцията им срещу [фирма].Претендират направените по делото разноски.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, поради което иска касационната жалба срещу него да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Ищците по делото Ю. Д. и Л. Д. са сезирали Софийски градски съд с насочени срещу [фирма] искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ – за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – страдания,поради смъртта на дъщеря им К. Ю. Д.,загинала на 18.01.2007г. при ПТП в размер на по 70 000 лв. или общо 140 000 лв.,ведно със законната лихва и при условията на евентуалност - срещу деликвента А. Н. Т. при правно основание чл.45 от ЗЗД.Първоинстанционният съд е уважил частично исковете срещу първия /предпочитан/ ответник до размер на 98 000 лв. или по 49 000 лв. за всеки от ищците,като за разликата до пълния ,предявен размер са отхвърлени. По въззивни жалби на ищците и застрахователя с решението на САС е отменено изцяло първоинстанционното решение и исковете срещу застрахователя са отхвърлени като неоснователни,а евентуално предявеният такъв срещу деликвента е уважен в претендирания размер.
За да постанови обжалвания резултат,въззивният съд,произнасяйки се по правоизключващото възражение на застрахователя за прекратен договор към датата на настъпването на ПТП, като се е позовал на разпоредбата на чл.202 ал.2 от КЗ/отм./ и е взел предвид уговореното в конкретната полица на застраховка „Гражданска отговорност“,както и установените по делото факти, е приел, че прекратителното условие,с което страните по договора за застраховка са се съгласили предварително /15-тия ден от падежа на неплатената разсрочена вноска по застрахователната премия/ е осъществено на 13.01.2007г.,т.е. преди настъпването на ПТП на 18.01.2007г.На възражението на ищците за наличие на издаден от Гаранционния фонд знак по чл.261 ал.1 от КЗ/отм./ за застрахователно покритие за целия срок на договора и последващото /едва след настъпването на събитието/ обявяване в Гаранционния фонд на прекратяването на застрахователния договор съдът е приел тези обстоятелства за неотносими към факта на прекратяването,настъпило по силата на уговорките между страните по облигационното правоотношение. Аргументирал се е с това,че предвидените в закона удостоверителни документи не рефлектират върху застрахователното правоотношение, поради което погрешното посочване в тях на периода на действието му,не води до пораждането на права за третите лица,при прекратено правоотношение.
С определение №465/09.06.2014г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка със значимия за изхода на делото материално-правен въпрос относно възможността на застрахователя да упражни правото си да прекрати договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.202 ал.1 изр.2 и ал.2 от КЗ/отм./,поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия ,без да изпрати уведомление на застрахования. Посоченият въпрос в атакуваното решение е бил разрешен в противоречие с приетото в решение №147/07.12.2012г. по т.д.№ 850/11г. на ВКС І т.о., което, като постановено по чл.290 ГПК, формира задължителна практика. С този съдебен акт съставът на ВКС І т.о. е приел в хипотеза, аналогична на разглежданата, че фингираното връчване на писменото предупреждение по чл.202 ал.2 изр.2 от КЗ/отм./се прилага само в случаите,когато е налице пълно неизпълнение от страна на застрахованото лице,но не и в случаите,когато е платена само част от разсрочените вноски.
С определение №160/06.11.2014г. касационното производство по делото е било спряно по реда на чл.229 ал.1 т.4 и т.7 във вр. с чл.292 от ГПК до постановяването на Тълкувателно решение по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС с оглед значението на повдигнатите по него въпроси,част от които са от значение за правилното решаване на спора по конкретното дело.
С постановеното Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.202 ал.2 изр.2 от КЗ /отм./ е унифицирана,като с т.2 от него по релевантния за спора въпрос,във връзка с който е допуснато касационното обжалване, е прието,че застрахователят може да упражни правото си по чл.202 ал.2 изр.2 от КЗ/отм./ за прекратяване на застрахователния договор при условието на фингирано връчване при неплащане на пълния размер на разсрочена вноска от застрахователната премия,респ. - при неплащане само на част от съответната разсрочена вноска от застрахователната премия елементите на посочения фактически състав не са осъществени и разпоредбата не е приложима.
По делото не е било спорно между страните,а е установено и от приложената застрахователна полица и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,с който е възникнало ПТП,е бил сключен при условията на чл.202 вр. чл.260 от КЗ/отм./ - при разсрочено плащане на застрахователната премия – на 12 месечни вноски по 9 лв.; от тях към датата на събитието е била заплатена изцяло само първата; на датата на падежа,определен за плащане на втората – 24.12.2006г. няма постъпили никакви суми за погасяване на разсрочената част от задължението на застрахования /втората вноска/.При наличие на предвидена изрично в застрахователната полица клауза,че при неплащане на която и да е вноска правото на застрахователя да прекрати договора се счита упражнено след изтичането на 15-дневен срок от настъпването на падежа – на 08.01.2007г. /без да е необходимо връчване на изрично предупреждение до застрахования/ и по аргумент от т.2 на Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС, изводът на въззивната инстанция за настъпило, считано от посочената дата и към момента на настъпването на ПТП – 18.01.2007г., прекратяване на застрахователното правоотношение се явява правилен и съобразен със задължителната практика на ВКС.
При все това такъв извод сам по себе си не е достатъчен да обоснове неоснователност на предявения срещу застрахователя иск,доколкото увреденият не е страна по застрахователното правоотношение,а трето, чуждо на него лице.Поради това от значение за възникналия между тях процесуален спор е обективният факт на прекратяването на правоотношението дали би могъл да бъде противопоставен на увредения в развилия се гражданско-правен процес по спора между него и застрахователя. Отговорът на този въпрос е даден в т.3 на Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС,според чието разрешение наличието на удостоверителен знак /контролен талон/,издаден по реда на чл.261 от КЗ/отм./ сочещ на валидна и действаща към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, създава абстрактна легитимация на застрахования като лице със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,независеща от това дали разсрочените вноски са платени или не.Наред с това неспазването от страна на застрахователя на изискването на чл.294 ал.1 от КЗ/отм./ да уведоми Гаранционния фонд за прекратяването й, прави противопоставимо прекратяването на застраховката единствено на застрахования при предявена от него претенция за застрахователно обезщетение,но не и на третите увредени лица.
Това разрешение е възприето,като е изходено от основните функции на застраховката „Гражданска отговорност“,която,като правна фигура,е създадена в обществен интерес – да гарантира,че правото на обезщетяване на увредените вследствие ПТП лица, ще бъде удовлетворено,независимо от платежоспособността на прекия причинител на вредата /деликвента/. В продължение на тази цел е създаден и Гаранционният фонд,чиито задължения за обезщетяване възникват при отпадане /респ. при начална липса на основания за ангажиране/ на отговорността на застрахователите. За да бъде защитен докрай интересът им,третите лица следва да са наясно в кой момент застрахователят се освобождава от отговорност и възниква такава за ГФ,за да могат да насочат претенцията си за компенсиране на вредите срещу надлежния длъжник. Именно с тази цел законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.261 от КЗ /отм./ начин за оповестяване на третите /увредени/ лица наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ - с издавания от ГФ знак, удостоверяващ и нейния срок на действие,включително и при разсрочено плащане на премията,а с разпоредбата на чл.294 ал.1 от КЗ/отм./ - задължение за застрахователя да подаде информация за съществуването и прекратяването на задължителните застраховки на Информационния център към Гаранционния фонд,който от своя страна предоставя тази информация на увредените лица. С удостоверяването по посочения начин на валидността на полицата да целия срок на договора, въпреки клаузата за прекратяване при неплащане на разсрочена вноска , застрахователят се доверява на застрахования и обвързва отговорността си спрямо третите лица за този срок,а неизпълнението на задължението му да информира центъра /респ. увредените/ за настъпилото към датата на съответното ПТП прекратяване на застраховката,го лишава от възможността да се позовава на този факт при насочена срещу него претенция от тях. В този случай застрахователят би могъл да откаже плащане само на застрахования,който е страна по правоотношението и е обвързан от клаузите на договора или да се възползва от правото си на пълен регрес срещу него,но не и да откаже да компенсира увредените от деликта лица.
По настоящото дело е установено,че в издадения по реда на чл.261 контролен талон за застраховка „Гражданска отговорност“ е посочен по общоприетия начин срок на действие на същата – до 24.11.2007г., независимо че полицата е била сключена при уговорка за разсрочено плащане на застрахователната премия,при която е приложима разпоредбата на чл.261 ал.2 от КЗ/отм./.Видно и от приложената по делото справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд задължението си по чл.294 ал.1 от КЗ/отм./ застрахователят [фирма] е изпълнил едва на 27.02.2007г.,когато е подал информация за прекратяването на полицата с дата 16.02.2007г. Тези обстоятелства лишават същия от възможността да противопостави успешно на ищците във вече предприет срещу него процес възражение за прекратяване на застрахователния договор преди настъпването на ПТП и по този начин да се освободи от отговорността да им заплати застрахователно обезщетение. Като е приел , че с прекратяването на полицата по реда на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 изр.2 от КЗ/отм./ застрахователят се е освободил от отговорност към увредените от застрахователното събитие лица /ищците/ и, че определеният в контролния талон срок на валидност на застраховката не поражда права за тях,въззивният съд е постановил неправилно от гледна точка на приложението на материалния закон решение спрямо първия /предпочитан от тях/ ответник – [фирма],което подлежи на отмяна. Предвид извода,че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, на отмяна подлежи и решението в частта по евентуално предявения иск срещу деликвента.
От фактическа страна между страните по делото не е имало спор,че наследодателката на ищците К. Д.,на възраст 17 години, е загинала в пътнотранспортно произшествие, реализирано на 18.01.2007г. от пълнолетното лице А. Т.,който е управлявал в нетрезво състояние - с 1,99 промила алкохол в кръвта и при висока скорост л.а. „Фолксваген Голф“, в който пострадалата се е возила на задната седалка. Вследствие загуба на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача,излизане от пътното платно и удар в насрещен скат пострадалата е изхвърлена от автомобила и е починала на място.Извършването на деянието,неговата противоправност и вината на водача на автомобила са установени с влязла в сила присъда /решение №13/18.02.2011г. по н.о.х.д.№693/2010г. по описа на ВКС/,която е задължителна за гражданския съд относно посочените елементи , съгласно чл.300 от ГПК.Наказателното дело е приобщено към доказателствения материал по образуваното по прекия иск по чл.226 от КЗ/отм./ дело.
Във връзка с възражението на ответника [фирма] за наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалата с доводи за липса на поставен от нея задължителен обезопасителен колан,при наличие на фабрично монтиран такъв, в производството пред първата инстанция са изслушани авто-техническа /за установяване механизма на произшествието/ и съдебно-медицинска /за установяване на причинените на пострадалата травми/ експертизи. Заключенията на вещите лица са изготвени на базата на събраните в наказателното производство материали.Вещото лице А. /А./ е посочило,че в материалите по делото няма данни за употреба на обезопасителен колан,като в огледния протокол е записано „…Предпазните колани са в прибрано положение…“,от което е заключило,че пострадалата Д. не е била с предпазен колан и че в обратния случай не би изпаднала от автомобила. В своето заключение вещото лице Й. /СМЕ/ изцяло се е позовало на събраните в наказателното производство свидетелски показания,от които е направило констатация,че пострадалата се е возила в средата на задната седалка в скута на седящата на същото място М.,което,както и липсата на съответни външни травматични белези по гръдния кош на Д. показва,че тя е била без предпазен колан.
Съгласно задължителната съдебна практика,формирана по реда на чл.290 от ГПК – решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС,решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,с които той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат,като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая в производството по предявения пряк иск по чл.226 от КЗ/отм./ е установено единствено,че смъртта на пострадалата е настъпила вследствие причинени й от изхвърлянето й от автомобила травми,без да са налице такива,получени от евентуално ползван предпазен колан,както и,че при огледа на произшествието е констатирано , че предпазните колани /без да се сочи за кои места/ са в прибрано положение. Не са установени по надлежния ред,с ангажирани, съобразно въведената с чл.154 ал.1 от ГПК доказателствена тежест, годни доказателствени средства относими към спора факти като: мястото в автомобила,на което се е возила пострадалата и наличието на фабрично монтиран предпазен колан, съответстващ за това място,който пострадалата да е могла,но да не е използвала.Свидетелските показания,на които е основано заключението на вещото лице от медицинската експертиза,не са събрани в настоящото производство по предвидения в ГПК ред,поради което заключението в тази му част не би могло да бъде кредитирано като годно доказателствено средство. Констатацията в протокола за оглед,че предпазните колани са били в прибрано положение означава,че никой от пътниците в колата, включително водачът, не са ползвали такива,но летален изход от катастрофата е настъпил само по отношение на Д..При тази констатация тезата,че смъртта на момичето е настъпила при нейно бездействие, с което е допринесла за фаталните последици от удара, се явява неиздържана и недоказана,поради което не може да бъде направен категоричен извод за наличие на съпричиняване,съобразно довода на ответника-застраховател, релевиран в преклузивния срок по чл.367 от ГПК.
Направеният в съответствие с изложеното извод на въззивната инстанция за липса на основания да се приеме съпричиняване от страна на пострадалата по същество е правилен.Въз основа на него в полза на ищците и в тежест на първия ответник – [фирма] следва да бъде присъден пълният размер на дължимото, съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД, застрахователно обезщетение.Причинените им в резултат на настъпилото автопроизшествие неимуществени вреди от смъртта на единствената им дъщеря,живяла в продължение на седемнадесетте си години в общо домакинство с тях са материално неизмерими.Преживяната от тях дълбока душевна травма е доказана от събраните в производството свидетелски показания.Настоящият състав на ВКС напълно споделя възприетото от въззивната инстанция становище,че пълната,претендирана от ищците сума от 140 000 лв. /по 70 000 лв. за всеки от тях/ представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от тях страдания,като с присъждането им ще бъдат постигнати целите на чл.52 от ЗЗД за възмездяването им.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да бъде отменено изцяло,като бъде постановено ново такова по съществото на спора,с което исковете срещу [фирма] бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора на ищците следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 9500 лв. – платено адвокатско възнаграждение за процесуална защита от един адвокат. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът по касация следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 9270 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №511/10.03.2013г.,постановено по гр.д.№2637/12г. по описа на Софийски апелативен съд 2 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма],с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на Ю. К. Д. с ЕГН [ЕГН] и Л. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] и двамата ,живущи в гара О. общ.Д. обл.В. сумата от 140 000 лв./ сто и четиридесет хиляди лв./ или по 70 000 лв. /седемдесет хиляди лв./ на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 18.01.2007г. смърт на К. Ю. Д., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2007г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв. /девет хиляди и петстотин лв. /.
ОСЪЖДА [фирма],с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 9270 лв. /девет хиляди двеста и седемдесет лв./.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|